Съвременните методи дават възможност да се помага на хора, които допреди няколко години бяха напълно обречени.

Интревю с националния ни консултант по трансплантология проф. Никола Владов помества днес в. "Труд".

- Само 12 трансплантации са направени т. г. и повечето са от жив донор. Тоест майка е дарила единия бъбрек на детето си или брат на брат си - част от черния дроб. По-малко съпричастни ли са българите, отколкото испанците и германците, които са първенци по брой на присаждания в Европа, че у нас няма донори, проф. Владов?

- Липсата преди всичко се дължи на недобрата организация по отношение на целия донорски процес у нас, както и в известна степен на нежеланието на специализираните центрове да подсигуряват донори. А защо? Защото трябва да се полагат много усилия и да се влага огромна ангажираност. Само така се стига до даряването на здраво сърце, черен дроб или бъбрек.

- Добре, какво куца в организацията?

- Много неща. В най-общ план на донорските бази не им се занимава с този процес.

- Но нали на лекарите вече се плащат повече средства за откриване и поддържане на потенциалния донор?

- Да, така е, финансирането наистина е добро. Наредба №29 беше коригирана, а парите, които се плащат за извършване на трансплантации и за донорство, вече са в две различни пера. Преди не беше така. Т.е. във финансов план можем да кажем, че Министерството на здравеопазването си е изпълнило ангажимента. За жалост в общочовешки аспект лекарите, които се занимават с донорство, а и Изпълнителната агенция по трансплантация, не се организират правилно, че да се увеличи броят на присажданията. А когато донорите и трансплантациите се повишат, тогава ще отчетем, че реформата в здравеопазването е започнала и върви. Защото трансплантологията е мерило за качеството на здравеопазването в дадена страна.

 - В България за нещастие стават много катастрофи. Защо чрез изпадналите българи в мозъчна смърт след такъв инцидент не се спасяват други гаснещи? Ето, "Пирогов" е на няколко метра от вас - от ВМА, както и от Александровска. Защо обаче такава връзка липсва между болниците ви?

- Повечето катастрофи в България са изключително тежки, затова малко са пациентите с изолирани черепно-мозъчни травми, т.е. на които органите могат да се дарят. По-скоро донорите в България трябва да се търсят в неврореанимациите или в неврохирургичните реанимации, където попадат болни с мозъчни инсулти (точно такива диагнози могат да причинят мозъчна смърт). А и страната ни е на едно от първите места именно по тези заболявания - мозъчно-съдовите и сърдечно-съдовите, затова усилията ни трябва да са насочени към тези отделения.

- Дали обаче заради недофинансирането и другите професионални драми една от последните грижи на вашите колеги е донорство?

- Очевидно да, затова и за мен това е основната пречка пред извършването на трансплантации. Не на всички им се занимава с тях. Още повече че разговорът с близките на изпадналия в мозъчна смърт е изключително натоварващ. По тази причина понякога колегите просто си го спестяват... Разбира се, те са достатъчно добре обучени, гледали са и филми какво точно да кажат на близките, но... както виждате резултат няма.

- Испанските лекари какво казват на роднините, че в огромен процент от случаите те се съгласяват да дарят органите?

- Филмите, които показваме на колегите, са именно испански. В тях много добре е демонстрирано как да водят разговора с близките, че той да е възможно най-безболезнен. Да не забравяме обаче, че трансплантациите в Испания просто са държавна политика и то от години. Много хора са ангажирани със спасителния процес, той им е вменен като задължение, а и чрез него си вадят хляба. Там има специално наети координатори с едно-единствено задължение - да търсят потенциални донори. А те пък имат помощник-координатори, които наблюдават именно пациентите в реанимациите. Последните не е задължително да са лекари, често са медицински сестри. Точно така е в Испания. След като преминат през специално обучение, за тях издирването на донори става основно задължение. Затова аз смятам, че в големите болници у нас трябва да се въведе същият модел - да се назначат координатори с тази единствена задача. В противен случай трансплантациите трудно ще се увеличат. Не е добро решение с това да се занимават анестезиолози-реаниматори, които по цял ден са в операционните и едва смогват.

- Някои от тях дори работят в 2 зали едновременно, просто защото няма анестезиолози...

