Златото на Троя дошло от Ада тепе

Животът

08-11-2012, 05:34

Снимка:

в-к "Труд"

Автор:

Varnautre

Всичко от Автора

Най-интересното от вестник "Труд" на 8-ми ноември

Наричат хълма Ада тепе край Крумовград Златния остров. Като много от възвишенията в митичната планина Родопи и той се смята за свещен. Учените смятат, че продължилите над 10 г. археологически проучвания в района доказват, че Ада тепе е най-древният известен златен рудник в Европа. Експлоатиран е в продължение на повече от 600-700 г., добитото злато е продавано по Северното Егейско крайбрежие, а сред най-големите клиенти на тракийските миньори от племето кикони били в Микена и Троя, разказва доц. д-р Христо Попов от Археологическия институт с музей при БАН. През последните 3 г. археологът ръководи проучванията на Ада тепе, в които участват над 150 учени. Проектът за 2,8 млн. е финансиран от концесионера на златното находище "Хан Крум" край Крумовград - "Болкан минерал енд майнинг" ЕАД (БММ). На 5 ноември над 40 учени от България и Германия посетиха на място обекта. После в Кърджали се проведе научна конференция, където бяха обсъдени резултатите от продължилите 3 г. разкопки. Така теренните проучвания на Ада тепе се финализират, но работата на археолозите със събраните артефакт ще продължи до 2014 г. 

Най-старата златна мина в Европа е край Крумовград - намереният при разкопките калъп за лабриси потвърждава тезата ни, обяснява д-р Христо Попов. Рудник от Микенската епоха нямат дори гърците. Единственият подобен обект в света, по-ранен от нашия, е на територията на Южна Грузия. "Датировката на калъпа вече е сигурна. Най-вероятно брадвите са правени от бронз. Касае се за сравнително масивни сечива с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, може би са използвани като оръжие", предполага д-р Попов. При разкопките учените са открили и 
чукалки с размери като за детска ръка
Открили са не само калъпи за брадви, но и сърпове, шила и игли. Учените предполагат, че цели фамилии са се занимавала със златодобив, а занаятът предавали по наследство. Всеки си знаел работата - мъжете разкъртвали златоносната скала, а жените и децата я разтрошавали за претопяване, смятат археолозите. 
Разкопките на Ада тепе засега са и най-доброто опитно поле за млади български учени, които се интересуват от археометалургия. "Златото от Ада тепе е добивано в открит рудник, но открихме и няколко галерии, значи е прилаган и закрит способ на работа. Находището е разработвано на огромна площ - фронтът на кариерата е повече от 80 м, на места с голям наклон", обяснява археологът. Освен това рудата под Ада тепе е била много богата. Древните са успявали да извлекат златото над 90 на сто от скалната маса. "При такъв мащаб и за толкова време количество благороден метал трябва да е било грандиозно", обяснява д-р Попов. И допуска, че не е изключено със суровина от Ада тепе да са били изработени и някои от ранните златни находки от Троя. От там може да е излязло и златото за нашето Вълчитрънското съкровище.
Животът на Ада тепе съществува от 3500 г. с някои прекъсвания. "Имало е рударство, имало е металургия, селище, свързано с рударството и светилище", казва още д-р Попов. И уточнява, че от съвременна гледна точка, Ада тепе
е било като древен завод
Селището пък се е обитавало от древните миньори, вадили злато от ХV до VIII в. пр. Хр. Предполага се, че племето кикони е добивало и други метали. Тракийците са герои в Омировия епос и в историята на Херодот. Описват ги като едно от най-силните племена в Югоизточните Родопи и Северното Егейско крайбрежие. Киконите са съюзници на троянците срещу ахейците в Троянската война. А столицата им е днешна Маронея в Гърция. За древните рудодобивът и металургията са били сакрални дейности. Навярно затова върху заравненото било на хълма е вдигнато светилище, след като рудата от него била извлечена. "Почитано е в продължение на векове и след като рудникът бил изоставен - чак до идването на римляните през I в. пр.Хр.", обяснява д-р Попов. Проучванията му започват през 2001 г. под ръководството на доц. Георги Нехризов и продължават до 2006-а. 
Концесионерите от БММ, които финансират проучванията с 2,8 млн. лв., са решени преди част от върха на Ада тепе да бъде отнета по време на добива, да документират древната мина. Затова се налага да се извърши въздушно лазерно сканиране на обекта,
направени 
са и 3D реконструкции
Учени от Льовен пък са ангажирани да направят възстановка на някогашния климат. В проучванията се включва и Лабораторията в Глазгоу по радиокарбонно датиране. Древните рудници ще изчезнат, но в Крумовград ще бъде открит музей на открито, който ще възкреси историята му. "Мащабният международен археологически проект Ада тепе е пример как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да съжителстват в хармония и да дадат положителен резултат, когато има конструктивен диалог от двете страни", казва Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" към "Болкан минерал енд майнинг" ЕАД.