Седмицата: На късо

Aко събудената тези дни енергия раздвижи още граждани, Варна има шанс

Върна ли се енергията на Варна? Това е въпросът на седмицата. И е въпрос не за един милион, дори не и за цял джакпот като този, който се падна тъкмо на варненец тази седмица. Защото ако събудената тези дни енергия раздвижи още граждани, Варна има шанс. Оставим ли я и този път да изчезне, следващ може и да няма.

Тихо и спокойно място е Варна преди седмица. Вярващи се кръстят пред току-що пристигналата икона на император Николай Александрович – последният руски самодържец, убит от болшевиките и канонизиран от наследниците им. Не толкова отдадените на вярата

се кръстят над сметките за ток

В някои от тях е умножавано по две, в други – по три в сравнение с предишните. От Енерго-Про вече бяха разпратили обяснение, че времето е било по-студено, периодът на отчитане – по-дълъг, а токът е поскъпнал. Никой не вярва особено, но пък не възлага и особени надежди на протестите, за които пишат всички в социалните мрежи и дори в някои официални медии. В неделя обаче Варна започва да си връща онова, която изглеждаше безнадежно изгубено след големите сини протести, последвани от дребни предателства. Към хиляда души изригват по улиците, палят сметки и лежат по кръстовищата. Минаващите край тях вдигат рамене. Повечето смятат, че с работния понеделник и това ще отшуми.

Други обаче слизат на платното

Разрешение няма, маршрут – също. Полицията не се меси, докато към вече украсената с яйца фасада на Енерго-Про не полита и камък. Там вероятно все пак са доволни – ще сменят само стъкла, а в Пловдив ще си купуват нови коли. Блокиран е Аспаруховият мост. За последен път това се е случило през непознатата за много от участниците Виденова зима. Тези, които я помнят, разказват. Други добавят истории от по-скорошния бунт срещу Е.он. После, докато се разотиват, групичките коментират. Наслушал се на спомени тинейджър накрая избухва:

„И като е било толкова яко, що пак сме тука?”

Въпреки това цялата групичка шумно подкрепя идеята и утре да се съберат, вместо да чакат следващите почивни дни. Никой от възрастните обаче не отговаря на момчето. В понеделник става ясно, че имаме малко варненско чудо – не само че недоволството най-сетне се е събудило, то избухва втори път. Хората дори са повече, но има и инцидент – мъж, напръскан със сълзотворен газ. Става ясно, че пострадалият е Иван Петров. Той вече е обявен за негласния лидер на протеста. Не знае, че е на крачка от далеч по-големи изпитания. Междувременно, след като и София е недоволствала, енергийният министър намира за нужно да обвини: инкасаторите – че не засичат правилно, електромерите – че не отчитат правилно, ниското напрежение – че вдига сметките.
На следващия ден Георги Милушев – инженер и доцент в Техническия университет, с експеримент доказва, че ниското напрежение не може да вдигне сметките, а само кръвното на клиентите. Но далеч не толкова ефикасно като ударно подаденото високо напрежение. Общото в двата случая е

чувството за невинност на съответното ЕРП

Във Варна последният достигнал до медиите вопъл е от Галата. Там токовият удар е съсипал техника за хиляди, а от ЕРП-то отказват да приемат, че носят отговорност. През това време в София Сергей Станишев съвсем сериозно обяснява: „Днешният протест на хората е ясен отговор на тези, които са против развитието на ядрената енергетика.” Той очевидно има амнезия за времето преди Виденовата зима и се опитва да извлече дивиденти от избилия на улицата гняв. Не е сам. Недоволните обаче май изобщо не забелязват политическата класа. И във вторник Варна е по улиците. Блокираните чакат търпеливо, някои

„хващат” протеста поне по пътя към къщи.

От Енерго-Про вече канят съмняващите се на консултация, а финансово изнемогващите – да подадат молба за разсрочено плащане. Става ясно, че въпреки счетоводните фокуси за разделяне на сметката за двете години, навръх Нова година инкасатори на работа не е имало. Иначе казано – потреблението е разделено на око. Комисията за защита на потребителите също се събужда и обявява, че е започнала проверки на всички индивидуални договори. Макар че просто биха могли да вземат докладите на НПО-тата, които се занимават с проблема откак въпросите типови „индивидуални” договори ни бяха натрапени.

