Зачестилите, но не съвсем безобидни „престрелки” между Македония и България във връзка с т.н. кражби на история, или просто изопачаване на историческата истина, поставиха на дневен ред въпроса не само за нашата стратегия в областта на външната политика, която се отнася до Западните Балкани, но и до движението на всички в региона по пътя към ЕС. Това се казва в анализ на Зорница Илиева във в. "Новинар".

Още повече,че заетият със себе си в момента ЕС, в който се пишат различни варианти на нов договор с цел не само изход от кризата, но и запазване на позиции като основен играч в геополитиката, е по-склонен да повтаря „страните от Балканите да си напишат домашното, а Брюксел е на разположение за всякаква помощ”. В този дух и звучаха изказванията на Щефан Фюле, комисар по разширяването, който при неотдавнашното си гостуване в Скопие посочи,че „ ние няма да коментираме чувствата или интерпретациите на която и да е от страните, от двете страни зависи да обсъдят и преодолеят проблемите”.

Периодът е преломен не само за Западните Балкани. Не само тук се чувства осезаемо умората от призивите за „европейска перспектива”. При поголовното изтощение от прогресираща безработица, нисък растеж и липса на конкуренция, ако Европа продължава да разчита на крехките демокрации от региона сами да извървят пътя към ЕС, това ще ги обрече на безвремие, ще ги изолира. И в крайна сметка ще остави поле за действие на други геополитически играчи като Русия и Турция, които никога не са крили своите апетити към Западните Балкани.

Да не споменаваме САЩ. Те винаги са имали сфери на влияние тук сред определени политически среди, етнически малцинства и цели държави. Може би затова звучи оптимистично идеята Вишеградската четворка (доказан отличник не само при присъединяването към ЕС, но и като ползотворен регионален съюз със собствен принос за решаване на проблеми дори в Съюза), да обсъжда през октомври на ниво министри на външните работи във Варшава въпросите за преодоляване на пречките пред евроинтеграцията на някои страни от Западните Балкани.

За начало се предвижда да се запознае със ситуацията в момента във всяка страна-кандидатка, а участието на Катрин Аштън и Щефан Фюле, както и на България и Румъния, ще създаде необходимата среда за „ и лошият опит е добър учител”. Още повече,че двете страни не само познават отлично региона, характерните му особености и манталитет, вътрешните и междудържавни конфликти. Но също така проблемите, които имат по линия на европейската демокрация, могат само да послужат като пример при преодоляване на препятствията и изискванията на ЕС.

Може би като внушение от ЕС или от придобито самочувствие вследствие добрата активност на групата през последните години, но Вишеградската четворка се явява в момента най-подходящата платформа за подпомагане на Западните Балкани. В съчетание с все още проблемните в някои отношения България и Румъния. Възможно е и при добра сработка, Западните Балкани не само да решат присъединителните си проблеми, но и да последват примера на Вишеградската четворка като обединение в рамките на региона с цел ефективно функциониране в ЕС и постигане на стабилност и просперитет за всички.

Смята се, че на тази среща във Варшава задължително трябва да се излезе с послание към ЕС да продължи ангажиментите си към Западните Балкани, да продължи партньорския натиск за решаване на проблемите и да не прекъсва каналите за европейско влияние. Като се има предвид,че страните от Западните Балкани, които са на различен стадий от присъединителния процес, са уязвими икономически и имат проблеми, сходни с тези на повечето страни от ЕС, процесът по разширяването трябва да отчете новите условия. А те изискват ЕС да приеме за Западните Балкани активна подкрепа в справянето с икономическите и институционални проблеми при съблюдаване на демократичните европейски норми и практики.

Известно е,че в момента предвид малкия мащаб на икономиките на страните от Западните Балкани, и посредством инструментите на ЕС, се постига относително овладяно икономическо състояние, но ситуацията не е завидна. Очакваният растеж на икономиките на страните от региона за 2012 г. е 1.1% . Именно затова се налага и призивът и намесата на страните от Вишеградската четворка, заедно с България и Румъния да напомнят на ЕС,че трябва да подкрепи промени в Западните Балкани, за да отстои позициите си на геополитически играч.

Европа ще се справи и със собствените си препятствия, ако действа веднага и намери точния баланс между солидарност и отговорност. Е, Западните Балкани може и да са в задния двор на Европа, но са Европа и евроскептицизмът не ги е залял повсеместно. Това е тил, а при ситуации тилът решава изхода. Струва си усилията.