Българо-съветската дружба - паметник или музей?

Мисия Варна

31-05-2013, 19:30

Автор:

Росица Колева

Всичко от Автора

Още по Темата:

Архив на спомените в Паметника

В дебрите на стража на "Почивка"

ВИДЕО: Музей, вход на който е самия паметник проектираха студенти по архитектура

Не една и две идеи са се завъртали в публичното пространство за бъдещето на паметника на българо-съветската дружба през последните години. Вариантите преминаха от превръщането му във фестивална зала, през галерия, до дискотека. Споменаваше и обикновено пребоядисване, с цел освежаването му. Наскоро изскочи и екзотичната идея щитовете и каските на руските войници да бъдат свалени, защото изглеждали агресивни, а паметникът да бъде преименуван в монумент на българо-славянското приятелство. 

Колкото и екзотични или тривиални да са били идеите, никоя от тях до този момент не е видяла дори опит за реализация. Междувременно паметникът, заедно с книжарницата и бомбоубежището към него са изоставени. "Вечният огън" е отдавна изгаснал, а бронзовите букви "Дружба от векове за векове" са изчезнали. Така монументът създаден някога като символ на лоялност към Съветската държава се превърна в бетоново свърталище на клошари,  макар и да е с най-добрата панорамна гледка в целия град. 

Дали обаче не е дошло времето това да се промени? Двама студенти по архитектура в V курс от Варненския свободен университет са създали проект за реконструкция и ревитализация на паметника на българо-съветската дружба наречен "Архив на спомените". 

Отчитайки липсата на място за модерно, постмодерно и съвременно изкуство във Варна авторите Валентина Ганева и Цанислав Филипов са решили да превърнат паметника в музей. 

Респектирани от таланта на създателите му и от факта, че гигантската скулптура е част от историческата ни памет, в проекта си те създават сграда, чийто главен вход е всъщност самия паметник. Той се запазва със скулптурните групи на фасадата му, като се възстановяват и настилките и осветлението в парка. 

Северозападната фасада на паметника е изцяло видима в интериора на главното фоайе и на всеки етаж от експозиционните зали. Новата и старата част на сградата се свързват чрез вертикално прозрачно тяло. Общата разгърната площ на цялата комплексна сграда е 4 900 кв. м., са пресметнали Ганева и Филипов. В едната от сградите са проектирани малки конферентна и кино зали. Покривът на едното крило е обширна тераса с панорамен изглед към залива, която е свързана с помещение за кафе-бар на последния етаж в новата част. 

Помещенията за книжарницата и бомбеното убежище разположени под площадката на средното ниво на централната алея са предвидени за за информационен център, магазин за арт сувенири, депо за скулптура и произведения на изкуството. 

СНИМКИ от проекта

На ниво партер в новата сграда са предвидени работилница за деца, гардероб, информационен и билетен център, площ за презентации. Достъпът до горните етажи се осъществява с два големи асансьора и стълби. Осигурена е както достъпна среда за хора с увреждания, така и независимост на човекопотоците. На първо ниво са замислени офисни площи, приемна зала, складове и реставрационни помещения. Нива 2 и 3 са пълноценни експозиционни площи. 

Проектът бе представен на научна конференция "Архитектура, строителство - съвременност". Той е получил и номинация в станалия традиционен национален студентски конкурс "Позитив/Негатив" на АСА 2013 в София.

Авторите на проекта смятат, че преобразяването на паметника е въпрос, който трябва да се постави на обществено обсъждане, заради нееднозначното му приемане от хората. Обществото трябва да реши дали паметникът да остане в този вид или да стане музей, като  в същото време се запази и като паметник. 

По-първоначални, груби изчисления реализацията на проекта би струвала около 12-13 млн. лв. 

ВИДЕО: Какво казаха за проекта си Валентина Ганева и Цанислав Филипов



Снимка на Деня

Зимни нюанси от плевенския парк "Кайлъка"