Организацията е създадена, за да предотвратява войните

Откриването на 67-ата редовна сесия на Организацията на обединените нации (ООН) дава повод да се замислим не само над злободневните теми, пред които е изправено човечеството, но и над историята,

разсъждава по темата проф. Михаил Константинов във в. "Монитор".

Историята на опитите да се овладее насилието в национален и международен план. Настоящата сесия на ООН започна и ще премине под егидата на две основни теми: гражданската война в Сирия и предстоящата война между Израел и Иран. За съжаление изглежда, че организацията, създадена да предотвратява насилието и в частност войните, днес не може и няма да може и в бъдеще да направи нещо особено съществено и по двете теми. Разбира се, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун отново предупреди Израел и Иран (и косвено САЩ), че последствията от войната помежду им ще бъдат опустошителниНещо, в което нито ръководителите, нито народите на тези страни се съмняват. Тогава защо все повече нарастват шансовете, че тази война наистина ще се случи? Още повече че тя няма да е опустошителна само за Израел и Иран, а също така за Европа, Америка и Азия. Толкова ли е безсилна международната общност да озапти отделни свои представители, които са решили да си счупят главите? И не само своите? За съжаление отговорът на последния въпрос се очертава като безусловно положителен. И причина за това е не само военната ядрена програма на Иран, която Израел очевидно вече не може да понася, но и ожесточаването на гражданската война в Сирия. Освен че снабдява властите в Сирия с оръжие (те впрочем получават оръжие и по други канали) и им помага с военни специалисти, Иран скоро ще прати там военни части под някаква форма. Часове след това бойна авиация и крилати ракети ще излетят в небето над Близкия изток, а Ормузкият пролив ще бъде блокиран. Цените на нефта и газа ще се умножат по две, а после още по две. Следващото умножение няма да има особено значение. Но защо ще се стигне дотам? В момента световната финансова система е блокирана от токсични финансови инструментикоито самите банкери наричат „боклуци”. Стойността на тези инструменти надвишава многократно тази на наличните световни материални активи. Надвишава ги поне 10 пъти, а може и 100 пъти да са – точното число няма значение. Ако тези боклуци бъдат хвърлени масово на пазара, парите моментално ще се обезценят, дълговете ще бъдат занулени, но и вземанията - също. Казано с други думи, много хора ще разберат, че спестяванията им са се изпарили. Пенсионерите ще разберат, че пенсиите им са изядени в аванс. И разни други неща ще разберат хората. Например, че няма с какво да нахранят децата си. Слабо е да се каже, че тези хора ще бъдат гневни. Те ще бъдат много гневни и ще искат глави. Като начало. Съвсем друго си е да се почне една война. Е, не световна (защото тогава всички ще загинат), но достатъчно голяма. Тогава пак ще избухне спасителната за някои хиперинфлация, но няма политиците и банкерите в Европа и САЩ да са виновни. Щото ако се окажат виновни, отношението към тях няма да бъде съвсем цивилизовано. Както ни учи историята, когато народите решат, че са ограбени и унизени, тънкият цивилизационен слой изчезваИ съветите от типа да се ядат пасти, като няма хляб, завършват зле за съветниците.      Опитите да се регулират и цивилизоват международните отношения датират още от древността. По-сериозни стават те в Европа в началото на XIX век след Наполеоновите войни, потопили в кръв почти всички страни на този континент. Така например Виенската конференция от 1815 г. определя Европа като поле на съюзи между суверенни национални държави, поддържащи силни армии и подчиняващи се на тайни (главно двустранни) споразумения. Резултатите от конференцията са противоречиви. Войните в Европа съвсем не изчезват, но според някои наблюдатели без виенските споразумения те биха били още по-жестоки.Усилията за мир в Европа продължават с международната мирна Хагска конференция от 1899 г. На нея се разработват правила за разрешаване на кризи по мирен път и се решава създаването на Международен арбитражен съд, който става факт три години след това. Добрите намерения от Хага просъществуват до 1914 г., когато избухва Първата световна война. Тя е без аналог в дотогавашната историяи дотолкова шокира оцелелите, че те през 1919 г. на Парижката мирна конференция създават Обществото на народите (ОН) – предшественик на ООН. Целта е да се понижи степента на въоръженост на държавите (каква наивност - не оръжията, а хората воюват!) и да се създаде надежден механизъм за разрешаване на международни спорове.В учредяването на ОН участват цели 44 държави и за момент изглежда, че големите войни са премахнати като опция за решаване на световните проблеми. За съжаление, ОН съществува в условията на ненужно унизителния и съсипващ за победените във войната държави Ньойски договор. Днес е добре известно, че именно този договор е сред основните причини за започването на следващата, наистина опустошителна, Втора световна война. Дейността на ОН не е съвсем безполезна. Малко известно е, но именно ОН изиграва важна роля за успешно решаване на някои балкански конфликти. Опитите (наивни според някои) за създаване на международна организация, която да регулира отношенията между държавите, продължават с най-големия и засега успешен проект в това отношение. На 24 октомври 1945 г. 50 държави основават ООН с цел да осигурят мир и разбирателство на Земята. В началото не липсват и проблеми (те не липсват и до ден днешен). Така например Съветският съюз иска всичките му 15 републики да станат пълноправни членки на ООН, което, разбира се, не се приема. Стига се до компромис: наред със СССР членки на ООН стават Белоруската и Украинската съветски социалистически републикиДнес впрочем всички бивши съветски републики, бидейки наистина суверенни държави, са членки на ООН. Друга особеност на учредяването на ООН е, че в него не са допуснати победените държави: Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд. Тогава всъщност някои от тях не са и суверенни, а окупирани държави. Но с родилни дефекти или без тях, през последните 57 години ООН се доказа като полезен и донякъде ефективен механизъм за разрешаване на международни, а и на вътрешнонационални конфликти. Същевременно ООН е критикувана по редица линии, вкл. неефективност, разточителство на средства, едностранно политизиране и даже корупция. Впрочем от тези дефекти не е лишена и нито една от съвременните суверенни държави.

Би било твърде хубаво, ако и сега ООН успее успешно да се намеси в назряващия жесток близкоизточен конфликт. А и в не толкова жестокия, но потенциално също много опасен конфликт в Далечния изток, в който са въвлечени Китай, Япония и Тайланд. И САЩ, разбира се, защото те навсякъде са въвлечени – да си единствената суперсила означава не само световен престиж и икономически изгоди, но и огромна отговорност. Поради това именно в оставащия по-малко от месец до президентските избори в САЩ могат да се случат редица неприятности. Без колебание може да се констатира, че в момента се провежда стрес-тест за системата, наречена съвременна цивилизация. Дано се окажем достатъчно устойчиви. Защото наистина големите неприятности тепърва предстоят.