Царе сме на преименуванията, Варна е била Сталин

РОСЕН ТАХОВ, в. 24 часа

B преименуването имаме богат опит. Малко са землищата, селищата и улиците, чиито имена не са променяни по няколко пъти.

Връх Ботев се е наричал Юмрукчал и Фердинандов връх. Някогашната Кутловица също е била Фердинанд, после Михайловград и най-сетне Монтана. Столичната улица "Ломска" става "Мария-Луиза", при социализма я помним като "Георги Димитров" и сега, в условията на демокрация, отново е "Мария-Луиза".

Пет големи вълни на преименувания има в новата история на отечеството.

Първата е веднага
след Освобождението
от турско

Тогава са сменени хиляди имена, които напомнят за игото. Княжево например се е наричало Бали ефенди по тамошния юрушки светия, почитан и от мюсюлмани, и от християни. През 1879 г. става Медено село, а през 1881 г. получава титлата на княз Александър Батенберг.

Възниква обаче проблем! Има анонимни местности без имена за преименуване. "Как зовут это?", питат руските топографи, които чертаят първите следосвобожденски карти. Те сочат безименен баир или поляна. Селяните се почесват по врата и отвръщат по единствения възможен начин. Така в картите редица топографски обекти са означени с "Ебемлиго".

Същият езиков куриоз съществува в зоологията. Когато англичаните виждат за първи път чудновато животно да подскача в Австралия, питат туземците как се нарича. Питат на английски, а местните отговарят на туземски с "Кен гу ро". Което означава "Не разбирам". С това име кенгуруто е приобщено към фауната на планетата.

У нас смяната на названията
следва политическите
превратности
и конюнктурата
на деня

На 19 май 1934 г. е извършен държавен преврат. Политическият кръг "Звено" и Военният съюз разпускат Народното събрание и забраняват всички партии. Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.

След това деветнайсетомайците организират второто масово преименуване. С няколко министерски заповеди са сменени имената на стотици села. Кърджалийското Дюнджилер става Сватбаре, заради тежките сватби, които вдигат в района. Пловдивското Синджирлии е трансформирано на Веригово, понеже от векове плетат вериги за затворите.

Сливенското Мюслюмлери е обърнато на Средорек, защото там се събират няколко потока. Старозагорското Кара коч е осъвременено на Овен, тъй като коч и овен са едно и също. Разградското Ташчи получава името Каменар от корена таш - камък.

Варненско, където сега е възродителният географски процес, също не е забравено. Село Елеч вече е Доброглед, Куру кьой - Горица, Казак дере - Казашка река.

Самата Варна
е обърната
на град Сталин

по време на третото мащабно преименуване. То настъпва след преврата на 9 септември 1944 г., когато култът към личността се настанява у нас.

Предполага се, че името на черноморската ни столица иде от старобългарската дума "варнъ" със значение на "черен, вран". Тази етимология вероятно е свързана с Черно море. Варна е уникална, защото е единственият български град кръстник на европейски владетел.

През 1444 г. полско-унгарският крал Владислав III Ягело повежда кръстоносна армия срещу полумесеца. Решителната битка с османлиите става край Варна. Кралят загива, като остава в историята с прозвището Варненчик.

С указ 967 от 21 декември 1949 г. Варна е преименувана на Сталин. Същата година и връх Мусала е наречен Сталин. Така Бащата на народите е обезсмъртен чрез най-високата точка на родината и един от най-красивите български градове.

Целият материал - тук.