Църквата върти имоти за 10 милиарда

Парите

09-11-2012, 05:34

Снимка:

© Impact Press Group/Архив

Автор:

Varnautre

Всичко от Автора

Най-интересното от вестник "Стандарт" на 9 ноември

"Параграф" 22 тегне над портфейла над осиротялата след смъртта на дядо Максим Българска православна църква (БПЦ). Духовниците злато газят, но много често бедни ходят. Освен булото и жезъла следващият патриарх ще наследи и ключа за касата на БПЦ. А в нея, изчисляват различни експерти, дремят нотариалните актовe на имоти, които струват между 5 и 10 млрд. лв. Тези цифри се потвърждават и от синодалните архиви още преди 1944 г. Само eпархийските манастири са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. За ставропигиалните да не говорим - един Рилски манастир е имал над 300 000 декара гори. Обикновено закупените или получени като дарение градски парцели и сгради се мъдрят в идеалния център на съответните селища. Вярно е, че далеч не всичко, принадлежало на БПЦ преди 1944 г., е върнато. Но да не забравяме - има и доста новозакупени имоти, и нови дарения. 

Как се издържа църквата? В част 5 на новия устав на БПЦ портфейлът й е подробно разписан. Касата се пълни с приходи от такси, пряко стопанисване на собствеността, наеми, участие в бизнес дейности, продажба на свещи, икони и т.н. Дотук добре. Проблемите обаче започват с разпределението на благините в касата. Всяка епархия дава своя дан за синодалния бюджет. От него се изплащат заплатите на свещениците. Естествeно всеки владика гледа да внесе по-малко, за да остане повече в касата на неговата митрополия. И парите за заплати, в крайна сметка, все не достигат, особено в по-бедните епархии. Що се отнася до държавната субсидия за БПЦ, в последните години тя достигна 1,5 млн., но не влиза в бюджета на БПЦ. Парите се превеждат директно на църковните настоятелства като помощ за ремонт или ново строителство на храмове. Как оцеляват манастири и църкви? Всеки според своя бизнес нюх. В Копиловци например отвориха фабрика. Братството край кюстендилското село 
пусна на пазара екотуршии и маринована риба
И за 3 месеца направиха бум. "Всичко правим ръчно, по стара манастирска технология", разказва игуменът на манастира "Св. Благовещение" архимандрит Касиян. От години братството предлага продукцията от фермата си на пазара в София. За да няма брак, решили да консервират екозарзавата си. Както и пъстървите, които гледат в рибарници високо в планината. Лютеницата от Копиловци върви между 3,50 и 8 лв., според грамажа. Рибата пък е по 7-7,50 лв. бурканът. За бедни и детски домове консервите са безплатни. Освен зеленчуци и плодове Копиловци правят сирене, мляко и хляб. Монасите обработват над 1000 дка земя. 
500 000 лв. е бюджетът на Видинска митрополия, признава протосингелът й архимандрит Антим. Най-много пари влизат от таксите на църковните обреди - венчавки, кръщавки и опела. Печелят и от наеми и аренди на сгради, земи и гори, от продажба на икони и утвар, литература. Всеки храм има и дарителница. Митрополията е регистрирала няколко търговски дружества - за стопанисване на горите, дърводобив и земеделие. Имат дори строителна фирма, която извършва ремонт на храмовете. Най-богат е Клисурският манастир, който събира годишно в хазната си по 500 бона. Касата пълнят обредни такси, наеми на църковна земя, търговия с ракия и мед. Солидни средства постъпват и от продажбата на икони, които монахините изработват. Правят ги по стара монашеска технология, само с естествени бои и върху твърдо дърво от горите край обителта. Обшити с дантели и кристали "Сваровски", божиите образи вървят от 250 до 800 лв.
Русенската митрополия пък има цяла пещера в местността Кантона край село Басарбово, където се намира и едноименният манастир. Дари й го правителството преди година. Изкуствената пещера е издълбана в скалите през 2006 г. и е преустроена в посетителски център. 4 г. е затворена и се руши от влагата, поради липсата на единно управление. Сега Русенската митрополия ще я поддържа. Единственият действащ скален манастир у нас привлича и румънски туристи, тъй като св. Димитър Бесарбовски е закрилник на Букурещ, а частица от мощите се пази в манастира.