Здравей. Как си,приятелю? Реших да ти пиша. Пак преди Коледа. Добре ли си там?

Надалече. Вече дори и не помня кога и накъде се изнесе. Ние тук сме добре. Това го казва и Дянков. Хич не ти и трябва да научаваш той кой е. Знаеш ли, че тук недоволните сме мнозинство. При вас, как е? Мнозинство сме, но както и преди приятелю, малцинството ни казват кое, как. Когато ти замина...говориха, че властта е на народа. Кой е тоз народ обаче така и не разбрах. Да ти се похваля - купих си домати. Това е последната мода. Ама няма да ги ям, ще ги мятам. Да видиш само какви магистрали си имаме, умът ти няма да го побере. Пари няма, но действаме. Защото тук останахме само бойците. Не знам война има ли, няма ли. Но...битки печелим. Оцеляваме някак,приятелю. Топим се, но още ни има.
Как е времето при теб? Навън вятър ужасен. Но като децата вярвам, че вятър има, защото хиляди вълци са се събрали и духат къщички на трите прасенца. Така с усмивка приемам студа, който преминава през поувехтялото палто.
Една приятелка казва, че ако Дядо Коледа слезе през комина ще го сготви на супа. Не че е гладна, просто телевизия много гледа. А и този добрият старец защо поне една година не вземе да дойде наистина, за да си свърши сам работата с подаръците. Все аз трябва да го покривам и вместо него да раздавам.
Държавата здраво "командва" тук, да знаеш. Тъкмо се жалвах, че няма с какво да ти се похваля и се сетих. Ако можех да избирам сам какво и как да правя щях да съм си единствен виновен, ако нещо се обърка. А така си е кеф. Казват ми къде да пуша, задължават ме да си дам детето на предучилищна на 4 годинки, налагат ми монополи, бирници всякакви. 
Приятелю, ние тук 6 милиона останахме. Такива като теб, които бяха винаги верни на партията, избягаха. Кой както можа се спаси. В кого вярваш ти сега? 
Няма скоро да започнем да се делим на добри и лоши, както ми пожела. Все още цветът е важен. Сини, червени, пембени и всякакви. Вярата не стига, драги мой. Не случихме и на поробител. 
Добре поне, че сме жилави. Каква ти тук материя. Духът ни е по-важен. Кой ни води? На къде? Пука ни, важното е да сме в играта. И герои в собствените си очи. Както и да ни поканят на онази маса, при поповете, които ядат месо по време на пости. И когато надникнах през прозореца и ги питах защо, ми отвърнаха: Зеле е, слаба ти е вярата, синко!
Е, аз бях до тук,приятелю. Пожелавам ти никога да не се изморяваш. Да знаеш как да падаш и как да летиш. До година пак ще ти пиша.