За съжаление на “сините” историци не ФК Левски София, а варненският клуб печели първия международен трофей за България

Дълги години българската футболна общност живее в заблудата предоставена от “сини” историографи, че първият български отбор спечелил международна купа и признание е софийския Левски. Това е чисто просто една лъжа и изкривяване на действителността. Истината е една: Не Левски, а Тича от Варна! Ето какво гласят фактите.
СК Тича Варна е един от пионерите на българския футбол. Носи старото име на река Камчия, която е любимо място за отдих и туризъм за варненските спортисти. Чрез своя исторически предшественик „футболистично” дружество Спортист (1909-1913 г.) въвежда клубния футбол в морския град. След различни обединения и сливания през годините с Шипка, Владислав, Приморец, Академик и Черно море (1958), няколкократно променя клубното си име на ТВ-45, ТВП, Ботев, ВМС, СКНА-ВМС, а от 26 януари 1959 г. до сега е Черно море, който е приемник на актива на СК Тича. Клубът изиграва първата международна футболна среща в историята на родния футбол с отбора на 21 ви Померански полк (Германия) на 6 декември 1915 г., която завършва 4:4. През 1917 г. „Тичанци” играят срещу СК Слава (Шумен), като това е първият междуградски мач в България, за който има информация в печата. Футболният тим на СК Тича е носител на Сребърната чаша на турнира Северобългарска спортна лига (1923 г.). Отборът става първият шампион на Националната футболна дивизия (1938 г.).
През април 1925 година „тичанци” са поканени официално за участие във Великденския турнир в Букурещ. Той се провежда с участието на елитни румънски тимове. Българският отбор заминава в пълен състав, като е подсилен с Андрей Иванов – Дядото от СК Владислав. Водач на спортната делегация е зам.кметът на Варна, Ангел Ангелов – Ангелсон, рентиер, стар ерген с буен нрав, известна емоционална личност за онези години в морската ни столица, един от най-ревностните почитатели и спомоществователи на СК Тича.
Самият Великденски турнир преминава през много мачове с правилото на директната елиминация, като се срещат над 20 отбора. Победители между тях са Триколорул и Спортул студенцеск. В първия мач СК Тича играе срещу Триколорул. Специалният кореспондент на в-к „Варненска поща” Асен Върбанов изпраща дописка до редакцията, в която четем: “Мачът се игра при изключителен интерес. Играчите на Тича влизат на игрището с траурни ленти на лявата ръка заради атентата в църквата „Света Неделя”, последвани от състезателите на домакините от Триколорул, всички бурно акламирани. След минута почит към загиналите, реферът със свирката дава знак за започване на оспорвания двубой. Със силен удар е отбелязан първия гол. Тича играе с красиви ниски пасове. Никола Люцканов отбелязва гол трийсет секунди по-късно. Резултатът става 2:1. Второто полувреме „тичанци” разменят играчи по постовете, както и минава инсайд, а Андрей Иванов играе вече крило. Триколорул изравнява за 2:2 след стремително нападение”. След отбита топка от вратаря Кебапчиян, коженото кълбо посреща десният инсайд Шарл и следва нов гол за румънците. Домакините повеждат с 3:2.
В информацията на кореспондента от Букурещ е допусната явна грешка, като са съобщени двама голмайстори за третия изравнителен гол за 3:3: „След дриблировка с глава Андрей Иванов силен шут отбелязва трети гол за 3:2 (?) и заслужено е акламиран от публиката. Десният бек Щерю Спасов изравнява за 3:3 (?). В 82 мин. на този изключително оспорван мач, Йордан Заяков бележи победния гол за 4:3. „Тичанци” ликуват! След един ден почивка за възстановяване варненският тим се изправя в истинския финал на Великденския турнир.
Съперникът е Спортул студенцеск (Букурещ). Водачът на българския отбор Ангелсон заявява решително пред организаторите, че „докато купата не се постави тук на трибуната, мачът няма да се играе!”. Сребърната купа е доставена на време и двубоя започва в уречения час. Спомените от него са на варненеца Германов, придружаващ отбора и пряк очевидец: “През цялото време “тичанци” имаха надмощие, като головете паднаха през второто полувреме. Чрез автогол на десния халфбек на домакините варненският отбор повежда в резултата. Две минути по-късно левият инсайд Заяков отбелязва втори гол във вратата на студентите. Третият гол се осъществява от централния нападател Иван Найденов – Найденката, подпомогнат от център-халфбека Боян Бянов.
