Начинания: Две идеи как Варна да стане по-уютен град

Жители на града искат реконструкция на зоопарка и на паметника на Почивка

Варна е сред най-популярните български туристически дестинации, но и тя си има своите градски язви. За някои - като прочутата Дупка в центъра, изкопана преди десетилетия за търговски център, а после изоставена - се говори много. Но има други, за които медии и институции се сещат рядко. Или пък съзнателно отказват да говорят, защото проблемите са трупани с години и изглеждат нерешими.

Едно такова място е Зоологическата градина. Проблемът с нея е функционален - сградният фонд и оборудването са стари, теренът е тесен за животните, посетителите се нуждаят от повече атракции. Някога е бил обект от ранга на град като Варна, вече не е.

"Зоопаркът е създаден преди 51 години. Любимо място е за поколения варненци, но се нуждае от мащабна реконструкция и разширение. Необходими са подмяна на клетките и повече зелени площи за посетителите. Нужно е да се включат допълнителни атракции за децата, изградени от натурални материали. А също и миникиносалон, в който малките посетители да могат да гледат образователни филми за животните", казва варненката Анна Радева. Тя е участник в кампанията "Място в сърцето" на фондация "Работилница за граждански инициативи". Инициативата събира предложения за реконструкция на обекти в различни градове.

Зоопаркът се намира в централната част на Морската градина. За местенето му се заговори още преди 7-8 години. Първата обсъждана идея бе квартал "Аспарухово" - твърде отдалечено и неудобно място. След това се появи и актуалният в момента вариант - да се премести на терена на старото военно поделение в местността Почивка, т.е. пак в Морската градина. Всъщност никой не знае точно колко е актуален. 

"Ще започнем отново разговори с Министерството на отбраната във връзка със собствеността на терена и евентуалното му прехвърляне на община Варна", заяви в началото на август кметът Иван Портних. Пътят до преместването е твърде дълъг.

"Бившият военен терен, за който става дума, е около 40 декара. Почти два пъти е по-голям от настоящата площ", казва управителката на зоопарка Иванка Стоянова. Но докато идеята се задвижи, животните и персоналът ще се помещават в настоящия дом. А той е вехт въпреки грижите. С общински пари наскоро бе извършен частичен ремонт. Освежени бяха езерата за водоплаващите птици, старата тоалетна бе сменена с нова, ограда бе вдигната. Персоналът е спретнал няколко атрактивни "зелени" кътчета. Но за символ на Варна, какъвто е зоокътът, е нужен цялостен ремонт.

Малцина знаят, че зоопарковете подлежат на лицензиране. И всъщност всяка дейност коства много пари. "За отглеждане на животните се изискват стриктни нормативи. Примерно - лъвът трябва да обитава съответна площ. Няма как да е по-малка от изискваната квадратура. Едно време в зоопарковете се изливаше бетон, върху него се настаняваха животните. Но сега има съвсем нова философия за съществуване на една зоологическа градина. Изискванията са много. Средата на животните трябва да е съобразена с естествените условия. За храненето също има ред изисквания", обяснява Стоянова.

Храна на животните, диети, лечение, отопление, заплати на персонал, т.е. всичките разходи без ремонти, струват около 300 000 лв. годишно за целия зоопарк. Отпуска ги община Варна. Оказва се, че друг източник няма. Не може и да има, освен дарителството, разбира се. "През настоящия програмен период на Европейския съюз няма фондове и програми за зоопаркове. Средствата отиват за дейности на неправителствени организации. Не съм против, но ние не вършим ли обществена дейност? Нима децата не идват при нас? Зоологическите градини не изпълняват ли образователни и културни функции? Не е справедливо, но е факт - ЕС не дава пари за такива като нас. Често чувам съвети - пускайте животните на свобода, в природата, там да живеят. Но всички наши животни са родени тук, в зоопаркове. Ще оцелее ли еленът, ако го пуснем в Лонгоза?", негодува Стоянова. А освен всичко друго Зоологическата градина има и безусловна социална функция - достъпът на практика е без пари. Деца до 3 години влизат без билет, от 3 г. до 7 г. - за 50 стотинки, пенсионери плащат по левче, другите граждани - 1.50 лв.

