БСП и Орешарски уж тръгнаха по европейската писта към ренесанс на индустрията, а стигнаха до груба намеса на държавата в икономиката

Като бивша социалистическа държава, България има богат опит в употребата на лозунги. "Икономиката икономична - дело на всеки" например беше соцверсията на днешните апели за енергийна ефективност. Проблемът и тогава, и сега е един и същ - хубави думи, погрешни или липсващи действия. В резултат България имаше и има най-енергоемката икономика на целия континент. Помним и друг лозунг от онова време - "Учение и труд, труд и учение". Майки и татковци го разнасяха по манифестации, а вкъщи нареждаха на детето "Учи, за да не работиш". 

Днес е на мода да се говори за реиндустриализация. Тази дума върви като червена нишка в речите на управляващите и в план-програмите на правителството. В случая не става дума за нашенски лозунг, измислен от БСП. Това е нова вълна в ЕС и в целия западен свят, който се уплаши от емиграцията на заводи на изток. Дълго време богатите и модерни държави смятаха за умно да развиват главно услуги, а производствата - особено тежките, мръсните, енергоемките, да изнасят в изостанали и бедни страни, където всичко е евтино - работна ръка, ток, суровини, сгради и терени. И като всяко залитане в крайност, и това се оказа грешка. Днес правителствата
и в Европа, и в САЩ развяват знамето на промишления ренесанс 
В последните две години Европейската комисия с поредица доклади, проучвания и комюникета зададе новия курс. Тактически умно БСП включи "реиндустриализацията" в предизборната си програма, а правителството на Орешарски продължи в същия дух. Миналата есен ЕК представи документ, озаглавен "Реиндустриализация, движена от знанието". В него Брюксел прави извод, че ЕС трябва да се фокусира върху: научна и развойна дейност, инвестиции в нови технологии и разведряване на бизнес средата чрез намаляване на разходите на фирмите за финансиране, за енергия и за спазване на регулациите. Нямаше нужда Еврокомисията да го казва - същото от години го повтарят българските предприемачи. Удивителното е, че министрите в София се правят, че не схващат смисъла - дори когато ЕК го артикулира. Също като в "развален телефон" Брюксел казва "хайтек" (високи технологии), а в София чуват "Химко".

Докладът на ЕК е качен на сайта на нашето икономическо министерство, но явно не е настолно четиво на изпълнителната власт. Как инак да си обясним, че Еврокомисията зове за икономика на знанието и технологии на бъдещето, а нашите министри ще възкресяват миризливия карбамид и 30-годишните производствени линии на злополучния торов комбинат във Враца? Доскоро само партийният лидер Станишев и протежето му Драгомир Стойнев обясняваха как рестартът на българската индустрия започва с одържавяване на предприятия и никой не ги приемаше сериозно. Но ето че и премиерът експерт Орешарски се оказа фен на тези мерки. Наскоро той потвърди, че се пише програма за реиндустриализация за 10 години напред и пилотните проекти в нея са "Химко" и "Ремотекс", които държавата можела да купи, оздрави и продаде. Понесоха се и слухове, че вече има кандидат-инвеститори. Но ако има кандидати, защо държавата трябва да се намесва? 

Ако пък няма кандидати и щом толкова години никой частен инвеститор не е успял да възроди "Химко", защо държавата трябва отново да се проваля като собственик, както се провали и преди приватизацията?

Орешарски трябваше да попита бизнеса така ли вижда индустриализацията. Вместо това министри и чиновници се упражняват в кабинетите си върху някаква апокрифна програма. И междувременно избуяват нови безумни идеи за допълване на списъка по операция "Феникс". Социално настроени експерти и неспециалисти настояват "Кремиковци", Оловно-цинковият комбинат в Кърджали, заводът за автобуси "Чавдар" и др. да бъдат спасени. Но, както се казва в една популярна напоследък реклама, "Стига глупости!". Всеки сносен икономист знае, че не е работа на държавата да си пъха носа в икономиката на микрониво. Впрочем събратя на "Химко" като "Неохим" и "Агрополихим" - също фалирали преди приватизацията, борят кризите, работят и не висят на шията на държавата. А бившият държавен завод за гуми "Видахим" днес е един от най-големите работодатели в Северозападна България с около 650 служители. 

