100 години Черно море: Кану-каяк, гребане и ветроходство

По случай вековния юбилея ще Ви запознаем накратко с историята и най-значимите спортни постижения на 16-те клуба, членуващи в сдружението в поредица от публикации

Спортното дружество Черно море чества 100-годишния си рожден ден тази година. Голямото тържество по повод юбилей ще се състои на 20 септември в Двореца на културата и спорта. Ден по-рано в Летния театър в морската столица ще има безплатен концерт посветен на 100 г. Черно море за всички варненци. Изготвят се специални юбилейни плакети, има и много други изненади. По случай вековния юбилея Varnautre.bg ще Ви запознае накратко с историята и най-значимите спортни постижения на 16-те клуба, членуващи в сдружението в поредица от публикации.

Академично гребане

Безспорно, академичното гребане е донесло най-много олимпийска слава на Варна. Може да му съперничи само боксът, но и това е твърде относително. “Черно море” е най-старият гребен клуб в България. От Варна започва родоначалника на гребните спортове Васил Боянов – Мацата. Тук са изработени и конструирани първите лодки – в КЗ “Флотски арсенал” (“Лъджата”). От флотското дружество “Черно море”, от славното и страшно за съперниците ВМС излязоха и първите ни национали, участвали в дебютното за България европейско първенство в Блед (Словения) през 1956 г. Това са славните Феодор Конумаев, Матвей Кондратов с рулеви и треньор Васил Боянов. Последните двама вече не са между нас.

Като начало се счита 1953 до 1958 г. – ВМС е водещ клуб в сраната. По-късно с преместването на Васил Боянов в София в катедра “Гребане” към ВИФ, започва и упадъка на черноморското гребане. За сметка на това построяването на язовир “Панчерево” носи на столицата небивал възход след 1957 г.

Възраждането във Варна обаче започва през 1963 г. с назначаването на двамата спортни специалисти Сия Желева и Емил Нейков – току-що завършили ВИФ (сега НСА). Условията са тежки: липса на материална част, отдалеченост на базата, вятър, вълни, сол... Всичко това за малко да разколебае младите треньори, които сега са сред легендите на варненския спорт! Първите успехи ги окуражават. Печелят се медали от републикански първенство, подготвени са и първите участници за европейски шампионат в Клагенфурт (Австрия) през 1966 г. – Димитричка Ангелова и Капка Панайотова се класират за финала. И така до Олимпийските игри.

Пътят на клуба беше трасиран от жалоните на Монреал `76, Москва `80, Сеул `88, Барселона `92, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008. В седем Олимпийски игри “Черно море” изпраща свои представители. За 60 г. са подготвени 6 олимпийски медалисти, 17 участници в игрите и 12 световни шампиони. От “Черно море” са и първите национални треньори – Васил Боянов, Феодор Конумаев, Сия и Емил Нейкови, за да стигнем до варненеца Свилен Нейков. Той продължи славните традиции на ВМС и своите предшественици цели 17 г. като национален селекционер на българския олимпийски отбор, постигайки върха в треньорската кариера – злато от най-големия спортен форум на планетата.

Гордост за Варна и “Черно море” са гребците-олимпийци: шампионката от Пекин 2008 Румяна Нейкова, олимпийските вицешампионки Рени Йорданова, Капка Панайотова, Радка Стоянова, бронзовите медалистки Румелиана Бончева и Ани Евтимова.

До тях се нареждат световните шампионки Павлина Александрова, Диана Христова, Пепа Димитрова, Виктория Димитрова, Снежка Янчева, Ася Лечева, Свилен Нейков, Галина Яхорова, Анет-Жаклин Бушман и много др. призьори от мондиали и европейски първенства.
Всички тези резултати и просперитет на гребния клуб бяха съпътствани с безкористната помощ на обществените деятели и ръководители: кап. І ранг Ж. Цукев, кап. І ранг Д. Казаков, н.а. Стефан Циганчев, полк. Йордан Радев, Христо Петров, Мариана Минчева.

