"Известният непознат. Иван Стоянович-Аджелето" представя правнукът му

На 24 години създаде първата българска телеграфна агенция „Трапезица”, 26 години управлява съобщенията на страната

Книга за своя дядо написа философът, дипломат и политик Петър Стоянович. "Известният непознат. Иван Стоянович-Аджелето 1862-1947 г." ще бъде представена във вторник, 23 октомври 2012 г., от 18.00 часа, в Арт салона на радио Варна.

Иван Стоянович – Аджелето е човекът, който:
* израсна в един дом и се учеше при Петко Славейков, с когото петнайсетгодишен избяга от запалената от башибозука Стара Загора;
* на 19 беше изгонен от Княжеството от руснаците и консерваторите-превратаджии и стана уредник на либералния темел „Независимост” – вестникът на Славейков и Каравелов в Пловдив;
* на 23 години, заедно със Захари Стоянов, направи Съединението и пръв го съобщи по телеграфа. После беше извикан от княз Александър да ръководи военните съобщения в Главната квартира в Сливница;
* 24-годишен оглави Либералното бюро за Южна България, стана депутат от Станимашката колегия и с Муткуров поведе в Пловдив контрапреврата срещу русофилите;
* на 24 години създаде първата българска телеграфна агенция „Трапезица”, 12 години преди БТА;
* на 25 беше обявен за противник на Стамболовия режим, защото не прие от политически съображения да се прощават предателството и помиярството. Няколко години беше интерниран, активен журналист, после беше сред ръководителите на Съединената опозиция срещу режима;
* 32-годишен за втори път оглави българските съобщения, на който пост остана несменяем титуляр 26 години! Българските пощи, телеграфи, телефони, радиотелеграф практически са негово дело;
* на 42 години въвежда първите 3 автомобила във ведомството на съобщенията и прави революция в държавата;
* на 48 години Малинов го упълномощава като правителствен пратеник при Великия везир да сондира първите резултати от обявената Независимост;
* 50-годишен е назначен за ръководител на цивилната и военната поща, телеграфа и телефона към Щаба на Действащата армия и като такъв участва в три войни;
* на 55 години царят го назначава за пълномощен министър в Австро-Унгария, но в Будапеща, с което произвежда дипломатически скандал, изравнявайки по значение двете столици на империята;
* 55-годишен е несменяем член на делегацията за преговорите и подписването на мира в Брест-Литовск. Седи на една маса с Чернин, Троцки и Кюлман;
* на 56 години основава първата нашенска църква и първото българско училище в Будапеща. Освещава ги бъдещият митрополит Борис Неврокопски;
* на 5 октомври е последният българин, изпратил цар Фердинанд в изгнание;
* на 57 е емигрант в Германия, Австрия и Унгария и… търгува;
* 63-годишен се завръща в София. Пожизнен член на „Юнион клуб”, царски довереник и съветник, изпращан на деликатни мисии в чужбина;
* на 69 години е личен пратеник на цар Борис за юбилейните тържества по повод седемдесетгодишнината на цар Фердинанд в Унгария, натоварен да потвърди невъзможността на абдикиралия да посети отново България;
* на 79 и 81 години има две документирани силни разногласия с владетеля по външната политика на България, съответно влизането в Тристранния пакт и участието на български войски в бойни действия;
* на 82 преживява комунистическия преврат. Синът му е пребит в Дирекцията на народната милиция, впоследствие съден в т.нар. Народен съд. Напълно наясно с мрачните перспективи пред държавата, изгаря демонстративно голяма част от мемоарите си, описващи строителството на съвременна България;
* на 84 част от къщата му е заета от представителя на НКВД за резиденция;
* на 85 години отказва лечение в болница. Отивайки си от този свят оставя послание към близките си: В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля.

„Пред вас е един научен труд, написан да се чете, а не да събира прах по лавиците. Посветен е на прадядо ми Иван Стоянович – Аджелето – един от най-известните строители на съвременна България. Ненавиждам митологичните биографии и поръчковите портрети, те не само убиват науката, но вредят на прототипа. Освен спирките по дългия път на един възрожденец ще имате възможност да проследите проблемите и атмосферата на времето – от преди Освобождението от Турско, до след падането под Съветско", казва авторът на книгата. Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история” и „Източна и Югоизточноевропейска история”. Магистър (1995) и доктор на философията (1998) на Университета Виена. Дипломат (1998-2001) и политик (2001-2010). Баща на две деца, собственик на три кучета и автор на множество статии и на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г.” (ЛИК, 1999 г.).
"Причините да напиша книгата за Аджелето са поне пет. Класическият дълг, онова изгарящо чувство за несвършеното, което дължиш на хората, които са те изграждали без да усетиш. Обемът на личността и ужасът, че нейното духовно и практическо наследство може да се разпилее, както остатъците от българската буржоазия се затриха до неузнаваемост в две поколения. Съзнанието, че надали друг човек може да разполага с целия набор архиви, лични спомени и фамилна памет, та да съшие смисъла и посланието на един почти вековен живот. И не на последно място – отговорността пред наследниците, които още не предполагат какъв тежко-сладък кръст е родовата обремененост. Фундаменталният страх за децата ми се поражда от констатацията, че 65 години след смъртта на прадядо им аз бих повторил неговите прощални думи. Досадната утеха е, че сме научени да не се предаваме”, допълва той.