Първата ни столица - някъде около Варна

Новините

02-05-2013, 08:19

Автор:

Varnautre

Всичко от Автора

Според братята Шкорпил не Преслав е първата българска столица, а Плиска.

През есента на 1898 г. офицерският клуб в Шумен е пълен с посетители. Предстои сказка на двамата братя археолози, чехите Карел и Херман Шкорпил, които от 2 г. проучват древното селище Плиска, пише в. "24 часа". Само след минути от техните уста ще прозвучи нещо, което ще даде нов прочит на съвременната българска история. Според братята Шкорпил не Преслав, както се е смятало дотогава, е първата българска столица, а Плиска.

За своята научна теза те използват апокрифен летопис от XI в., открит осем века по-късно, в който се казва: “Он (Испор цар, Аспарух, б.а.) созда Плюска град”. Освен апокрифния летопис в историографията няма друг документ, който да говори, че идвайки в България, Аспарух е създал точно Плиска и тя е първата ни столица.

Събраните обаче от братята Шкорпил епиграфски и археологически данни сочат, че Плиска е била главно средище на българите през първата половина на IX в. по време на хановете Крум, Омуртаг  и Маламир. Техният родственик Константин Иречек споделя тази хипотеза и прави първото пълно описание на Плиска. Тези факти се доказват и от разкопките през 1899-1900 г., предприети по инициатива на Карел Шкорпил от учени от Руския археологически институт в Цариград начело с Фьодор Успенски.

Братята Карел и Херман Шкорпил дават много на България и нейната история. Те идват у нас не без помощта на своя роднина Константин Иречек. Когато обаче настояват, че именно Плиска е бългърската столица от времето на Аспарух, Иречек им отговаря да не прибързват с крайните заключения - в този апокрифен летопис има много история, но и много легенди. Оттогава до смъртта на Иречек през 1918 г. кореспонденцията между тях прекъсва. 

Плиска ли е наистина първата българска столица? Над този въпрос работи известният български специалист по ранна средновековна история доц. д-р Павел Георгиев, ръководител на Националния историко-археологически институт с музей към БАН в Шумен.

“Смятам, че е много малко вероятно, идвайки по тези земи, Аспарух да е създал своята столица точно в Плиска”, казва доц. Георгиев.

Според него по това време - VI-VII в., продължават да дават признаци на живот старите римо-византийски центрове. Повечето от тях са в доста окаян вид. Главната причина са честите набези на варварите и затова най-зле са поселенията на север от Стара планина, до Дунав. Готи, хуни и други племена са предизвикали процеси на обезлюдяване и деурбанизация, обяснява доц. Георгиев. 

Въпреки това центровете по Черноморието и в Тракия оцеляват, те са силно редуцирани, но са живи. Става дума за Одесос, Томи, Дръстър - днешните Варна, Констанца и Силистра. Във вътрешността на днешна Северна България има и десетки други по-малки поселения с крепости. Около тях живее селско население, което се крие зад каменните зидове при опасност. 

Според Павел Георгиев там живее не само добре известното от учебниците славянско и прабългарско население. “Има ясни данни, че оцеляват остатъци от старо варварско население”, твърди ученият. 

Това са основно готи, които се заселват по тези земи още през III в., най-вече в района на Никополис ад Иструм, днешното с. Никюп, Свищовско. Такова поселение е имало и в района на сегашното с. Хан Крум, Шуменско, което изследва шуменският учен Тодор Балабанов. През IV-VI в. идват още готи, които сключват т.нар. федератски договори с византийските императори - те се християнизират, дават войни за армията на императора, охраняват крепостите, затова получават и привилегии от властта. 

Така се формират гото-славянски уседнали групи. Това население е мирно и живее в сговор. Има своята писменост, създадена от епископ Вулфила. 

“Ние не сме наследници само на завоеватели, както се твърди в нашата наука. Славяните и прабългарите - да, но е имало и други племена и ние сме техни правоприемници, на тяхната култура и традиции”, твърди ученият.

Когато прабългарите идват, те заварват римо-византийски центрове, в които има още искрици живот. Съвсем естествено е те, а и славяните преди тях да се групират около живи градски центрове. С тях те търгуват и така живеят. Това става през VI-VII в. с цялата условност на понятието “град”, обяснява доц. Георгиев.

В две от хрониките за Аспарух се казва, че след победата при Онгъла неговите воини “слезли до Варна, близо до Одесос”. Очевидно е, че Варна и Одесос са две понятия и Варна най-вероятно е име на река - днешната р. Провадийска. 

Според хипотезата на доц. Павел Георгиев хората на хан Аспарух не се настаняват на празното поле в Плиска, за да гради свой град, който да стане столица, а са се спрели на някое от местата около днешна Варна. Между Марцианопол (Девня - б.а.) и Варна е имало много поселения, около които вероятно са се установили. 

“До средата на IX в. в Плиска няма открито нито едно езическо погребение. “Столицата без гробове”, както я нарича един учен. В същото време най-голямата концентрация на такива езически погребения е в районите между Девня и Варна”, разказва доц. Георгиев.

Откритите досега монетни находки от този период също са от районите на Варна. За съжаление, една от най-ценните - 70 златни монети от периода 610-690 г., е изнесена от иманяри в чужбина още през 1967 г. 

Според Павел Георгиев друго доказателство за тезата му е, че при всички военни походи на византийците срещу Аспарух и наследниците му за изходна база е използвано пристанището на Анхиало, днешно Поморие. И така до времето на Крум, за когото твърдо се знае, че е царувал в Плиска след 796 г. Тогава за изходна база срещу новата столица византийците използвали вече Маркели, Карнобат. 

Годините между 756 и 770 са смутни. Новата държава изживява политическа и демографска криза. Случват се мразовити зими и започва да се търси алтернативен вариант за столица. Тогава се избира мястото до култовия център Мадара. Плиска, заедно с крепостите край днешните Кабиюк и Нови пазар, се превръща във важен военен център. В края на VIII в. при Кардам и Крум Плиска вече е основният център на държавата.

“Давам си ясна сметка, че има много “за” и “против” тази хипотеза, но смятам, че в науката е по-важно да се върви напред. Важното е, че ние, българите, сме наследници и правоприемници на гръко-римската цивилизация. В същото време не можем да зачеркнем и азиатските си корени”, казва доц. Павел Георгиев.



Снимка на Деня

За честта на Варна! (видео)