Местната власт във Варна я няма,

само се дават мъгляви препоръки да се протестира пред дружеството, не пред общината. Само началникът на общинската дирекция „Обществен ред” Стойчо Бакалов съпровожда протестиращите през първите дни, а после просто влиза в колоната. В сряда колоната обръща чак на Двете кули. Тръгнали да се прибират по кварталите слизат от блокираните автобуси и се връщат с недоволните. Малко след като движението се отпушва, закъсняла на работа жена казва в автобуса: "Вече ми е гузно, че още не съм ходила да протестирам за тока. То явно не може все да чакаме някой друг да ни го свърши." Във филмите в такива моменти обикновено звучи еквивалент на Петата симфония...Междувременно регионалният лидер на ГЕРБ е дал пресконференция в партийния щаб, но е говорил за тока предимно от лична позиция. Не съобщава имена, но разказва, че

и бизнесът също има проблеми

да си плати сметките. Вечерта из митинга обаче повече коментари предизвиква позицията на комисар Тодор Иванов – „варненската полиция и всички нейни служители подкрепят гражданите в протестите им срещу високите сметки”. За съжаление, това е вечерта, която за „треньора на протеста” Иван Петров свършва в болницата. Нападнат в гръб, той се озовава в Спешното със седемсантиметрова рана. Лекарите казват, че е късметлия, а протестите се разминават със съмнителната чест

да се сдобият с мъченик.

Разпитваният вече „герой” със спрея е разпитан пак, но на следващия ден повечето залагат, че извършителят ще си остане неизвестен. Самият Иван Петров няма съмнения – определя нападението като поръчково. Очевидно ледът, който се пука, вече предизвиква страх. Не и у протестиращите. В четвъртък страничните наблюдатели залагат, че двойният винено-любовен празник ще стопи шествието. Недоволните обаче са там и са към 2 хиляди. Колоната променя маршрута и минава на „свиждане” на Иван. Опити да бъдат върнат в „правия път” няма. Групичка млади хора в шествието коментират

гръцките протести, арабската пролет

и канадския полицай с воден пистолет. Може би Варна наистина е тръгнала да излиза от блатото, в което стоя безучастно години наред. Дали обаче ще я докараме някога до обетованата Канада без да се налага да се присъединим към и без това многото си приятели, които са вече там? Или ще влезем в гръцката спирала от заеми, дългове и коктейли „Молотов”? Или накрая, както на Изток, от пролетта по улиците във властта ще цъфне местната фундаменталистка версия на управление? Групичката скандира „И-ва-не!” и очевидно вярва в най-доброто. Изненадващо, но по същия начин изглеждат и пенсионерите в шествието, някои от които имат лични спомени и от 97-ма, и от 89-та, та дори и от 44-та. А Енерго-Про

обещава да ни провери електромера безплатно,

ако се съмняваме и даже да не ни спира тока, докато трае проверката. Канят и медиите да проверяват с тях. По график. Междуверменно става ясно, че в Шумен и Горна Оряховица вече са проверявали. Имало съмнение за един от 14-те /четиринайсет/ проверени електромера, но в лабораторията и той излязъл наред. Но пък ако гражданският натиск продължи, има вероятност някой да си спомни, че ЕРП-тата са просто разпределители. Те играят по правилата на държавата. И според тях в ЕРП-тата трябва да влизат одитори всяка година. Но при опит да се открият данни за подобни проверки търсенето спира чак на 2010-та. А тогава, ако сте забравили, пак имаше недоволни, проверките извадиха наяве консултанти за по 5 хиляди лева на ден, накрая премиерът лично нареди прокурорски проверки, дружествата дадоха на държавата извънреден дивидент и

отново зацариха мир, любов и големи сметки

Покрай протестите някой извади и статистически аргументи – според Europe's Energy Portal българите плащаме най-малко за ток. Порталът обаче ползва данните на ДКЕВР, а те са без таксите пренос, превоз, червен вятър, зелен ток и „невъзстановими” разходи. След добавянето им в статистиката посочената от регулатора цена от 0.08406 евро за киловатчас изведнъж става 13 евроцента и направо настига френските и финландските цени. Протестиращите във Варна не са особено запознати с тези статистически врътки. Имат обаче приятели – в Европа, в Америка. И напоследък често си говорят с тях за сметки. Някои приятели си качват

