Държавата стана лесна за съдене в Страсбург

Животът

01-11-2013, 06:31

Снимка:

Христо Комарницки

Автор:

VarnaUtre

Всичко от Автора

България излезе начело в Европа по нарушени човешки права и се качи на съдебен конвейер

Варненският активист на БСП Борислав Гуцанов осъди България в Страсбург само три години след като полиция нахлу в дома му и наруши в сътрудничество с прокуратурата и съда седем основни човешки права. Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов се възмути от експедитивността на Европейския съд и му напомни, че обикновено делата му се точат по-дълго. Възможно ли е евросъдиите да са се разбързали само защото главното действащо лице в погазването на конвенцията за правата на човека бе бившият вътрешен министър Цветан Цветанов (ГЕРБ), който бе двигател на операцията "Медузите" срещу Гуцанов и освен това изрично бе посочен като нарушител на принципа за невинност до доказване на противното? В две решения Страсбург вече осъди България заради неговия партиен ръководител Бойко Борисов и може да възникне подозрение, че евросъдиите показват предубеждение към лидерите на ГЕРБ.

Ако се е появил някакъв условен рефлекс в Европейския съд за правата на човека, едва ли е срещу конкретно правителство от близкото минало, а срещу цялата държава, защото всички правителства на прехода се постараха да й оформят образ на рецидивист. България оглави тази година "вечната класация" в Европа по нарушени човешки права на глава от населението точно когато Съветът на Европа празнува 60 години от влизането в сила на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За 20 години, откакто прилага конвенцията, държавата догони и надмина постиженията на другите европейски народи. На финалната права тя се пребори и с Гърция, която до миналата година й отнемаше първенството, но само защото бягаше по тази писта от двойно по-дълго време (конвенцията е в сила в Гърция от 1974 г., а в България - от 1992 г.). Вече с увереност можем да кажем: Няма по-мракобесна държава в Европа от България 
Достатъчно е да вземем официалната статистика на съда в Страсбург и да съпоставим броя на присъдите с жителите на всяка държава. Получава се картина, която показва, че нашата държава поддържа непосилни за другите страни темпове на беззаконие спрямо своите граждани. Така например, на нейна сметка се водят до началото на 2013 г. 454 осъдителни присъди, което означава по 60 доказани нарушения на основни човешки права на всеки 1 млн. жители. Сметката на Гърция е 662 присъди, но при население от 11.3 млн. жители това прави по 58 присъди на 1 млн. души. Съревнованието между двете държави е много оспорвано. Гърция държеше първенството до 2011 г. с 54 присъди на 1 млн. жители срещу 53 за България. Нашата страна обаче добави през 2012 г. към сметката си 58 присъди (близо 8 на 1 млн. жители), а Гърция добави само 52 (4.6 на 1 млн. жители), след което двете размениха местата си. Оттук нататък държавата има всички шансове да запази дълго лидерството си във "вечната класация", защото набра голяма скорост. Интересно е, че тя се държи "на висота" както в относителни, така и в абсолютни числа. От две години е на първо място по присъди на глава от населението, а от 10 години е в челната десетка и по абсолютни числа - общ брой присъди на сметката на всяка държава независимо от броя на жителите й.

Общото население в 47-те държави от Съвета на Европа, които са под надзора на съда в Страсбург, е 822 милиона. За всички са издадени през 2012 година 1093 присъди, или средно по 1.3 присъди на всеки 1 млн. европейски граждани - 6 пъти по-малко в сравнение с България. В абсолютни числа тя е изпреварена от някои значително по-многолюдни държави, но и в тази класация се нареди много високо - на 5 място, каквото никога по-рано не бе достигала. През 2004 г. тя за първи път проби в непрестижната десетка, като се класира на 7-о място. На другата година бе избутана чак на 11-о място, но след това сякаш взе съдебен допинг, върна се в десетката през 2006 г. и започна упорито да се изкачва: 2007 г. - на 9-о място, 2008 и 2009 г. - 8-о място, 2010 г. - 6-о място, 2011 г. - 7-о място (крачка назад за засилване) и през 2012 г. - 5-о място. 

За 2013 г. е още рано да се каже къде ще се нареди, но междинната статистика на съда през юли показа, че на нейна сметка се водят 3854 от висящите дела, което е 3% от общата маса, при положение че българите са 0.9% от населението в Европа. Щом три пъти повече български граждани се оплакват от погазване на правата им в сравнение с останалите европейци, няма съмнение, че нашата държава си гарантира лидерско място и за следващите години. Делата в Страсбург траят средно по 4-6 години и въпреки че 90% от жалбите биват отхвърляни като недопустими, оставащите са предостатъчни да покажат на какво прилича държавата в сравнение с другите страни, които признават същите норми на демокрация. Освен това системното класиране от години сред първенците по нарушения на човешки права разкрива, че редуването на различни правителства не влияе на отношението на властите към техните граждани. Всички се отнасят с еднакво презрение към основните човешки права и нямат задръжки да ги нарушават въпреки финансовите санкции, налагани от Страсбург. Логиката е разбираема. Властите в крайна сметка нищо не плащат. Гражданите са двойно потърпевши: веднъж, когато държавата нарушава правата им, и втори път, когато бърка в джоба им, за да плати чрез бюджета за греховете си.