"За съжаление това е типичен пример на едно техническо фалирало предприятие, за което търсим или да запазим работните места, или да осигурим алтернативна заетост. Най-добрият вариант е да запазим тези работни места, като държавата поеме акциите на предприятието временно или за по-дълъг период от време. Това обаче зависи от преговорите, които вървят с частния собственик", обяснява за "Ремотекс" Орешарски. Да, старозагорското ремонтно предприятие е голяма социална бомба - близо 600 работници мизерстват без заплати. Но има още много като него. По какви критерии правителството реши, че "Химко" и "Ремотекс" са най-спешни и най-важни? Според социалния министър Хасан Адемов фирми от цялата страна дължат около 80 млн. лева просрочени заплати на персонала си, като само за миналата година неизплатените възнаграждения са 69 млн. лева. Значи дори радневският "Ремотекс" да бъде някак закрепен, системният проблем остава. Само в района на Стара Загора над 15 000 работници са били със забавени възнаграждения миналата година. Общата сума е 5.7 млн. лева, а длъжници са 74 предприятия в региона, отчете Областната инспекция по труда. Излиза, че министрите се вълнуват за две предприятия, а за всички останали "спасението на давещите се си е тяхна работа".

"По данни от НАП за 2012 г. 136 800 предприятия, най-вече малки и средни, са подали декларации за липса на дейност. Проблемът с малките и средните предприятия у нас е далеч по-сериозен, отколкото в Европейския съюз", твърди вицепремиерката Даниела Бобева. Значи една трета от стопанските субекти в България безшумно гаснат и изчезват. Няма ли кой да напомни на Драгомир Стойнев, че е министър на цялата икономика, а не патрон на едрата държавна промишленост?
Лозунгът за реиндустриализация всъщност е обида

за всички малки, големи и средни предприятия от различните промишлености, които оцеляха в най-критичните години, които градят и разширяват експортната листа на България, които инвестират и създават работни места и благодарение на които министрите днес могат да се хвалят, че България има икономически ръст.

Освен това на фона на "обслужващата" икономика на ЕС България всъщност е доста индустриална държава - като дял на производствения сектор в брутния вътрешен продукт сме близо до Германия (не говорим за технологичното ниво). И в докладите на Брюксел съвсем ясно се вижда, че се развиваме в указаната посока - от 2008 г. насам делът на индустрията в БВП неотклонно расте и неизменно е по-висок от средното за ЕС. Това обаче се случва не благодарение на държавата и на политиците, а въпреки тях. Заслугата е на инвеститорите - малки и големи, наши и задгранични.

Трето, във всякакви доклади и анализи за България - външни и вътрешни, от дълги години се повтаря, че особено перспективни са туризмът и селското стопанство. Как това се "връзва" с "реиндустриализацията"? Май вече не искаме да бъдем Швейцария на Балканите.

Четвърто, не е работа и по силите на държавата да определя кой къде да инвестира. Видяхме какво стана с насърчаването на ВЕИ-тата и скъпия "зелен" ток. Видяхме и как България се утвърди като лидер в производството на части и аксесоари за автомобилната промишленост не защото някой министър го е планирал, а защото десетки инвеститори постепенно вложиха пари и енергия и някак неусетно се създаде цял мощен производствен клъстър. 

Няма никаква нужда от специална програма, защото пътят към "реиндустриализация" - в европейския, не в нашенския смисъл, вече е трасиран в други програми, стратегии и пътни карти - за еврофондовете, за малките предприятия, за насърчаване на инвестициите и на експорта, за енергетиката и енергийната ефективност и т.н. А и както министър Бобева наскоро посочи, България има над 200 стратегии, остава "само" да се изпълняват.

