Дзен или изкуството на демагогията

От колите в Морската започна предизборната кампания за изборите през 2015 г.

Позицията на областния управител по случая "Салтанат" буди у мен недоумение още от лятото – от онова безплодно заседание на Обществения съвет за Морската градина. Сега обаче то (моето недоумение) придоби ново агрегатно състояние - на бързо развиваща се градация в посока на тотален абсурд.

В петък бившият шеф на юридическата дирекция на Община Варна и настоящ губернатор неочаквано удължи срока, в който граждани и организации да му предоставят документи, доказващи статура на местността "Салранат". Странно защо Иван Великов търси "ятаци", които да го ориентират в поверената му държавна собственост. Дали ако попитам съседа, той ще е наясно къде изгубих преди година нотариалния акт на апартамента, в който живея? Дали Областният не знае webадреса на новия Общ устройствен план на Варна? Дали в сегашното си качество, а и по силата на предишната си месторабота не е наясно къде може да получи копие на кадастралната карта на Приморския парк? Нима служителите му не могат да направят нужните справки в информационните масиви и архивите?

Странно, но не невъзможно е български чиновник да заема висш държавен пост и да няма идея за какво става дума. Как иначе да си обясним факта, че във вторник до медиите беше разпространен текст, озаглавен "Обръщение на Областния управител_м-т "Салтанат", но вместо от Иван Великов, подписан от "Жечка Георгиева, Ст.експерт канцелария АПОФУС, Областна администрация Варна" (факсимиле от писмото - в галерия към статията).

В електронното писмо до медиите освен текста, подписан от г-жа Георгиева, е приложено и сканирано копие на текста, оформен вече на официална бланка, с изходящ номер от Областна администрация. В този "екземпляр" името на авторката вече е заличено и отдолу е добавен подписа на областния. Да допуснем обаче, че става дума за неумел опит за ПР и да разгледаме обръщението "по същество".

Всъщност изразът „по същество“ е само за благозвучие, защото в обръщението на губернатора няма нищо по съществото на проблема. Още с първото изречение той прави опит да политизира спора за колите в Морската и недвусмислено заявява, че забраната е част от предизборната кампания на кмета Портних. Дали областният любезно забравя, че такова е желанието на хиляди протестиращи от години варненци? Или вече сам е в кампания за предстоящите след 2 години местни избори?

„Предпочитам да допусна, че кметът е бил подведен в условията на силен стремеж към проява на политическа воля. И все пак - недопустимо е да се противопоставят едни на други български граждани, а още по-малко допустимо е това да се причинява от официална институция посредством административен акт. Една заповед трябва да решава проблеми, а не да ги задълбочава. Вероятно тази постъпка ще повиши политически рейтинг, но на каква цена?!“, пише Иван Великов и сякаш забравя, че неговият подпис стои под аналогичните заповеди, издадени от предишния му шеф Кирил Йорданов. В сряда на среща с организиациите, поискали оставката му, Иван Великов сам призна, че е подписвал въпросните заповеди като шеф на юридическия екип на бившия кмет, но така и не обясни как тогава те са му изглеждали законни, а сега тези на Портних, макар и същите по съдържание,- не са. Интересен нюанс към тази част от сюжета „Морска градина“ е и фактът, че заповедите на Йорданов падаха в съда заради неспазена процедура при издаването им – те никога не са гледани от съда по същество. Не е ли работа на юридическия екип и най-вече на шефа му да се погрижи за процедурата? Невежество или умисъл стои зад този правен пропуск, г-н Великов?

„Не е решение да се въведе забранителен режим, който предварително е обречен на провал. Не може да се вменява на полицията да отдели един огромен ресурс, за да съблюдава денонощно автомобилното движени в „Салтанат“. В крайна сметка, ако г-н Портних реално желае контрол върху трафика, то може да изпрати представители на общинска полиция, които са на негово подчинение. Всъщност подобен режим функционираше до неотдавна“, е следващият довод в обръщението на Великов. Странен не по-малко от досегашните заради факта, че работа на полицията е да следи за спазването на законите навсякъде на територията на Република България. Дали униформените ще следят в парка да няма есхибиционисти, наркомани или коли няма значение – и в трите случая те ще следят за спазване на законите. Заповедта на Иван Портних не вменява нови задължения на полицията, нито пък въвежда нови норми и закони – само напомня за сбора от нормативни актове, според които в парка не може да има коли.