Най-често доказваното напоследък нарушение срещу българите е липсата на ефективни правни средства за защита, както бе и в делото "Гуцанови". Това означава, че в много случаи гражданите дори по закон са оставени безпомощни срещу потъпкването на техните права. На второ място е хроничната мудност на делата. Тя е показател за неохотата на държавата да прилага законите си в защита на гражданите, дори когато все пак е изработила закони. На трето и четвърто място е нарушаването на правото на собственост и правото на личен и семеен живот ("Гуцанови"). Когато държавните храненици се почувстват овластени, смятат, че могат да нахълтват с полицейски обувки в живота на хората. Правилото важи по цялата йерархическа стълба и България дава образец по властова арогантност в Европа. Никоя друга държава не е изпадала в положението нейното правителство да бъде ответник по дела срещу премиера й заради негови грехове отпреди да оглави кабинета. Такъв бе бившият премиер Бойко Борисов, заради когото България бе осъдена два пъти през 2012 г. - че е погазила правото на живот и в буквалния, и в преносния смисъл. 

Заради убития при стрелба с полицейски гранатомет през 2003 г. Тодор Димов Тодоров-Чакъра държавата трябваше да плати близо 55 000 евро обезщетение и съдебни разноски, които обаче не бяха взети от джоба на командвалия операцията тогавашен главен секретар на МВР Бойко Борисов. Макар и да се похвали след операцията пред медиите, че лично носи отговорност, той отказа да признае вина, щом разбра, че е разобличен от висшата съдебна инстанция в Европа. По нейна инструкция делото бе възобновено през 2013 г. и в сряда Борисов е бил разпитан във Военната прокуратура.

Високомерието на Борисов към конвенцията за човешките права стана причина също България да бъде осъдена, докато бе премиер, и заради изявите му като кмет на София през 2006 г., когато прати фадроми да изринат ромското гето в "Баталова воденица". Делото "Йорданова и други срещу България" през април 2012 г. завърши с осъдителна присъда за държавата заради прилагането на принципа "няма човек - няма проблем", т.е. заради опита да бъдат изселени ромите, без да им се даде алтернатива някъде да живеят.

Присъдите са единият проблем за България. Другият е, че тя ги изпълнява крайно неохотно. Още след първото дело срещу нея ("Луканов срещу България") тогавашният главен прокурор Иван Татарчев се перчеше през 1997 г., че държавата няма да плати на наследниците му присъдените им 40 000 френски франка, защото смяташе, че решенията на съда в Страсбург не са задължителни. Разбира се, обезщетението бе платено, обаче държавата запази лошия си маниер да протака до последно изпълнението на присъдите. По тази причина тя се класира на трето място в Съвета на Европа (СЕ) по "засилено наблюдение" за неизпълнение на решенията на Евросъда. На нея се падат 9% от казусите, докладвани като заслужаващи специално внимание от Комитета на министрите, който е изпълнителният орган на СЕ. Преди нашата държава се нареждат само Турция (13%) и Русия (12%), а в позорната десетка след нея са Украйна (8%), Италия, Молдова и Полша (по 7%), Румъния (5%) и Албания и Гърция (по 4%). На всички останали 37 държави в СЕ се падат 24% от делата под засилено наблюдение.

В засиленото наблюдение влизат всички пилотни решения на съда, които бяха въведени през 2011 г. и които показват по кои нарушения отделните държави са се превърнали в рецидивисти и са изчерпали търпението на съда. За начало Страсбург издаде 5 пилотни решения, от които две се паднаха на България ("Димитров и Хамънов" за бавно правосъдие по наказателни дела и "Фингер" за мудност по гражданско дело). Под контрола на Комитета на министрите в момента са дадени 374 български дела, за които съдът вече се е произнесъл, но решенията му още не са изпълнени. От тях повече от половината (193) са под засилено наблюдение. Специално внимание привлича изпълнението на присъди, които изискват законови и структурни промени в съдебната система, както и индивидуалните казуси, които не търпят отлагане.

На 24-26 септември Комитетът на министрите разгледа проблеми с изпълнението на присъди от 15 държави. Естествено сред тях фигурираше и България, защото не пропуска такива класации. Тя е от постоянното присъствие, без което Европейската конвенция за правата на човека нямаше да придобие цивилизаторска роля. За жалост, държавата бавно усвоява уроците на европейската юридическа школа и 20 години упорито се връща все в начален клас.