Колчета-фантоми пак пускат коли в Морската

Мисия Варна

17-09-2012, 18:05

Снимка:

© ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

РОСИЦА ПЕНКОВА

Всичко от Автора

Oтново сме свидетели на класическата схема: закон (забрана) има, но няма кой да контролира спазването й

Как се заобикаля заповедта на кмета за свободна от автомобили Морска градина тренират през последните седмици варненски тарикати

Петък 20.30 часа. Кола приближава бариерата на Акациите. Общинският служител там обяснява, че места на паркинга пред ресторант Хоризонт няма. Въпреки че пътниците в колата имат резервация там, те нямат право, според заповедта на кмета, да влязат с колата в парка. Служителят им предлага алтернатива - платен паркинг на около 30 метра след бариерата. Клиентите на "Хоризонт" послушно оставят там возилото срещу 2 лева на час. Тръгват пеша към ресторанта и със задоволство коментират, че ходенето (макар и по непрогледно тъмната алея) си заслужава, защото наоколо няма разхвърляни навсякъде коли.

Петък, 23.30 часа. Празното преди 3 часа място между Зоопарка и "Хоризонт" е претъпкано с коли, цяла колона от тях напира по алеята.

Колчетата обаче, които би трябвало да пазят предназначения за пешеходци асфалт от автомобили, са си на мястото. Въпреки това като по чудо над тях сякаш са "прелетели" поне 50 коли. Загадката скоро е разбулена. Младеж със светлоотражателна жилетка развинтва най-дясното колче и пуска лъскаво кабрио с клиентка на нощния бар зад волана.

Петък, 23.45 часа. Сметката на платения паркинг е набъбнала на 8 лева. Удовлетворението от факта, че ги плащаш, но пък по алеите на парка няма коли, се е изпарило. Паркингът е празен. По алеите няма място за пешеходци. Срещу платените 8 лева няма касов бон или друг документ. При поискване, служителят започва да мърмори, но все пак изчезва нанякъде и след още 5 минути носи бележчица.

Като добавим и безбройните врътки (саксия, бележка от офис и Бог знае още какво), с помощта на които се преодолява и бариерата на Делфинариума, както и паркираните директно в тревните площи по периферията на парка коли, става ясно, че отново сме свидетели на класическата схема: закон (забрана) има, но няма кой да контролира спазването й.