Лошото е, че докато бизнесът създават модерни производства и работни места и тегли икономиката като Сизиф, управляващите произвеждат държавни фирми, държавни дългове и ценови батаци. Така внезапно се роди "Енергийна инвестиционна компания" - дъщерно дружество на БЕХ, създадено за осиновяването на "Химко" и "Ремотекс". А изненадите не спират. Днес има единна сметка за данъците и осигуровките, утре няма. Вчера махаха плоския данък, днес го запазват. Примамиха наивници да инвестират в перки и солари с космически цени, сега ги сурвакат със солени такси.

Обещават електронно управление - но друг път

В доклада си за реиндустриализацията от миналата есен ЕК се тревожи, че в ЕС делът на промишлеността е спаднал от 15.5% през 2012 г. на 15.1% през лятото на 2013 г. Посочва, че европейските предприятия плащат далеч по-високи енергийни цени от конкурентите си в САЩ, Китай, Русия, Индия. На фона на слаби инвестиции и затруднен достъп до финансиране безработицата е 11%, а производителността в ЕС отново се влошава в сравнение със САЩ. 

Какво да се прави? ЕК препоръчва: увеличаване на конкуренцията на енергийните пазари; инвестиране в информационни технологии и в проекти за модернизация и интегриране на енергийните мрежи; инвестиции в нематериални активи - интелектуална собственост, знания и умения, организационен капитал; подобряване на бизнес средата - намаляване на разходите на фирмите за финансиране, за енергия, за спазване на регулациите. Според ЕК умните мрежи и електрически превозни средства са сред технологичните пробиви, ключови за Европа. Къде точно се вписва във всичко това одържавяването на "Химко" или "Ремотекс"? 

ЕК прави анализ за всяка от страните в ЕС. За България пише, че е постигнала "впечатляващ ръст" на износа и че има забележително увеличение на високотехнологичния износ на стоки и услуги - от 156% през 2007 -2012, но то е върху много ниска база; производителността на труда остава ниска - под средните за Европа нива, което се дължи на отрасловата структура на промишлеността; разходите за наука и развойна дейност са недостатъчни; промишленото производство е най-енергоемкото в Европа при цени на тока за предприятията над средните за ЕС. Инвестициите в образование са почти 2 пъти по-ниски от средните за ЕС при значително разминаване между търсенето и предлагането на квалифицирани специалисти, коментира евродокладът. Разминаването е онагледено със стряскащи данни: 

Специалности Необходими (годишно) Дипломирани
Инженерни и технически 64 000 23 000
Бизнес и икономика 23 000 46 000
Хуманитарни 2000 24 000

За каква реиндустриализация говорим, когато има нужда от 64 000 инженери и други технически специалисти, а университетите произвеждат почти 3 пъти по-малко.

Пред десетина дни БТПП направи поредно преброяване на т.нар. регулаторни режими, които препъват на всяка крачка предприемачите у нас. Ето го и печалният резултат: 1377 вида разрешителни, 768 вида регистрации, 137 вида лицензии, 291 съгласувателни режима. Проблемът с административното бреме бе страховит още по времето на кабинета "Станишев", че и по-преди. Сега има известно раздвижване по въпроса, но е необходима качествена и бърза промяна, а не откъслечни и плахи мерки.

Според всички изследвания за българската икономика има мегдан за развитие на фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, машиностроене, информационни и комуникационни технологии, дизайн, електроника - все сектори, благодатни за иновации и интересни за инвестиции. Тоталната изостаналост на България в някои сфери даже е плюс - като огромно неразработено поле. Такива са енергийната ефективност и рециклирането на отпадъци, които могат да привлекат най-новите технологии и сериозни инвестиции. Това е бъдещето и то е в ръцете не на държавата, а на предприемачите. Достатъчно е държавата да не им пречи - като прави калпави закони, като мени през ден правилата, като измисля наказателни такси, като налага и вдига "на око" минимални заплати и осигурителни прагове и т.н.