- Да. Та, представете си толкова натоварените колеги и при този световен глад за анестезиолози как ще се занимават от сутрин до вечер и с откриването на донори. Наистина това им е последната грижа. По тази причина координаторите трябва да са лица, специално обучени и посвещаващи работния си ден единствено на мисията за развитие на трансплантациите.

- Ако въвлечете в делото и медсестрите, за тях това ще е и начин да получават по-достойни възнаграждения от сегашните 300-400 лв. месечно.

- Разбира се. Те могат да работят и на допълнителни трудови или граждански договори. Но това най-добре могат да кажат юристите. Другото, което смятам да се направи и ще го реализираме с промените в медицинския стандарт за трансплантология, е да се въведат качествени и количествени показатели, към които да се стремим. Например колко броя донори да има на 1 млн. души от населението и т. н.

- А каква е картината в момента?

- Сега донорите са ни под един на един милион души от населението... През 2010-а те бяха 2,7 донора на всеки милион. За сравнение - в Испания донорите са 34 на 1 млн. души, а във Франция - по 23-ма... А в последно време за съжаление все по-често близките на изпаднали в мозъчна смърт пациенти отказват да дарят органите им. Например от 6 такива проведени разговора през тази година съгласие са дали роднините само на 2-ма донори... 

- С какъв мотив?

- Върху вземането на важното решение влияние оказва негативната кампания и недоброто отношение към лекарите в последно време. Второ - постоянно в медиите се появяват материали за съмнения за търговия с органи. Аз многократно съм казвал, че е невъзможно това да се случи у нас, защото законът за трансплантации просто не го позволява. Само че съмненията продължават да се прокрадват. А във форумите съм чел какво ли не! Това кара хората да се замислят и във важния момент те загърбват донорството. Повтарям - в България търговия с органи не може да има.

- С какви думи близките ви отказват съгласие за вземане на органите?

- Ако установим мозъчна смърт при млади хора, родителите просто не могат да повярват, че това се е случило. До последно имат надеждата, че децата им ще се събудят и ще се върнат при тях. Чакат да се случи чудо. Да, в България всички разчитат на чудеса. В медицината обаче има обективни критерии и показатели, по които ние категорично установяваме, че такова чудо не може да се случи. В същото време близките са доста негативно настроени към колегите, които им казват тъжната новина, и в известен смисъл роднините дори не им вярват. Аз лично съм свидетел на точно такива невъзможни разсъждения на семействата. Отказват да приемат, че роднината им вече не е жив.

- И какво ви отговарят?

- Искат консултации с лекари от чужбина, все невъзможни за изпълнение неща. А първото и основно в медицината е да има доверие между лекарите и близките на тези вече издъхнали българи. Така както реципиентите (б. р. - получателите на органа) ни вярват и са се оставили в ръцете ни, същото трябва да направят и роднините на българите в мозъчна смърт. Те трябва да разберат, че няма лекар в държавата, който да подхожда безотговорно в донорския процес. Всеки един от специалистите, занимаващи се с трансплантолотия, ясно си дава сметка, че тя е изключително сложна. По тази причина и една грешна стъпка, може да е фатална. Затова всички са изключително внимателни и ходят на пръсти. Още повече че трансплантациите са обект на много засилено обществено внимание, така че всяка грешка рано или късно излиза наяве. Няма как да остане скрита. Много приятно изненадан останах от апела на трансплантираните пациенти в Световния ден на донорството (б. р. - вторник, 16 октомври) обществото да има по-голяма вяра на лекарите, които се занимават с присаждания. Определено хората дължат позитивното отношение към лекарите, които извършват трансплантациите. И нека българите знаят, че тази изключително сложна дейност понякога е съпътствана с неудачи. Но до тях се стига, не защото някой не си е гледал работата и е бил недобросъвестен, а просто защото представляват процент от трансплантациите. Има пациенти, които умират, има и такива, които оживяват. Така е било, когато медицината се е появила като наука и дисциплина, така е сега, така ще бъде и в бъдеще. Медицината е изключително агресивна, което предполага по-висок процент на усложнения, но и по-ниска смъртност. Но пък именно съвременните методи дават възможност да се помага на хора, които допреди няколко години бяха напълно обречени. Трансплантацията е такъв пример. Затова и един болен да спасим чрез присаждане на орган, за нас успехът е много голям!

- Вие помните ли своите пациенти, на които сте присадили черен дроб?

- Да, всеки един. Нищо че вече станаха 28...