Седмицата: Лютеница

Дали в България не се задава доматена революция?

Тази седмица недоволен дисидент се закани с домат на парламента, арестува го мощна група полицаи. Ставащото накара британски журналист да се чуди дали в България не се задава доматена революция, без да е наясно, че от много време тук от доматите се прави предимно лютеница. Постове и кандидати за тях се въртяха като въртележка, премазвайки някоя и друга оцеляла илюзия. И никой не отбеляза подобаващо новината на седмицата – премиерът отказа присъствие на първа копка. Ако е от притеснение заради доматите – рано е. Ако е от желание да предотврати появата им – късно е. Според социологическите проучвания лютеницата вече ври и

процесът изпарява проценти електорална любов.

Премиерът се отказа да копае на поредното разширение на софийското метро, като връзката на решението с народната любов е неясна, но каквато и да е причината за внезапната медийна хигиена, закъсняла е. Както вероятно е обществено закъснял жестът на Николай Колев – Босия, застанал с домат срещу парламента. Личното му обяснение – че му е дотегнало да бъде възпитан, е още по-тъжно, защото при натрупването на критична маса от такива, на които им е писнало да са възпитани, макар да знаят как, се появява следващо поколение, което дори не знае какво означава това. Жестът на Босия, предизвикал струпване на полицейски сили, предизвика блогъра на "Файненшъл таймс" Тони Барбър да се зачуди дали не идва времето на

българската Доматена революция.

Преди да стигне до този въпрос, Барбър имаше възможността да пообщува лично с премиера Борисов и да стигне до извода, че „политическата кариера на Балканите не е работа за хора със слаби сърца". Разказът му за признанието на Борисов, че „твърдо” не харесва Берлускони, макар че държи книгите му с автограф в кабинета си, подсказва, че местната политика е по-скоро за хора с къса памет. А здравите сърца са необходими предимно на управляваните. Най-лаконичният и трудно оспорим анализ на събитията у нас дойде тази седмица пак от чужбина. „Българските власти

се правят, че защитават националния интерес

по проекта „Южен поток”, а „Газпром” – че прави отстъпки.” – пише  експертът Николай Марченко за специализираното издание „Енерджи експертс”. Акцентът му е върху факта, че бързането е далеч по-неизгодно за България, която така нарушава Третия енергиен пакет на евросъюза и могат да й замразят еврофинансирането. В това бързане Марченко не открива разлика между сегашното правителство и предишното, от което ГЕРБ така яростно се разграничават. А обяснението, видяно откъм Русия, не е никак сложно за откриване и отвътре – „За Борисов е важно да победи на изборите и да заеме премиерския пост през 2013 година. Подробностите не го интересуват. Дори и Бойко Борисов да загуби следващите избори, за неговата недалновидност ще трябва да плаща следващото правителство”. Ще го видим ли в България навреме? През седмицата

меренето на магистрали

достигна неподозирани фарсови дълбини. "Асфалтът създава възможност хората да имат храна", заяви за пореден път регионалният министър Лиляна Павлова и се отдаде на сметки, подчертавайки, че „цифрите говорят сами за себе си”. При последното мерене на рейтинги Лиляна Павлова води убедително с около 50 процента одобрение. Останалите 50 на сто обаче се отдадоха на бакалски сметки из социалните мрежи и успяха да докажат, че ако „правителството на магистралите” е пуснало 115 километра, то при тройната коалиция са нарязани лентичките на 122. Но пък сегашният кабинет има още няколко месеца... Пак в социалните мрежи журналистът Григор Лилов, който се занимава с разследвания, изнесе информацията, че нито в регистрите на Wesleyan University, Мидълтаун, Кънектикът, нито в някой от другите учебни заведения с подобни имена – общо 19,

не е открил завършил с име Делян Добрев.

Единственият Dilyan е Donchev и кариерата му е продължила в Световната финансова корпорация. Лилов твърди още, че през 2009-та, когато според министерската автобиография Добрев е специализирал в Лондонския университет по икономика и политика, според документите на немската правителствена програма GTC е бил общински служител в Хасково и е подпомагал същата тази програма. Засега от министерството на икономиката, енергетиката и туризма няма оповестена информация, която да разгони калинките от министерския кабинет. И ако не се появи, вероятно следващите проучвания ще са още по-неприятни за кабинета. Последните данни на НЦИОМ сочат

спад в одобрението към премиер, кабинет и парламент;