фактурите от „нормалния” свят

направо в мрежата. След третата едва ли има и един, който би повярвал на официалната си държавна статистика. Освен с разговори за това кой къде колко плаща за тока си, протестът се забавлява с вицове. Голяма част от тях неудържимо започват да напомнят за времето на презрелия социализъм. През това време главният им герой бойко обявява, че назначава нов шеф на ДКЕВР. Представянето на Юлиана Иванова от Бойко Борисов докарва киселини на всеки, у когото е останало някакво чувство за приличие и способност да се чувства неудобно, когато някой друг се излага. От представянето става ясно, че първа задача на новия шеф ще бъде нова методика за образуване на цената на тока. Не се получава – първата задача на новата шефка е да обяснява, че наистина е продавала цигари по интернет, но то било само защото

не знаела, че е незаконно

А във Варна недоволните пак са на улицата. В петък глас от тротоара казва: „Малко са днес”. Всъщност наближават хиляда. Наистина са по-малко от предните дни – обясняват го със студа и с желанието на хората да запазят сили за големия протест в неделя. На полицаите подаряват цветя, децата качват на тротоара за по-сигурно. Въпреки идеята този път да съкратят маршрута, пак обикалят града, преди да се пръснат с напомнянето:

„Утре в 11”

И с минута мълчание за големия Тодор Колев, който вече е в небесния театър. През колоната прехвърчат реплики от негови роли, някой получава на телефона си снимка на Адама с негов цитат: „Тук и сега липсва точна оценка за ценностите. И в това е нашата трагедия. Болката на България се нарича простотия. И тя се увеличава.” „Утре в 11. И в неделя.”, натъртва друг, след като е изслушал репликата. Междувременно през седмицата е станало ясно, че и водата във Варна вече е по-скъпа. Цената се вдига с 15 стотинки, обяснението – поскъпналият ток. Новини произведоха и общинските комисии. След като в социалната откриха, че има редовно злоупотребяващи с общинските помощи, решението е тази година в социалната програма да има по-малко пари, но по-правилно разпределени. С друго решение съветниците рискуваха

да получат камъни и по своите прозорци –

имаха идеята да отделят над два милиона, за да си построим зала за бадминтон. Което всъщност е добра идея – за град, който си има нормален бизнес, нормални улици, нормални тротоари, нормални градинки и други такива нормалности. След кратък размисъл и сериозен напън от страна на председателя на финансовата комисия Иван Портних парите бяха пренасочени за ремонт на улици. Така сумата за уличната мрежа през тази година надхвърли 18 милиона лева, а за кръпки ще отидат 4 и половина. Няма разчет колко от кръпките ще са „топли” и колко – „студени”. Студеният асфалт е този, с който се кърпи през зимата. Той е по-скъп от обикновения, за който трябва хубаво време. След като част от студено закърпените дупки цъфнаха, стана ясно, че освен по-скъп, е и по-нетраен. Според общинските експерти държи два-три месеца. Според неекспертни преки наблюдения – до първия дъжд. Та не е чудно, че парите за улични ремонти все растат, но

все не могат да изпреварят растежа на дупките

Също така няма да е учудващо, ако още преди гласуването на новия бюджет някой някъде вече проверява по колко вървят новите модели „Ламборджини”. Казват, че любовта към тях била до гроб. Или до фалит. Тази седмица празнувахме и деня на любовта и виното. Предложенията да си направим безплатен СПИН-тест май бяха повече от офертите на заведенията, а новосъздадената “Лига на умерените” оповести, че всеки трети варненец със социално значима професия пие рисково. Който успя да подмине тия новини, празнува 14-ти февруари. За останалите остана утехата от едно потвърждение на всичките им съмнения. Денис Брамбъл от университета на Юта и Даниел Либерман от Харвард оповестиха, че когато предците ни са тръгнали почти изправени, е започнала и еволюцията на задните им части. И чак след седалищните мускули е започнал да еволюира и мозъкът, твърдят двамата. Иначе казано – задникът е върхът на еволюцията. Засега не можем да го оспорим.

PS. Ако четете това преди 11, нали знаете къде трябва да сте в 11. И в неделя пак?