Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в график, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет “без спонсор", защото нямаше здравна осигуровка

В амбулаторията на голяма университетска болница било подхвърлено едно писмо. Авторът е неизвестен. Озаглавил е излиянието си “Това е моят баща“. Искал е историята да достигне до всеки дал Хипократова клетва. С надеждата да се промени отношението към пациентите.
Ето и текста на писмото:
До всички служители в това заведение:
Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега.
Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата “Благотворителност“.
Вчера станах свидетел на това как баща ми се превърна в диагноза, в графика, в амбулаторен номер, обект на благотворителност с етикет “без спонсор“, защото нямаше здравна осигуровка.
Видях един слаб човек да застава на опашка и в продължение на пет часа да бъде разиграван от една система от нервни чиновници, изтощени медицински сестри и недостатъчен бюджет, които безмилостно ограбват и последните му запаси от достойнство и гордост. Останах смаян от това колко безразлични са вашите служители, как въздишат и пъшкат, когато пациентът не им показва нужния формуляр, как небрежно обсъждат проблемите на други пациенти в присъствието на случайни хора, как разговарят за обедната си почивка, която ще прекарат “далеч от този ад за бедняци“.
Баща ми беше само един зелен картон, един номер, който само задръства бюрото ви през работния ден, пациент, който се налага да попита втори път за указанията, които първия път са му били дадени механично. Но, не, това всъщност не е моят баща. Това е, което виждате вие.
За вас обаче остава тайна, че от 14-годишен той е великолепен майстор на мебели, човек с творческа професия, с прекрасна съпруга, четири вече отраснали деца (които му гостуват често), и пет внука (и още две на път) - и всички смятат, че техният дядо е най-велик. Този човек е всичко, което един баща би трябвало да бъде - силен и твърд, но и нежен; малко грубоват, селско момче, но и уважаван от изтъкнати хора в бизнеса.
Той е моят баща, човекът, който ме е отгледал в трудни и добри времена, омъжил ме е, държал е децата ми при раждането им, пъхал е 20 доларова банкнота в шепата ми, когато времената са били трудни, и ме е утешавал, когато съм плакала. Днес ни казаха, че не след дълго ракът завинаги ще ни раздели с него.
Може би ще кажете, че това са думи на скърбяща дъщеря, която иска да ви уязви поради безпомощност при мисълта, че ще изгуби близък човек. Няма да отричам. Но ще ви помоля да не пренебрегвате думите ми. Никога не забравяйте, че зад болничните ви картони стоят живи хора. Всеки картон представлява определен човек със собствени чувства, биография и живот, които вие с думите и действията си сте способни да промените за един ден. Утре на това място може да се окаже ваш близък - роднина или съсед - който ще се превърне в номерче, в зелен картон, име, което ще отметнете с жълтия си маркер като пореден случай за деня.
Умолявам ви да възнаградите следващия човек, когото ще посрещнете, с мила дума или усмивка, защото той е нечий дядо, съпруг, съпруга, майка, син или дъщеря - или просто защото е човешко същество, създадено и обичано от Бога, също като вас.