Единната сметка за плащания към хазната тръгва догодина

За настоящия и бъдещия бюджет, изпълнението им, за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и др. финансови теми, на въпроси на "Монитор" отговаря шефката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова.

Госпожо Стоянова, какво показват данните за изпълнението на бюджета за тази година? Ще бъдат ли събрани заложените приходи?­ Към настоящия момент приходите се изпълняват. Прогнозата е, че те ще бъдат събрани в планирания по бюджета размер. Именно това ни дава увереност и при прогнозирането на постъпленията за 2013 г.­

Предстои да бъде гласуван бюджетът за 2013 г. Какви макроикономически показатели ще бъдат заложени в него?­ Все още е рано да се коментират показателите в бюджета за 2013 г. Министерството на финансите работи интензивно в тази посока. За да се планира прецизно БВП, все още се очакват есенните прогнози на анализаторите, български и чуждестранни. На база на летните прогнози очакваният ръст е 1,8%. Моите очаквания са за понижение на тази прогноза. Очакванията са за повишена събираемост на данъчните приходи и допълнителни суми в приходната част на бюджета. Дефицитът няма да надвишава равнището от тази година.­

Какви ще бъдат приоритетите в новия бюджет? Кои министерства могат да разчитат на повече средства?­ За съжаление продължаващата икономическа криза в Европа ще продължи да оказва негативно влияние и върху българската икономика. Негативно е влиянието и на пазарите на суровини, от които ние сме зависими. Всичко това няма да ни даде възможност за увеличение на разходната част на бюджета. Още повече че всички резерви ще бъдат насочени към индексирането на пенсиите.Увеличение все пак се предвижда за сектора на образованието, преди всичко за средното образование. Повече средства се планират и за здравеопазване и социални дейности.­

А кой вариант за увеличение на пенсиите е най-вероятно да се приложи?­ На всички ни се иска идексирането да се извърши от началото на годината, но за това ще са необходими около 800 млн. лв., а бюджетът не разполага с подобни допълнителни средства. Към настоящия момент резервите от приходи и от разходи, на които бихме могли да разчитаме, са около 550 млн. лв. Този ресурс позволява увеличението да бъде направено от 1 април 2013 г. Разбира се, работата не е приключила. Ако има допълнителни възможности, то средствата от тях ще бъдат насочени към пенсиите.­

Планирате ли нови стъпки във връзка с пенсионната реформа?­ През тази година бяха предприети важни стъпки във връзка с пенсионната реформа. Те бяха атакувани от опозицията пред Конституционния съд. Наскоро оттам се произнесоха с решение, с което се потвърждава, че направените промени в посока на увеличаване на възрастта за пенсиониране за жените на 63 години и за мъжете на 65 години не противоречи на конституцията.България беше една от малкото европейски страни, която предприе такива решителни промени. Следващите промени ще бъдат по-дългосрочни и трябва да бъдат насочени към усъвършенстването на осигурителния модел – на неговата отчетност и прозрачност. Дебатът трябва да обхване минималната и максималната пенсия, както и осигурителния доход.­

Какви са по-съществените промени в данъчните закони за 2013 г.?­ Съществени промени в данъчните закони не се предвиждат. Добрата новина е, че всяка година тези промени стават все по-малко. Данъчната ни система остава предвидима и стабилна, с най-ниските нива на данъчно изземване.Единствените промени, касаещи размерите на данъците, са в Закона за акцизите. Те са свързани с увеличение на ставката на горивата, за да бъдат достигнати минималните европейски нива, договорени при присъединяването ни към ЕС.Другите промени са насочени към подобряване на бизнес средата, чрез намаляване на административна тежест при плащането на данъците и осигуровките. Това ще стане чрез въвеждане на единното платежно нареждане и увеличаване на сроковете от месечни на тримесечни за редица вноски към бюджета. Предвижда се премахване на авансовото облагане на малките и средните фирми и още подобни промени.Ще продължи въвеждането на нови и усъвършенстването на предоставяните досега електронни услуги. Например НАП ще осигури възможност по електронен път всеки данъкоплатец чрез свой ПИН код да има непрекъснат достъп до своята данъчноосигурителна сметка.­

Кога гражданите и бизнесът ще могат да получат достъп до данъчноосигурителната си сметка чрез този ПИН код?­ Нормативно нещата ще бъдат уредени от 1 януари. Логично е стартът да бъде 2-3 месеца по-късно, тъй като трябва да се напаснат информационните системи. Освен това въвеждането на единна сметка за плащания към бюджета трябва да съвпадне с въвеждането на възможността фирмите и гражданите да имат електронен достъп до собствената си данъчноосигурителна сметка чрез такъв ПИН код.­

Значи въвеждането на единна сметка трябва да се синхронизира с осигуряване на достъп до отделните данъчноосигурителни сметки?­ Да, така би било редно да бъде. Освен това ще е по-удобно за фирмите, защото те ще могат да осъществяват контрол върху своите задължения.­

