Личният списък на Мариан Желев

Нашата био баба. Преди час бях при нея. Пресни яйца, ябълки от градината, читаво месце по празниците. Да не говорим за лапад, коприва, чесън - все модерни продукти, на които им викат био, а всъщност си е естествена храна за организма... Но мисълта ми не е за храната, а за баба Йорданка. Честност, простодушие, милост - още по-простички качества, които, убеждавам се, не са икономически изгодни, за разлика от пресметливост, изгода, хитрост. Навярно заради това в нейния двор има каручка, с която тя и дядо Росен събират дърва. И опушения казан в двора, в който затварят сега буркани. А преди време, когато търсехме малко парче земя в това красиво село, повечето баби говореха вече за кеш и валута. Гледат те отгоре до долу и се питат колко пари вадиш. На Йорданка й бе останала само честността, защото бе свикнала да има малко. Сега си помагаме - тя с натурална храна, аз - както дойде. Честността и доверието не е договор между нас. Тя ме нарича свой син, а аз си я имам като родна баба. Ей, как не ми се тръгваше от двора, където в този студен и мрачен ден гореше огънче и в казана кротко бълбукаше зимнината.