тези, които не харесват правителството, вече са два пъти повече от тези, които го одобряват; стопеното от процентите на ГЕРБ се добавя главно към рейтинга на БСП. Което явно е едно от основанията за самочувствието, с което Сергей Станишев заяви пред 20-те хиляди активисти на партийния митинг: „Трябва да спасяваме България.” Нямаше много добри новини за министрите и извън меренето на рейтинга. Поредната класация на британския The Financial Times дори не забеляза финансовия министър на „най-добрата икономика” – Симеон Дянков. Показателите на класирането са покрили 19 от 27 министри на финансите на страните от евросъюза. И не само       че

министър Дянков не е в класацията,

той е изпреварен от колегите си в закъсалите Португалия, Испания и Италия и дори от Гърция. Може би заради витиеватите обяснения на самия Дянков, че средната заплата у нас ще стане като европейската след десетина години, но по отношение на Гърция сме постигнали успех – преди четири години „средната пенсия в България е шест пъти по-малка от гръцката, сега съотношението е три към едно, макар че и в момента най-малката гръцка пенсия е още колкото най-голямата в България.” Може би казаното се нуждае от „превод”, но дори и най-обърканите  в дебрите на министерската мисъл схващат, че фалиралите гърци май още живеят по-добре от нас. Колкото до Дянков – той чистосърдечно си призна тази седмица, че не вижда как би могъл да живее с 620 лева на месец, с което едва ли е спечелил нови фенове. Колегата на Дянков - Мирослав Найденов, лансира тази седмица поредната си екстравагантна идея – да накичи хранителните продукти с растителни мазнини с грозни предупредителни табели

"Този продукт е вреден за вашето здраве".

Само че ако при цигарите това може и да мине, при хранителните продукти нещо или става за ядене, или е вредно. Ако става за ядене – няма защо да ни стряскат с лобистки залитания, а ако е вредно – мястото му е в екарисажа, а не в магазина. Все пак идиотията на седмицата е на здравната каса. Надзорният й съвет успя да роди поредния регулативен шедьовър, като предложи да се ограничат аптеките, работещи по договор с касата, така че един фармацевт да може да обслужва за един час не повече от осем души с рецепти по касата. При идването на девети вариантите са няколко – аптеката го обслужва и плаща глоба,

клиентът чака да мине един час,

клиентът отива в друга аптека. При свития пазар едва ли някой би си позволил лукса да плаща глоби, така че пренасочването на парите на болните от една в друга аптека пак ще е за сметка на болните. И ако в по-големите градове пациентът все пак може да намери и друга аптека с договор с касата, която освен това предлага и всички лекарства, какво ли ги чака старците, които всеки месец пътешестват с автобус до най-близкия град с такава аптека? В такова положение са живеещите в около 15 процента от общините в България. Тези, които нямат лекар наблизо, са дори повече и ще се увеличават. Тази седмица лекарският съюз за пореден път би камбаната – всяка година у нас завършват медицина към 500 лекари. Също толкова емигрират. Така ние се оказваме спонсори на Германия, Франция и Англия, като им пращаме все нови и млади медици, а у нас разчитаме на все по-малко и по-възрастни лекари, докато след десетина години ще трябва или да пътуваме зад граница, за да се лекуваме, или

да се заемем с изучаване на шамански напеви.

И тази седмица продължиха гаданията какво е падало край Коиловци – шпиони или туристи. И след заседанието на парламентарната комисия за контрол на Държавната агенция по национална сигурност въпросите остават. Засега е ясно, че агенция има, но за сигурността не е сигурно. Вътрешният министър обаче беше вече зает с други въпроси. Тази седмица той спешно пътува до Съединените щати, за да го инструктират за разследването на атентата в Сарафово. Неясно как свързаната с делото „Сарафово” прокурорка по делото „Килърите” – Ася Петрова, също беше в групата. Междувременно втори европейски политик – испанският държавен секретар по външните работи, заяви, че се

чакат резултатите от българското разследване,

за да реши Европейският съюз дали да включи Хизбула в списъка с терористичните организации. Българският вътрешен министър обаче и след визитата отвъд океана ни разказа чрез пресцентъра си куп общи приказки с ясно разпознаваем стил. И хвърли голямата дипломатическа бомба – че президентът Обама кани премиера Борисов на посещение още през декември, като поканата идва от специалния президентски съветник по въпросите на контратероризма Джон Бренън чрез Цветанов. Изхвърлянето на вътрешния министър Цветанов зачеркна необходимостта от Държавен департамент, Министерство на външните работи и дипломатически представителства, ако е вярно. Засега обаче домакините отказват дори да бъдат дипломатично двусмислени, макар че българското външно все пак твърди, че се обсъжда