А при въвеждането на единна сметка за плащания към бюджета няма ли да се въведе някаква приоритетност на здравните вноски?­ Не, няма да се даде такава възможност. Всички данъци и осигуровки ще се погасяват по реда на тяхното възникване. Тези, които са коректни и си плащат всичко редовно, няма да имат никакъв проблем. Такъв би могло да възникне относно здравните вноски за самоосигуряващите се лица, ако те имат други задължения, които са с по-стар падеж от този на здравните вноски.­

Значи първо ще се чистят старите задължения към хазната и след това нововъзникналите?­ Да, точно така. Но това касае само групата на самоосигуряващите се лица и много малко други физически лица. Тук за фирмите няма проблем.В тази връзка водим разговори да се въведе изключение от принципите на единната сметка. Ако се стигне до неплащане на 3 вноски, т.е. има възможност за прекъсване на здравноосигурителните права, лицето да има право да ги плати. Това може да стане чрез подаване на една специална декларация в НАП и така тези плащания да бъдат с приоритет. Въпреки че това е едно изключение за не съвсем коректните данъкоплатци, защото все пак е важно да не се отказват здравноосигурителни услуги.­

А какъв ще е ефектът за бюджета от това?­ Ефект върху бюджета няма да има. Целта е да се намали административната и финансовата тежест за бизнеса. В момента фирмите попълват десетки платежни нареждания по различни сметки и кодове, за да превеждат своите данъчни и осигурителни вноски.­ Т.е. бизнесът ще спести определени средства.­ Само за бизнеса ще бъде положителният ефект. Дори за бюджета може да се случи така, че част от някои авансови вноски, които би трябвало да се плащат догодина, да бъдат прехвърлени през 2014 г. Идеята е да се удължат сроковете за плащане. Иначе за бюджета за самата 2013 г. може да се получи някакъв ефект за прехвърляне на пари през 2014 г.­

Предполагам няма да са повече от няколко десетки милиона?­ Точно така. Правят се сметките, но мисля, че бюджетът може да си го позволи. Все пак това не е загуба на средства, а просто прехвърляне във времето.­

А каква ще бъде ползата за гражданите от това да могат да влизат в данъчноосигурителните си сметки?­ И сега работниците могат да проверяват дали имат изрядни здравноосигурителни права. Тук става въпрос за фирмите и самоосигуряващите се лица, които имат данъчноосигурителна сметка. Там се записват техните задължения и вноски така, че те във всеки момент да контролират дали това, което се води в НАП, отговаря на това, което е в техните счетоводства.­

С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага да бъде въведен 7% данък върху онлайн залаганията. Защо се налага да има по-ниска ставка от тази за традиционния хазарт?­ Дискусията беше много дълга. За първи път у нас законно се предвижда възможността да се провеждат онлайн залагания. До момента нямаше такава възможност. Този хазарт беше нелегален и от него нямаше никакви приходи.Идеята е с една конкурентна ставка, защото тя е доста по-ниска в другите европейски държави, да се стимулира регистрацията на големите онлайн хазартни оператори в България. Така че действително да се получи ефект от тази възможност, включително и за бюджета.Ако оставим ставката такава, каквато е за наземните оператори, т.е. 15%, тя би била изключително неконкурентна спрямо останалите страни. Това по никакъв начин не може да стимулира някой да дойде и да започне легален бизнес у нас. В момента за големите оператори България не е някаква стратегическа дестинация като обеми и затова те трябва да бъдат привлечени по друг начин.­ До къде стигна процедурата по поисканата от България дерогация за прилагане на механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставките на зърно? Кога реално ще започне да се прилага този модел на облагане на зърнопроизводителите?­ В момента се подготвя писмо от Европейската комисия до всяка от 27-те държави членки. То най-вероятно ще бъде изпратено тези дни. След това всяка една от страните трябва да се съгласи с тази дерогация. Едва тогава можем да получим официално разрешение да въведем обратното начисляване.Засега не може да се каже кога точно ще се въведе механизмът, защото това зависи от отговорите на всяка една държава членка. Ако една от тях се забави или пък има отрицателно становище, това може да блокира процеса.­

В кои други сектори може да се въведе механизмът за обратно начисляване на ДДС?­ Имахме идея и за други сектори, но решихме да започнем първо със зърнопроизводителите, тъй като може би попадат в един от най-рисковите сектори. Целта е да видим как ще се отрази обратното начисляване в тази сфера, а след това може да се поиска дерогация и за други сектори.Доста държави се ориентират към такива дерогации. Румъния вече въведе такъв механизъм. В Унгария също тече процедура, за да се въведе обратно начисляване за зърнените култури. В други държави пък започна дискусия дали това няма да обезсмисли принципите на ДДС. Нещата се усложняват, но явно предстои сериозен дебат в тази посока, защото фактите показват, че източването на ДДС не е български патент.­

Актуална ли е още идеята за въвеждане на лихвена амнистия за данъци и осигуровки?­ Такива идеи винаги са актуални. Проблемът при тези практики е, че те винаги толерират некоректните данъкоплатци. Тези, за които плащанията към хазната са били важни и приоритетни, се чувстват онеправдани и пренебрегнати. Това не действа възпитателно и не говори за справедливост от страна на държавата. А държавата трябва да се отнася еднакво към всички.