Ветроходство

Клубът по ветроходство е създаден през 1951 г.като секция ветроходство към АСК “Черно море” с първи треньори в този период Асен Дремджиев и Филимон Иполитов. В края на 50-те години на миналия век се преименува във “ВМС Черно море”. От 1962 г. е преобразуван във ФСФД “Черно море”. От 1980 г. се нарича КФС “Бриз”. През 2000 г. клуба приема новото име СК "Черно море - Бриз", (във връзка с изменението на закона за ФВС) с което е познат и до днес. В този период клубът има спечелени хиляди отличия от регионални, държавни, балкански, световни първенства и олимпийски игри. Второ място на ЕП, 6-то на СП, са най-значимите успехи по това време. През 60-те години е истинският бум на този спорт във Варна. На ЕП Петър Енчев и Рафаил Овчаров влизат в 10-та, което е почти исторически момент. Един от лидерите е Васил Попов. Той трябваше да участва на олимпийските игрите в Монреал през 1976 г., но тогавашното ръководство в страна ни го спря. Попов след това се обиди и тръгна по своя път.

По известни имена на СК "Черно море - Бриз" са: Асен Дремджиев, Филимон Иполитов, Пенко Жеков, Янчо Цонев, Петър Енчев, Рафаил Овчаров, Атанас Господинов, Христо Митев, Иван Георгиев-Зъбата, Петър Димитров, Ерол Фейзолов, Феодор Кономаев, Димитър Генчев, Владимир Геров, Петър Граматиков, Михаил Мирчев, Хенрих Кокончев, Живко Желязков, Росен Чеушев, Димитър Манов, Васил Попов, Цветан Пенчев, Тодор Христов, Николай Василев, Красимир Кръстев, Христо Чакъров, Веселин Прокопов, Ненчо Борисов, Атанас Иванов, Пламен Ковачев, Тодор Иванов, Росен Марангозов, Емил Петров, Боян Костов, Ивайло Ангов, Енчо Савов, Цветан Тодоров, Станислав Викторов, Тихомир Шолев, Богомил Пехливанов, Спас Божидаров, Данко Недялков, Хагоп Манукян, Христофор Енчев, Горан Тодоров, Калин Георгиев, Георги Георгиев-Старшината, Ивелин Дамянов, Александър Лазаров, Тихомир и Христо Тотеви, Михаела Лазарова, Пепа Мавродиева, Валентин Иванов, Иван Иванов, Ива Недева, Мартин Лазаров, Камен Минков, Мартин Благоев, Даниел Николов.

В днешно време в клуба се развиват детските класове “Оптимист”, “Кадет”, “Лазер 4,7”, 420, олимпийските “Фин”, “Лазер-радиал”, “Лазер-стандарт”, 470, RS:X (“Нийл Прайд”), както и килово ветроходство. В последните 20 г. състезателие, които носят резултатите са Павел и Александър Оводовски, Пепа Мавродиева.

Кану-каяк

Варненският кану-каяк започва своето съществуване през 1957 г. Един от пионерите в този спорт е Васил Боянов, който е познат и от академичното гребане. Той е първият, който започва да го развива в града. Велко Душков и Гебеджелиев също са първопреходници, които се отдават на кану-каяк. Те са и първите варненци, които участват на световни първенства. На практика Душков е състезател и треньор. В момента този спорт е в колапс - Христина Иванова е ръководител на клуба по кану-каяк във Варна, но и единствен треньор...

Първата участничка на Олимпийски игри е Николина Русева. Тя участва в Токио `64. Петранка Янковлиева е участничка на игрите в Мюнхен `72, като става 7-ма. Лазар Христов е най-голямото име в този спорт за Варна. Участник е на Игрите в Монреал (1976 г.), но тогава остава без медал. През 1980 г. в Москва печели бронз на четворка каяк. Йордан Йорданов е славното име на този спорт в морската столица през последните години. В Сидни през 2000 г. остава на 5-то място на 4-ка каяк. През 2004 г. в Атина се класира в същата дисциплина 4-ти, на хилядни от бронза. Паисий Любенов има 3 поредни медала от мондиали - през 1989, 1990 и 1991 г. Той печели бронзови медали на 4-ка каяк. Христина Иванова изказа и притесненията си относно факта, че все по-малко деца избират кану-каяка. Тя и Емил Нейков са крайно разочаровани, че за толкова години, след толкова много успехи, Варна няма специализиран канал за подготовка.

В следващата публикация очаквайте интересни исторически факти за баскетболните и волейболните клубове на Черно море.