Камерите в блоковете може да се монтират след легитимно решение на събранието на входа

Жалби срещу домоуправителите за разгласяване на лични данни на живущите в блока валят в Комисията за защита на личните данни,  съобщи преди „Монитор” шефът на контролния орган Венета Шопова.

С трите имена, ЕГН, адрес и информация за родителите на даден човек могат да бъдат извършени огромни злоупотреби, може да бъде откраднато жилище, да бъдат изтеглени кредити и да бъдат извършени още редица престъпления, коментираха рисковете полицаи.

Съседи масово пускали в комисията жалби срещу домоуправители и  заради камери във входа, които въпреки че служат основно за охрана, нарушават личното пространство. Напоследък се забелязва сериозно увеличение на подобни жалби, обясни Шопова. В такива случаи комисията правила проверка дали камерите са поставени след легитимно решение на събранието на входа. Ако това е така, според закона домоуправителите нямат вина. В противен случай обаче ако съседите не са съгласни да има видеонаблюдение, това се смята за нарушение и камерите трябва да бъдат премахнати обясниха експертите.

Според закона видеозаписите съдържат лични данни, защото чрез тях можете да бъдете физически идентифицирани по безспорен начин. Право да извършват видеонаблюдение имат търговци или юридически лица и държавни институции. Във всички останали случаи видеонаблюдение може да бъде извършвано само при наличие на нормативно основание или при ваше изрично съгласие. От началото на годината до септември комисията е регистрирала 1350 случая на неправомерно обработване на лични данни. Общият размер на наложените глоби е 250 450 лв. В някои от случаите съдът е намалил определената санкция, но няма нито едно отменено наказателно постановление.

В комисията пристигат сигнали от цялата страна, както от големи градове като София, Пловдив, Варна, Разград, Видин, така и от малки населени места, където жалбите били най-интересни. Новите правила за паркиране в центъра на София също предизвикали проверка за неправилна обработка на лични данни. В комисията пристигнали оплаквания, че при подаване на документи за преференциални стикери за паркиране в синята и зелената зона са искани ксерокопия на лични карти и нотариални актове. „Прочетох наредбата на Столична община и там не е записано да се изискват копия от тези документи, може би става въпрос за презастраховане на някои служители. На 4 септември беше направена проверка в Центъра за градска мобилност и бе установено, че има такива копия. Те може да ги видят, но не и да ги задържат. Изготвен е констативен акт с предложения, които ще бъдат разгледани от комисията. Ще искаме становище от общината. Ако издадем задължително предписание,  ксерокопията незабавно ще бъдат унищожени. Столична община като голям администратор на лични данни винаги се е съобразявала”, разказа Венета Шопова. По думите й продължавали да преобладават жалбите срещу мобилни оператори, а след тях са доставчиците на битови услуги. И в двата случая хората се оплакват, че те са дали личните им данни на фирми за вземания уточни Шопова.При проверките обаче се оказало, че няма дружество за събиране на дългове, което да не е регистрирано като оператор на лични данни. Тоест, всички те могат да получават такава информация след сключване на договори с мобилните оператори. Друг въпрос е начинът на събирането на дългове  - телефонен терор, грубости и психонатиск, но за това ние не можем да се бъркаме, защото е правомощие на полицията и прокуратурата, коментираха от комисията.

Интересен се оказал и казусът с длъжници на столичната „Топлофикация”, срещу които дружеството води дела за неплатените сметки. Хората питали в комисията откъде „Топлофикация” се е снабдила с нотариалните актове на имотите им. Проверката показала, че адвокатите на дружеството са използвали възможността всеки да се снабди с незаверен нотариален акт, тъй като имотният регистър е публичен.