Виничани - наследници на обитателите на крепостта "Кастрици" (видео и снимки)

След земетресение през 14 век крепостта е разграбена и изоставена

Жителите на днешния варненски квартал "Виница" вероятно са далечни наследници на обитавалите някога крепостта "Кастрици" в Евксиноград, изоставена и разграбена през 14 век.

Смята се, че тя била разрушена от земетресение и затова хората се изселили да живеят от ниското на по-високо, по-далече от морския бряг. Не случайно и доскоро селото се наричаше Кестрич, обясни днес шефът на Регионалния исторически музей и ръководител на разкопките, проф. Валентин Плетньов.

Какво е било предназначението на крайморската крепост обаче, какъв е бил битът на хората, които са я обитавали - за това свидетелстват няколко монетни съкровища, четири кръста, части от обредни съдове и дори непокътната от времето шивашка ножица.

Интересни са и нагъсто разположените постройки, които преди около 7 века най-вероятно са били на повече от един етаж, придържани и с дървени подпори, с покриви от каменни плочи като тези в Родопите и с огромни ями, в които вероятно се е съхранявало жито за износ. В замяна получавали скъпоценности и накити, донесени от венециански търговци. Не случайно във Варна е една от най-богатите колекции на златни накити и мъжки колани.

По думи на проф. Плетньов обаче, за изненада и на археолозите, изключително много артефакти са открити в 4-метровите зидове, вместо в тези в самия център на селището.

Със средства от варненския музей, до момента е изследвана около половината от територията на крепостта. Досега, освен съдове и вещи, са открити и между 250 и 300 монети. Последното е още едно доказателство, че живелите някога в "Кастрици" са се занимавали с търговия на жито.

В експедициите в "Евксиноград" тази година са се включили освен археолози и студенти, а и възпитаници на Хуманитарната гимназия. Ентусиазираните ученици дори се натъкнали на интересни сребърни пробити монети, използвани за нанизи и украшения. Изключителен интерес представляват също откритите през този сезон двоен нагръден сирийски кръст за пренасяне на свети мощи, две редки монети от времето на Йоан Тертер и на деспот Добротица. Ценни са и съдове, донесени по тези земи от храма на "Св. Димитър" в Солун. Запазилата се през столетията метална ножица пък, освен че много прилича на съвременните, може би е притежавана от румънски шивач. Смята се, че в част от съществуването крепостта е била завладяна от власите.

В миналото, тъй като Варненската крепост не е пазела добре залива от северните ветрове, затова корабите са заставали или срещу нос Галата или срещу "Кастрици", използвана като пристанище и в османския период. Последните данни за търговия от тази крепост са на Сюлейман Великолепни през 16 век. От тогава има и закон за пристанищата на "Кастрици", Балчик, Галата и Варна. Основно се е търгувало със зърнени храни, ечемик, жито, пчелен мед и восък. Изнасял се е и дървен материал.

Днес, по думите на проф. Плетньов, е много трудно да се проучва някогашното пристанище. То се намира в северната част на Евксиноградския парк, далеч от правителствената резиденция. При строителството на един вълнолом през 1974 година обаче се затварят теченията и южният вятър вкарва пясък в залива, който вече не може да бъде изваден. Онова, което е можело да бъде открито там, са котви, фрагментирани съдове, монетни находки, амфори.

От 2006 година археолозите търсят и антична църква, изградена в западната част на "Кастрици". Тя е притежавала характерната за храмовете от Първото българско царство украси с кръгли панички и розетки на фасадата.

ВИДЕО от пресконференцията днес