Борбата за плажа – епизод пореден

Туризъм

28-07-2013, 11:35

Автор:

Дарина Кахраманова, в-к "Монитор"

Всичко от Автора

Концесионерите се оплакват още, че с промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие е бил засегнат основният им източник на приходи – капанчетата.

Концесионери поискаха вчера законови промени, чрез които свободната зона на плажовете да бъде намалена от 50% на 30 на сто. Това било крайно наложително, защото обеднелите заради кризата българи не искали да плащат за чадъри и шезлонги и видите ли, приходите на стопаните на ивиците намалели, пише в-к "Монитор"
В същото време близо 2 млн. българи всяка година решават да почиват в Гърция и Турция. Може би те предпочитат да платят за чадъри и шезлонги на плажовете при съседите ни, защото услугите са на много по добро ниво. Например в Гърция има много общодостъпни плажове. Има и такива, които са оградени. Плащайки веднъж за входа обаче, можете да се възползвате от всички екстри вътре – чадъри, шезлонги, напитки и др. В Испания пък най-често използваните плажове са свободни за всички потребители.
Концесионерите се оплакват още, че с промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие е бил засегнат основният им източник на приходи – капанчетата. С промените беше въведено ограничение за площта, на която могат да се разполагат преместваеми обекти. В годините след промените българските морски курорти станаха печално известни с това, че по сергиите се продава всичко ­ от клечки за зъби и сладолед до плавници, хавлии, гащи и сувенири. И въпреки оплакванията от туристическия бранш, че сме се превърнали в дестинация за слабо платежоспособни туристи, по-трудно се оказва да се откажем от алъш-вериша.
Като прибавим към всичко това и презастроените ни курорти, не е трудно да разберем защо хората винаги реагират остро на всеки опит да се посегне на свободната плажна зона. Години наред управляващите не обръщаха внимание на внушителните хотели, които се появяваха по Черноморието ни. А това, че туристите могат да надникнат в стаите на гостуващите в съседния хотел, се разглежда като любопитна част от местния натюрел.
Та всяка година се изправяме пред едни и същи проблеми, свързани с плажовете. Винаги ще се намерят собственици, които да ограничат свободния достъп до ивиците и да настояват плажуващите да им платят такса. Всяко лято се появяват и концесионери, които решават, че ще надхитрят закона, и нагло завземат от свободната зона за плажа. Не минава и сезон без скандал за незаконни строежи върху дюни или в непосредствена близост до морския бряг.
Нищо чудно тогава, че предложението да се ограничи територията от плажа, върху която свободно можем да оставим хавлиите, буди притеснения. Прекалено често частният интерес е вземал връх над обществения и би било грешка да се връщаме назад с правата, които вече са уредени в законите.
Разбира се, не трябва да се пренебрегва и другата страна на нещата. Плажовете не бива да остават безстопанствени и така да се излага на риск сигурността на хората. Трябва да се намери друг начин да се стимулират концесионерите и наемателите на ивиците, например като се преразгледа методиката за концесионните възнаграждения.