„Конкретното поведение на общинската администрация във Варна може да се окачестви единствено като демагогия, защото през годините тъкмо тя последователно е издала десетки разрешения за строеж на сгради с паркоместа и гаражи в местност „Салтанат“. За да стане това, съгласно изискванията на ЗУТ, общината нееднократно е приемала, че на тази територия има изградена съответна регулация. Нещо повече – след Акт 16, който отново се утвърждава от общината, по закон всички обекти получават право на ползване в т.ч. паркоместата и гаражите. Не може същата тази общинска администрация изведнъж да открие, че всъщност местността е парк и не би трябвало да се допускат автомобили по алеите“. Изкушавам се да оставя този цитат без коментар. Но все пак: Г-н Великов, демагогия е да се дистанцирате от администрация, в която сте бил високопоставен служител близо 6 години. За разлика от настоящия кмет, чийто стаж в нея е 4 месеца. Или този текст наистина е писан от старши експерт Живка Георгиева, която няма като Вас общинска предистория в CV-то?

„В чл. 17 от конституцията на Република България е записано, че „Частната собственост е неприкосновена“. Красноречив знак за важността, която върховният закон на страната отрежда, може да се открие във факта, че в хронологичен ред я дефинира преди държавната и общинската. След претърпяна национализация преди по-малко от 70 години, обществото ни е изключително сетивно относно базовите имуществени права, а тяхното гарантиране следва да бъде основен дълг на властите в една демократична държава“. Неприкосновеността на частната собственост определено не включва и достъпа с МПС до нея, не мислите ли?

„Осъзнавам, че тезата, която защитавам е непопулярна, но като държавник не бих допуснал да се ръководя от желанието да бъда харесан. Обратното би било открит популизъм и погазване на закона. Аз имам куража да спазвам и прилагам закона и затова приемам винаги с лице и сърце търсещите справедливост“. Кога точно имахте този кураж, г-н губернатор: когато подписвахте заповеди за забрана на колите в морската като общински шеф или сега, когато ги обявявате за незаконни? Или когато приехте без да обжалвате кадастралната карта на „Салтанат“ (от същта 2007-а година, когато станахте шеф на юристите в общината), определяща пътните артерии там като алеи?

„И тези, които искат „Салтанат” да бъде парк, и тези които притежават собственост там, имат своите законови основания. Затова трябва да се върви към намиране на приемливо за всички решение. И ако общината наистина няма идеи как може да се постигне компромис, то съвсем накратко мога да посоча поне една възможност - изграждане на подземни паркинги“. Както сам признахте на срещата с недоволните от Вас граждански организации (след въпрос на varna.utre.bg) идеята за изграждане на паркоместа около Морската градина е дошла от кмета Иван Портних, който е поискал от вас съдействие за това да бъдат използвани и държавни терени.

„От друга страна, районът от години има нужда от обществени паркинги, които да посрещнат варненците от всички квартали, които в момента на практика са дискриминирани от гледна точка на достъпност“, е следващият впечатляващ цитат. Поне 6 автобусни линии имат спирки по цялото протежение на Морската градина. Те свързват с парка повечето квартали на града. За каква точно дискриминация точно става дума? Дали разходката ти в парка ще започне от „Чайка“ или от „Делфинариума“ е само въпрос на география, въсщност и на предразсъдъци.

Ето на финала и един чудесен и похвален абзац: „В духа на гореизложеното заявявам готовността на Областна администрация Варна да разработи процедура за публично-частни партньорства в областта на строителство на подземни паркинги. Нашите специалисти вече правят анализ на потенциално подходящи терени в района, като изрично изискване ще бъде поставено във връзка с рекултивацията на териториите с оглед възстановяване зеленината върху парцелите след завършване на строителството. В допълнение в следващите седмици ще обявим дългосрочна програма по озеленяване на държавни терени в местност „Салтанат“ с оглед постигане на пълноценен парков характер. За целта ще търсим средства по оперативни програми и на база партньорства със спонсори и екологични организации.
Ще покажем на дело как се решават проблеми с отговорност и далновидност“. Похвален, ако не беше напълно обезсмислен от казаното ден по-късно: Не е работа на Областна управа да решава един градски проблем.

Толкова по въпроса с демагогията.