За начина на писане и поднасяне на информацията във вестниците и електронните сайтове у нас и в Европа разсъждава в авторски анализ във в. "Труд" Веселин Желев.

Седя си в интернет и чета заглавия. За повече нямам сили.
Избирам рубриките с най-четените текстове в три български вестника. У нас те се смятат за сериозни. Умишлено няма да ги назова. Читателите и без това ще ги познаят.
Ето какво най-много ги е заинтересувало:
"Бивша миска живя месеци с череп в корема си".
"Ударената на "Хемус" жена може да е пресякла неправилно".
"Премазаната Хриса дишала 20 минути след удара".
"Лелята на Женя вдигала купони в дома на убитата".
"След боя на 15 ученички за момче бащата на едната пребил другата".
И още една версия: "Бивш полицай преби една от 15-те девойки, сбили се за момче".
"Рачков пиян скача да бие Куркински".
"Може ли хъркането да ви убие".
"Камата носи риза и налъми в ГДБОП".

На особена почит се радват заглавия с глаголи и причастия от корена "бия" -
убитата, пребил, преби, сбили се, бие, убие. Внимание привличат и близки и далечни синоними - ударената, премазаната.

"Две експертизи до финала на разследването срещу Менашки, убил красивата Мария".
И също: "Почина нахапаното от куче момиченце в Силистра".
"Мъж се самоуби в метрото".
"Търсят ушите на запаления дилър".
Има ли кръв, заглавието почти винаги е сред най-четените. Ако няма, на помощ идват вълшебните думички: "Бойко Борисов". Например: "Майка взе помощи с името на Бойко Борисов".
Сексът също помага - дори в политиката: "Яне Янев: Ще сваля мръсното бельо на Корнелия Нинова, но по рицарски начин".

После отварям уебсайтовете на три европейски вестника.
Какво са чели най-много белгийците в техния "Соар"?
"Жан-Пол Белмондо: Краят на една смешна любовна история".
"Стачка в Ес Ен Се Бе (белгийската жп компания): Половината от валонските машинисти биха отишли на работа".

"ИКЕА се извинява, че е изтрила жените от саудитския си каталог".
Във френския "Монд" най-популярни са: "Кристин Бутен признава, че е получила 680 000 евро от ЮМП (дясноцентристката партия на предишния президент Никола Саркози - б.а.).
"Творба, преценена като богохулна, изтеглена от "Прентан" (фестивал на изкуствата в Тулуза - б.а.) през септември".
"Научните измами са по-разпространени, отколкото се предполага".
Първите места сред читателите на британския "Дейли телеграф" държат:
"Ейприл Джоунс (отвлечено момиченце - б.а.): Телевизионен екип може да е заснел заподозрения".
"Обвиняват "Ал Каида" за горските пожари в Европа".
"Избори в САЩ: Мит Ромни се представя по-добре в първия президентски дебат".

Да се чудиш как четат без бой тези хора.

Седмица по-късно сред най-четените в същия вестник са: "Най-голямата тайна на "Конкърър" (подводница от кралския флот - б.а.) - нападение над Русия"; следва развитието на сексуален скандал около медийната знаменитост Дижими Савил, но все пак, макар и на десето място, в подчертано евроскептичното издание идва Нобеловата награда за мир, присъдена на Европейския съюз.

В "Монд" обаче това е най-четената новина следвана от научна прогноза: "След 1000 години ще сме по-малко окосмени и с по-малки мозъци". Във "Фигаро" тези заглавия също са сред най-четените за деня, но в обратен ред.

Читателите на гръцкия "Катимерини" пък се вълнуват от оценката на генералната директорка на МВФ Кристин Лагард: "Дългът на богатите страни е на военновременни равнища"; или пък от сблъсъците ѝ с немския финансов министър Волфганг Шойбле; или от откровение на бившия френски президент Никола Саркози: "Сега искам нов живот".
И дори в Гърция, където Европа тия дни не е най-популярното име, Нобелът за мир на ЕС е сред най-четените теми. У нас тя далече не може да се вреди в челото на класацията, а по-скоро е в дъното...

Читателят предпочита: "Заповед на МВР: До всяка поща полицай".
Или: "Гордата Аси е циганка и цветарка".
Или: "Женски бунт в армията".
Или: "Митничари извадиха 87 000 евро изпод мишниците на баба".
Най-накрая вземам всекидневния преглед на печата на Европейската комисия - свитък от около 250 страници.
"Лез Еко" (Франция): "Истинската стратегия на ЕЦБ (Европейската централна банка - б.а.) за еврото".
"Фигаро" (Франция): "Кристин Лагард: "Не вярвам в риска еврозоната да се разпадне".
"24 оре" (Италия): "Планът на Драги - под наблюдение от ЕЦБ".
"Ел мундо" (Испания): "МВФ готов да се ангажира със спасяването на Испания".
"Та неа" (Гърция): "Търси се компромис в еврогрупата".
"Нафтемборики" (Гърция): "Меморандум за всички държави от еврозоната".

Като остров  на купона сред тази скука изненадва германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг": "Уникален стриптийз" на испанските банки".
Но и върху него кризата хвърля тъмната си сянка - "стриптийз" - добре, "испански" - още по-добре. Ама "банки" разваля всичко.
За тези, които ще ме питат какво искам да кажа с всичко това, отговарям: "Нищо. Нито, че те са добри, нито, че ние сме лоши; нито обратното. Казвам просто, че сме различни."
И въпреки това живеем заедно и в мир. Е, как да не ни дадат Нобелова награда?
Наблюденията си направих в четвъртък, 4 октомври, и петък, 12 октомври 2012 г.