Народът срещу Димитър Бербатов

Без цензура

13-09-2012, 14:43

Снимка:

n/a

Автор:

МАРИАН ЖЕЛЕВ

Всичко от Автора

Митко е герой. Нещо повече – той е социален феномен, който успява да акумулира общественото недоволство

„Прекарах 36 години в едно общество, в което липсваха хора като Лари Флинт”
Думите са на навършилия наскоро 80 години Милош Форман.

Без да се сравнявам с именития режисьор, прекарах 16 години в същото това общество. И много добре си спомням дебелите кинескопи на руските телевизори. Те издържаха на ругатни, критики и тук-там по някоя плюнка, която сапунисваше семейното недоволство към режима. Но толкова. Навън нищо не се говореше. Обществото официално мълчеше. Имаше цензура, агенти и полицейски палки. Имаше какво да се критикува, но нямаше кой да го прави публично.

Днес е много различно. Ужасно различно. Старите кинескопи ги няма, но се появиха други, плазмени. И всички сме натъпкани там с коментарите си по случващото се наоколо. Винаги има кой да се критикува. Любимецът напоследък е Бербатов. Личността му е толкова нахапана, че навярно няма свободно място по себе си. И всички се държат спрямо него като изтървани улични кучета, срещу които всеки опит за цензуриране е нов вид разлайване. Защото така е модерно сега да се тълкува свободата.

Въпреки това за мен Митко е герой. Нещо повече – той е социален феномен, който успява да акумулира общественото недоволство. Голяма част от хората, които не го харесват, меко казано, успяват да отхрачат от себе си яда си заради натрупаните негативи от лични проблеми, безпаричие и липса на добро бъдеще. После същите с удоволствие гледат коментарите на своите коментари и с блясъка на жена, която се връща от фризьор, старателно подострят следващите си хапливи реплики. От това няма как да не им става хубаво. И ако случайно в този момент Бербатов изчезне, скрие се или пропадне безвъзвратно, то те биха го съживили така, както от бунището се взема стара боксова круша, за да се рециклира и служи за тренировки.

Форумите и социалната мрежа преливат от групи „Срещу…” Народното недоволство е във връхната си точка. Но нищо хубаво не ни чака от това. Защото, когато възпитаваме в себе си мразещ човек, се превръщаме в ходещи терариуми – хапем като змии, бодем като скорпиони и съхраняваме неподозирани количества отрова в и около сърцето си. Тя бавно ни убива или ни принизява до същества, които след всяко ужилване, се прощават с нещо човешко в себе си. И няма място за любов, обич и духовност. Всички са виновни – правителство, медии, спортисти, чалга, мутри…

Не си спомням кога точно животът ни превърна в лаещо в канавката куче. Навярно по-добре да потърся кой ни отне правото да се борим „За” и да наименоваваме каузите си с нещо положително, защото тогава енергията, която ще излиза изпод пръстите ни, би могла да обърне представите ни за щастие. Борещият се „За” има предимство пред този с „Против”. То се крие в мотивацията. И във вида гориво, което сипва в ценностната си система.
 
За всичко е виновна свободата. Днес на прашния капак на колата си можеш да теглиш майната на цяла България. Заради това ти деяние ще бъдеш потупан от съседа си, който се оказва, че и той е на твоето мнение. Е, и? – питам, защото именно заради омразата срещу него, Лари Флинт стана един най-известните порноиздатели в света. Стреляха по него, заковаха го в инвалидна количка, но това не попречи на Милош Форман да го увековечи. Лари Флинт е легенда заради омразата и всеобщото недоволство на хората. Слагам до него Димитър Бербатов като цвете за мирисане. Той е нашият еквивалент на скандала. Заради комплексите, които имаме като нация. Иска ни се някой да покори света от наше име, да вкара хет-трик на всички клубове и отбори, да напомни на всички, подобно на Стоичков, че има там една забита държавица, пълна с хора, които имат нужда от самочувствие. Но изведнъж този човек взема, че прави каквото си поиска – печели пари, не му дреме за националния отбор и е обърнал гръб на всичко Българско. Е, и аз да бях с лесно запалима нервна система, също бих пратил Бербатов на дузпата. За съжаление след време Митко ще се превърне в икона на нашето недоволство. И пак никой няма да му се кланя. Но тогава в храма на нашия живот не ще е останала нито една положителна личност, нито един герой и дори Бог ще си е отишъл.

На всичкото отгоре ще се окаже, че някой ни е подменил телевизора. След дебелия руски кинескоп, прозрачната и разкриваща всичко плазма, ще дойде друго тълкуване на свободата на словото. Навярно ще изчезнат личности като Бербатов. А на нас ще ни е позволено да мразим само себе си.
Аз съм „За” това да не се случва.