Били налице редица предупредителни сигнали, които обаче са били пренебрегнати.

На 15 април 2012 г. глобалната финансова криза навърши 4 години, ако за нейно начало се смята фалитът на “Лемън Брадърс”, пише в анализ на Цветелина Йорданова за в. "Труд".

Но въпросът защо тя се случи все още не е намерил отговор. Картината стана малко по-ясна м. г., когато официалните власти на САЩ публикуваха два съкрушителни доклада, които трябваше да установят истината за кризата.

Това, което пише във Финалния доклад на Националната комисия за причините за финансовата и икономическата криза в САЩ и в Доклада на Сметната палата на САЩ за извършен одит на Федералната резервна система (ФРС), наистина е шокиращо и конкурира дори най-смелите конспиративни романи и игрални филми.

Пълен непукизъм

Вероятно най-важният извод от доклада на американската комисия е категоричното  заключение, че кризата е могло да бъде предотвратена. “Вярно е, че негативният икономически цикъл нямаше как да бъде отменен, но криза в такъв мащаб категорично можеше да бъде избегната”, твърдят комисарите. Според тях са били налице редица предупредителни сигнали, които обаче са били пренебрегнати - бумът на рисковото кредитиране и напълването на портфейлите на финансовите институции с рискови ипотечни облигации; неустойчивият ръст в цените на имотите; купищата широко разпространени доклади за некоректни практики по отпускане на заеми; драматичният ръст в задлъжнялостта на домакинствата с ипотеки; бумът на деривативни инструменти извън регулациите.

Анализът показва, че почти никакви мерки не са били взети от отговорните власти срещу тези практики. Ключов пример за това е “кардиналният провал” на Федералния резерв да спре разпространяването на токсичните ипотеки, което е могло да стане с въвеждането на стандарти за благоразумно кредитиране.

 Финансовите институции са купували и продавали ипотечни облигации, които не са проучвали или дори са знаели, че са кухи. Раздавани са заеми на фирми, функциониращи само чрез дългове от милиарди долари, които са подновявали ежедневно и които са били обезпечени единствено с ипотечни облигации. Разчитало се е на сляпото доверие в агенциите за кредитен рейтинг.

Другият основен проблем според комисарите е кардиналният провал във финансовите регулации и надзор. “Над 30 години на дерегулация и разчитане на саморегулацията на пазара, защитавана от бившия председател на ФРС Алан Грийнспан и подкрепяна от куп президентски администрации и конгреси и насърчавана активно от могъщата финансова индустрия, премахнаха ключови защити, които можеха да предотвратят катастрофата”, пише в доклада.

Сенчеста банкова система

Всичко това доведе до разцвета на т.нар. сенчеста банкова система, т.е. на извършването на банкова дейност, без обаче тя да попада под регулациите, наложени на банките, на деривативните пазари, а ситуацията допълнително бе влошена от даденото от правителството разрешение финансовите компании сами да избират надзорника си, което естествено доведе до най-слабата възможна регулация. Според комисията надзорниците са имали достатъчно власт, за да предотвратят проблемите, но са избрали да не я упражнят.

Друга основна причина за кризата е драматичният провал в корпоративното управление на риска. Шефът на “Ситигруп” например е признал пред разследващата комисия, че ипотечни облигации в портфейла за 40 млрд. долара по никакъв начин не са били способни да привлекат вниманието му. Ръководството на застрахователя AIG пък изобщо не се е поинтересувало от експозицията на деривативи за 79 млрд. долара.

Топмениджмънтът на “Мерил Линч” пък е бил удивен, когато благоволил да научи, че компанията е вложила 55 млрд. долара в уж суперсигурни ипотечни облигации, довели впоследствие до огромни загуби. Липсата на разум в кредитирането е минавала всякакви граници. Големите инвестиционни банки са били така задлъжнели - все едно една малка фирма с 50 000 долара капитал да вземе на заем 1,6 млн. долара, от които 300 000 долара да са дължими всеки ден и да трябва да се заемат наново.

Правителството на САЩ се е оказало неподготвено за кризата и дори е влошило ситуацията с непоследователните си реакции. Финансовите власти например са си дали сметка за потресаващото състояние на “Фреди Мак” и “Фани мей” буквално седмици преди да се наложи държавата да ги придобие. Само месец преди рухването на “Лемън Брадърс” пък Федералната резервна банка на Ню Йорк още е събирала информация за експозициите, създадени от над 900 000-те контракта за деривативи, сключени от корпорацията. Затова според комисарите най-големите виновници за кризата са Министерството на финансите на САЩ, Съветът на директорите (бордът) на ФРС и Федералната резервна банка на Ню Йорк.

Космически суми

Вторият доклад - този от одита на Федералния резерв, е дори още по-шокиращ. На практика този одит сам по себе си е революция, защото ФРС е една от най-потайните институции в целия свят. Най-шокиращото разкритие от него е, че общата сума на спасителните пакети, раздадени между 1 декември 2007 г. и 21 юли 2010 г., надвишава и най-смелите очаквания на анализаторите. Тя достига рекордните 16 трилиона долара ($16 000 000 000 000). За сравнение БВП на САЩ през 2011 г. е бил 15,3 трилиона долара, а държавният дълг на страната към края на 2010 г. - 14,5 трилиона долара.

Тотална секретност

На всичкото отгоре тези средства под формата на различни финансови инструменти са раздавани тайно, без да са отразени в официалната финансова отчетност на ФЕД. Получателите им не бяха известни преди одита, но благодарение на него се разбра, че това са почти всички големи финансови институции в САЩ, но също и банки и компании в чужбина - от Южна Корея до Шотландия. Според сенатор Бърни Сандърс, един от инициаторите на одита, е недопустимо подобна финансова помощ за чужда банка или корпорация да бъде отпускана без одобрението на Конгреса и президента.

Не по-малко скандални са разкритията за конфликт на интереси сред шефовете във ФРС. Оказва се, че от постовете си във Федералния резерв те са раздавали заеми на финансови институции, които са ръководели или в които са инвестирали.

Според одита 18 от бившите или настоящи членове на борда на ФРС са били свързани с банки или компании, получили най-големите порции от спасителните пакети по време на кризата. Например генералният директор на JP Morgan Chase е бил част от съвета на директорите на Федералната резервна банка на Ню Йорк, когато неговата банка е получила над 390 млрд. долара финансова помощ от резерва. През септември 2008 г. пък настоящият президент на филиала на резерва в Ню Йорс Уилям Дъдли е получил разрешение да запази инвестициите си в AIG и General Electric, когато те са получавали спасителни помощи.

Поименни виновници

Според Сандърс никой, който работи за компания, получаваща директно финансово подпомагане, не следва да има право да бъде част от борда на резерва или да работи за него. Очевидно е, че виновниците за кризата си имат имена и твърденията, че тя е била неизбежна, са само прах в очите.