Продължително се акламират при излизане от игрището най-вече капитанът Бянов и Кирил Денев – Миндела.” Победа и то каква! С безапелационно 3:0 насред Букурещ! Сребърната купа във форма на антична чаша е връчена на капитана Боян Бянов! Той я вдига високо над главата си пред многохилядната публика, която аплодира българските победители! Всички българи ликуват! Футболистите от Варна са безкрайно щастливи! Иван Найденов – Найденката от радост скача с лъвски скок, прегърнал купата, направо в клубния автомобил, който тогава е бил открит!
Следват два дни свободно време за българската делегация. Воаяж из Букурещ и посещение на традиционния пролетен Великденски панаир, придружени навсякъде от български студенти, ученици и работещи в румънската столица. На връщане за България в Русе на митницата най-неочаквано възниква проблем, след като купата е задържана, “защото е била сребърна и трябвало да се плати голямо мито за нея”. Капитанът на “тичанци” Боян Бянов провежда дълъг разговор с Министерство на финансите в София, след което случаят е разрешен сполучливо и купата заедно с отбора продължава към родната Варна.
За най-голямо учудване на всички в морския град не е било организирано никакво тържествено посрещане. Поне така твърдят Иван Найденов и Никола Люцканов. Във в-к „Спорт” от края на април 1925 г. четем, че „На 24 т.м. тимът на Тича пристигна на Варненската гара, посрещнат от многобройни спортисти и почитатели. Тук председателят на Тича г-н Иван Ранков поднесе на капитана на тима г. Бянов букет и благодари от името на членовете на клуба за победата нанесена в турнирите в Букурещ. Поднесоха се поздравления и от г. Петрушев, от страна на сп.кл.Диана и от г.Н.Мишев, от сп.кл. Ш.Сокол”.
Едва по-късно, след няколко дни се е състояло специално тържество – митинг пред клубната канцелария на СК Тича, на което са били чествани победителите от Великденския турнир в Букурещ за 1925 година.
Ето и техните имена Боян Бянов (капитан), Никола Люцканов, Стоян Златев – Камиона, Кирил Денев – Миндела, Борис Петров, Йордан Заяков, Щерю Савов – Папагала, Александър Бояджиев – Бебо, Иван Найденов – Найденката, Божидар Бянов (на негово място е играл Андрей Иванов – Дядото от СК Владислав), Иван Ранков – председател на клуба и Ервант Кебапчиян – Кебапа, вратар.
До края на 1945 година първата купа завоювана в чужбина от български отбор е съхранявана в клуба на СК Тича – до ресторант “Севастопол”. “Беше изложена под един голям стъклен похлупак. С разрешение на зам.председателя Васил Дамянов я прибрах вкъщи за почистване. Беше винаги излъскана, подържана, красива” – споделя бившият клубен секретар Стефан Попов (р.1913 г.). И накрая нека припомним, че освен СК Тича и другият голям варненски клуб – СК Владислав влиза в историята на родния футбол като първият български клуб, излизал да играе в чужбина, който на 26 август 1923 г. гостува в морския град Кюстенджа (Румъния), заедно с голяма група запалянковци, привърженици на отбора. Нашитепобеждават местния тим Виктория с 2:0. А първият български клуб, който играе с официално организиран и регистриран клуб от чужбина е СК Сила – Бургас, на който гостува за един мач ФК Галатасарай през ноември 1921 г. в Бургас на връщане от европейското турне по пътя към Истанбул. Победител от мача е гостуващият отбор. За съжаление на левскарската общност и в трите случая става въпрос за други три български отбора. СК Левски София и в трите събития не е бил първи! Всъщност „бил е първи”, но само в нескопосаните лъжи и измислици на левскарите – историографи, които ги повтаряха до втръсване десетки години наред, подигравайки се най-безочливо и безпардонно с историческите факти.