"Труд" публикува днес разговора на Диана Тенчева с шефа на Националния център по трансфузионна хематология доц. Андрей Андреев

- Доц. Андреев, какви българи дойдоха в центъра да дарят кръв, след като Министерството на здравеопазването (МЗ) би тревога, че цяла Западна България е останала без резерв от групите 0 и А?

- Предимно много млади хора - до 30 г. А 30% от тях току-що бяха навършили 18. Казаха, че са разбрали за липсата на кръв, решили да станат донори и се организирали на групи от по петима-шестима приятели.

- Излиза, че младото поколение е по-съпричастно?

- Да, то мисли по друг - съвременен начин. И все още не е повлияно от околната среда, т. е. от нас. Говоря за тенденциите в кръводаряването, останалите теми нямам право да коментирам. А по принцип, за да дарят кръв на близки или познати, в центъра идват хора от всякаква възраст, образователен ценз и етнос. Аз съм изключително против тези, които стоят пред сградата ни и продават кръвта си. Затова се опитвам да ги изгоня, уви... няма резултат. Миналата седмица обаче се появи микробус, от който слезе група от 7-8 души от ромски произход от Сливен. Оказа се, че са дошли да станат безвъзмездни кръводарители, за да може да се извърши операцията на тяхно дете в Националната кардиологична болница. По-рано имаше подобен случай от Котел. В това отношение ромите наистина са много задружни. Идват доста хора и от турския етнос. А до ден днешен продължават да пристигат хора, макар и по един по двама, отзовали се на призива ни отпреди 2 седмици.

- Още едно доказателство, че българинът има добро сърце и в нужда може да се разчита на него.

- Така е. Само през първите два дни след апела ни от министерствата кръв дариха 350 души. Досега подобно нещо не е правено.

- Нека излезем извън рамките на кампанията. По показателя кръводаряване статистиката за България никак не е добра. Ние пак изоставаме в сравнение със страните от ЕС. Защо?

- У нас кръводарителите са 22,4 души на всеки 1000 от населението, а целта ни е да стигнем 28-30 на хиляда, каквото е средното ниво за Европа. Примерно в Швейцария те са над 50 на 1000. Причината е, че там има силно развита индустрия за преработка на плазма, от която се получават лекарствени препарати. Затова са открити много пунктове за платени аферезни процедури (при тях се взема плазмата) и логично донорите са повече. Но и извън този бизнес безвъзмездните им дарители са 29,6 на 1000. В Германия са 37,6, във Франция - 32, а в Гърция - 50,8 на хиляда души.

- Те по-състрадателни ли са от нас?

- Не. Конкретно при южните ни съседи е много разпространено кръвното заболяване таласемия майор. Затова там е широко застъпена национална политика за осигуряване на кръв за тези пациенти. В Кипър - също.

- За Германия тогава какво ще кажете?

- Просто цивилизована държава. 32-ма и 33-ма на 1000 пък са дарителите в Унгария и Белгия... Аз лично искам да влезем в жълтата зона на статистиката, т. е. с над 25 дарители на хиляда души. Тогава вече ще можем да спим спокойно. И да работим спокойно. Процесът да станеш донор на кръв силно се подпомага от възпитанието и религията. В това отношение католическата църква има мощно влияние. Видял съм го с очите си в Полша. Там църквата призовава към благотворителния акт (не знам какви думи използват), но факт е, че на площадите пред катедралите им постоянно има спрели автобуси, оборудвани за кръводаряване, и дневно в тях влизат по 30-40 души. Същото е и в Испания, особено след атентатите на 11 март 2004 г. Това потвърждава и моята теза, че не трябва да чакаме кръводарителите да дойдат при нас, а ние да отидем при тях. И ние го правим.

- Когато човек едва свързва двата края, чакат го сметки и кредити, минава ли му през ума да става кръводарител? Какво показва практиката ви?

- В първите години на демокрацията наистина имаше приказки, че българинът се е озлобил, останал е без хляб и затова не обръща внимание на кръводаряването. Да, тогава настъпи остър спад на дарителите. Загубихме половината от тях. Но не това е причината. Потвърждава го и последният призив. Българинът е отзивчив, когато знае, че има хора, на които да помага. Неслучайно думите, които най-често чувам от младите, са: "Знаем, че ще помогнем и затова идваме."

- Не е като при донорството на органи, където заради битки между болници се стигна до изхърляне на сърце в коша и куп скандали, изнесени от пациентски организации. А това доведе до тоталния срив на броя на присажданията.

- Да, при трансплантациите хората наистина се питат какво става с техния орган. При нас не е така. Нека обаче си кажем, че малка вина за негативното влияние върху кръводаряването има и пресата. Преди 25-30 г. се появиха заглавия, че българи се заразяват със СПИН и хепатит при кръводаряване, което е пълен абсурд. И да искаме, това няма как да стане! Имаше писания и че кръвта се изнася в трети страни и в Европа. И това е абсурдно, защото по това време още работехме със стъклени банки, а в Европа и света - с пластмасовите сакове. Те ги ползват от 40-50 г., а ние от 20 г. Затова никой нямаше да вземе нашата кръв, даже и да сме се "натискали". Категорично заявявам: кръв от България не е изнасяна, не е и внасяна. Още нещо: пластмасовите сакове са по-скъпи, но 100% надеждни, а и срокът на годност така се увеличи двукратно - от 14 и 21 дни (според вида на кръвния продукт) на 35 и 42 дни. Това ни помогна независимо от двойния спад на броя на дарителите да лекуваме и помагаме на повече българи. Ако бяхме останали на стъклените банки, тогава наистина кръвта щеше да бъде бракувана заради изтеклия срок на годност.