Варненският зоокът приютява в момента 60 вида животни, екземплярите общо са към 300. Изпълнява ролята и на спасителен център - лекуват се и се пускат обратно в природата птици, бозайници... Средства са нужни не само за създаване на благоприятна среда, но и за обезпечаване на сигурността. Миналата година крадци задигнаха два черни лебеда. В България има общо 19 зоологически градини, в момента те мислят да се обединят в асоциация и заедно да търсят финансиране.

Както стана ясно, евентуалното преместване на зоокъта ще в местността Почивка. А там се намира една на Варна - бившият Паметник на българо-съветската дружба. На този проблем вече съвсем официално от години му се търси решение, без да има дори елементарна представа какво ще се прави.

Старият кмет Кирил Йорданов обещаваше паметникът да се реконструира с пари по европейски програми. Бившият областен управител Данчо Симеонов събираше проектни идеи. Архитекти се надпреварваха: да се превърне в парк, да стане музей, да се свърже с Морската градина. Но всичко спираше не само заради липсата на средства, но и поради неяснота какво ще се прави със самия паметник - все българо-съветската дружба ли ще почита, или вече българо-руската? Или пък друга дружба?

Това е огромно съоръжение от бетон, построено с типичния за комунизма монументален размах. Вдигнато е на т.нар Турна тепе, на 112 метра надморска височина, при влизането откъм "Златни пясъци" - да може да се види отвсякъде. Отдолу има подземни галерии, скривалища, неотваряни от години складове. Наоколо - дървета, пейки, зеленина, но страшно занемарени и превърнали се в свърталище на наркомани и клошари. Смелчаци все още разхождат кучетата си, внимавайки за спринцовки и боклуци. Общински съветници се сещат периодично за този мащабен проблем, питат напоително от трибуната "Какво ще го правим?". Но отговор няма и няма.

"Нашият град е познат като Морската столица на България, прекрасен е, в него има много красиви места и гледки. Едно от тях е този паметник. Поради височината, на която се намира, към морето и града се открива изключителна панорама. Силно се надявам да се обнови, защото е мое любимо място. Може да се сложи осветление, да се оправи пътят до него, да се разкраси, буквите да се почистят, да се ремонтират стълбите, цветя да се засадят. Ще бъде уникално! Това е едно от многото красиви места в България и във Варна, за които трябва да положим грижи и да възстановим великолепието им", казва 21-годишната Деница Маринова. В кампанията "Място в сърцето" тя предлага да се реконструира именно паметникът.

Деница е права, но за гледката - не съвсем. От височината на Турна тепе се открива красива панорама, но в последните години тя бе "обогатена" с множество жилищни кооперации. Точно от района на паметника започва "Бриз" - някога местност с малко къщи, после тук-там блокове, а сега безобразно застроен квартал без инфраструктура. Иначе зеленината на хълма все още не е унищожена тотално, може наистина да се превърне в прекрасен парк. Отдолу се намира булевард "Васил Левски", т.е. районът е и транспортно достъпен.

Това са само две идеи за Варна. А Деница е права и за още нещо - България разполага с доста кътчета, които с малко усилия могат да бъдат превърнати в приказни. Националната кампания "Място в сърцето", организирана от Фондация "Работилница за граждански инициативи", стартира през октомври и има за цел чрез набирането на дарителски средства да възстанови, ремонтира или реновира символни места за гражданите на 12 града. До момента има 52 номинации на обществени сгради, места за срещи и културни локации, паркове и паметници, свързани с историята и живота на градовете. Сред предложенията са: емблематични паметници като Пантеона в Бургас, Старата часовникова кула в Сливен, Паметника "Самарско знаме" над Стара Загора, паметника на Ран Босилек в Габрово, парка "Лаута" в Пловдив, Старата гимназия в Кърджали, Старата музикална гимназия в Русе, площад "Възраждане" в Плевен.

Една от интересните номинации е свързана с облагородяване на средата около Стария бряст в град Сливен. Дървото - символ на града, преди по-малко от месец спечели в националния конкурс "Дърво с корен 2013" и беше избрано да представи страната ни в престижния конкурс "Дърво на Европа 2014".