предколедна американска визита

на Борисов. Друг скандал се разви доста по-шумно през седмицата. Венета Марковска, след като се провали кандидатурата й за конституционен съдия, реши да се пенсионира. От една страна това би могло да се разглежда като предсрочно завършила кариера. От друга обаче на везните са излизане от системата с около 80 хиляди лева обезщетения или оставане и проверка на всички подадени по време на скандала сигнали. Краят на проблема „Марковска” обаче не беше край на споровете. В парламента се сблъскаха двете юридически школи – на Фидосова и на Цачева, в спор трябва ли депутатите да се откажат от вота си за Марковска, преди да номинират друг кандидат. Този път победи Цачева. Премиерът, може би тръгнал

на лов за коалиционни съюзници,

изненада Синята коалиция с изявлението, че когото и да предложат, ще го подкрепи. Вместо най-логичното повторно издигане на Екатерина Михайлова беше извадено името на Петър Стоянов, а няколкото дни пазарлъци педи той да откаже, не бяха от полза нито за него, нито за сините, нито за Борисов, който сега ще трябва да търси нови политически подпорки. Искри имаше и около сочения за фаворит на управляващите кандидат за главен прокурор - Сотир Цацаров. След публикации в „Биволъ” лично Цацаров потвърди, че жена му е участвала в имотна сделка, в която посочената в нотариалния акт цена е била многократно по-ниска от реалната. Голямото объркване обаче настъпи при

откровението на Цацаров,

че въпреки това по сделката са платени реално дължимите данъци и такси върху сумата от 119 хиляди 151 лева, а не върху вписаните в акта скромни хиляда лева. Всеки, който е сключвал сделка, е наясно, че всички дължими суми се начисляват именно върху посоченото в нотариалния акт, поради което възниква въпросът дали кандидатът за главен прокурор не е наясно с правото или пък ни има за идиоти. На този фон изглежда мило и безобидно разкритието на някои американски медии, че Марк Сабен, който в началото на месеца си спечели втори мандат като главен прокурор на щата Ню Йорк, през 70-те години е

заработвал като порноактьор

и дори имал ранга на звезда. У нас подобни скандали са невъзможни, но с какво е по-добра ситуацията около делото САПАРД, например, където тази седмица прокурорът Стойчо Ненков оттегли протеста срещу оправдателните присъди на Людмил Стойков и Марио Николов и така на практика двамата окончателно са признати за невинни. Или пък мегаделото срещу Иван Славков във Варна, което тази седмица беше отложено отново – за 37 път. Скандали имаше и из общинските комисии. Около неродената синя зона за паркиране първо се появи съобщението на Комисията за конфликт на интереси, че съветникът от ГЕРБ Марио Шиваров е изпаднал покрай зоната в

явен конфликт на интереси.

После комисията, която трябваше да разследва случая, се оплака, че не получава съдействие нито от вече закритата фирма, нито от общинската администрация. И макар че именно след шума около това кой ще взема парите от синята зона станаха промените във варненския ГЕРБ, новото ръководство не показва, че има намерение да санкционира изпадналия в конфликт свой колега. Затова пък съветниците намериха нов начин да се преборят с бездомните животни – като ги уморят от глад. Поне теоретично звучи така – предложението е всеки, който храни улично куче или котка, да получава драстична глоба. Разбира се, дори и да се приемат, глобите ще се събират точно толкова, колкото и тези за паркиране по тротоарите, хвърляне на боклук на улицата и водене на домашно куче без каишка. Но пък ще е наистина много възпитателно

да глобиш детенце,

посегнало да хвърли парче от закуската си на някое мършаво улично коте и после да му обясняваш колко хубаво нещо е милосърдието. Колкото до уличните животни, те ще изчезнат, когато стопаните на домашните започнат да се отнасят по-отговорно към тях. Комисията по култура също даде своя принос към идеите на седмицата – като предложи във Варна през следващото лято да се проведе рок фестивал, евентуално в Летния театър. От което веднага става ясно, че родилият идеята няма представа как се договарят подобни прояви и колко публика трява да съберат, за да си струват поне споменаването. Въпреки това, при отчета за една година власт, местният ГЕРБ демонстрира оптимизъм за предстоящите избори и отчете успехи – Общия устройствен план, преструктурирането на общинските фирми в предприятия, таблетите в общинския съвет. Останалото беше в бъдеще време, което премиерът май беше забранил.