- Но през 2010 г. именно по тази причина бяха изхвърлени цели 300 литра!

- Това е изключение. В последните 5 г. в Националния център по трансфузионна хематология няма нито една бракувана единица.

- Но не и в останалите центрове в страната, с които нямате постоянна електронна връзка и така залежават дарени количества.

- Да, тези 300 литра са били съхранявани някъде в страната. А и някои болници са се презапасявали, защото не знаят кога какъв спешен случай ще им излезе. Но това, пак казвам, е изключение. Предложили сме промени в нормативната уредба, които да ограничат възможността да се губи кръв по този начин. А в момента се изпълнява европроект за изграждането на национална информационна система, която ще обедини всичките ни структури: 5-те големи центъра и 23-те отделения. Това ще ни позволи нонстоп да имаме реална представа за наличностите и да ги преразпределяме там, където има дефицит. Системата ще е готова до края на 2013 г. Само след секунда ще виждаме какви резерви има в Плевен, Варна и т. н. А сега получавам информацията за наличностите в центровете всеки понеделник, те пък следят за количествата кръв в отделенията в техния регион. Примерно с Плевен контактувам най-добре и редовно им изпращам кръв. Защото регионът опустя, а кръводарителите намаляха. През 2000 г. техният брой в областта бе 24 хил. души, а м. г. - 20 000.

- Защото в града вече ги няма казармите, нали?

- Да, за жалост в това отношение днес на армията не може да се разчита. Военните вече са чиновници. Не е това, което беше в миналото - за 5 дни отпуска войникът даваше кръв. Защото иначе кой ти дава тези дни да отидеш и да видиш приятелката или семейството си?

- Хората не се ли блазнят от 2-та дни отпуск, гарантирани, ако дарят животоспасяваща течност?

- Не. Ако знаете какви предложения за благини, направени от кръводарители има?!

- Какви?

- Например, ако си дал повече от 20 пъти, да си отиваш 1 час по-рано от работа, което е пълен абсурд. При кръводаряване повече от 80 пъти искат всяка година да получават безплатна екскурзия в страна от ЕС. Също обсурдно. А ако са били дарител повече от 50 пъти, предлагат да осигуряваме безплатно лекарства на стойност 100 лв. Това пак е немислимо, защото, ако ти пиеш медикаменти за 100 лв., значи, че не си годен да си кръводарител. Ти си болен. Във връзка с тези предложения, ще ви кажа една притча: Вървял скитник из гората и на един път до чешма видял конник. А до него художник, който го рисува. Спрял странстващият и погледнал конника. После картината. И казал на художника: "Тук си сбъркал, обувките не се рисуват така, погрешно си изобразил връзките." Художникът погледнал, съгласил се и коригирал обувките. Възгордял се скитникът и започнал да оглежда перото на шапката на конника, наметалото му и да дава съвети на художника. Той помълчал и попитал: "А вие какво работите?" Скитникът отвърнал: "Обущар." Художникът казал: "Обущарю, тогава не гледай по-нагоре от обувката." Т.е. не ме занимавай с това, което не разбираш, защото рискуваш да сбъркаш. Това важи и за исканите бонуси от кръводарителите, но и за политиците.

- А на тях може ли да се разчита? Те даряват ли кръв извън кампаниите?

- Не бих казал, че може да се разчита на тях. Пример за бивш политик (ако има такъв), който дарява редовно, е Любен Дилов-син. За други не мога да се сетя. А сега, по време на кампанията, резултатите показват, че правителството води на парламента с 5 на 2. Т.е. кръв дариха 5-има министри срещу 2-ма депутати. От 240 избраници...

- Вие колко пъти сте дарявали кръв?

- 25 пъти - като офицер и студент. Дарители са били и брат ми, жена ми, снаха ми... Но знаете ли какво ме впечатли тези дни: в центъра дойде домоуправител на блок в "Люлин". Той даде кръв за операция за подмяна на става на възрастна жена, която живеела сама в кооперацията...

- Накрая - гледали ли сте филма "Интервю с вампир"?

- Не. Но ще ви разказа още един случай по този повод. При нас дойде научен сътрудник от БАН - биохимик. Той говори за много сложни обменни химически процеси и ги свърза с вампирството. Разбира се, това са измислени хора, но според него те имали нужда да пият кръв, за да си подпомогнат обмяната на веществата. Та, това разбрах (завършва смеейки се).

Визитка

Роден е на 13 октомври 1943 г.

Завършил е медицина в София, бивш научен секретар и зам.-началник на столичната Военномедицинска академия (ВМА).

Директор е на Националния център по трансфузионна хематология от 2004 г. досега.
Женен, с един син и внук.