Водното дружество не се управлява съвестно, а персоналът се оправдава с ниска заплата. 

Авария на главен водопровод.

Днес без вода ще останат следните райони във Варна:... От 08.00 до 0.00 часа вода няма да има в Цветния квартал, Кайсиева градина и по улица Роза.

Това са обичайни съобщения от сайта на „В и К” Варна. Те са толкова обичайни, че още повече заобичахме водата. Когато я има, разбира се. Като ни я спрат, започваме да надуваме едни балони – големи и пълни с много гняв. И колкото повече часове нямаме вода, толкова балоните се надуват и като се спукат после шумът е неописуем. От цялата работа най-много страдаме ние. И както при водоснабдяването, така и при останалите комунални, ел. и прочее услуги, не се знае откъде ще избие следващата авария.

Водопреносната система на Варна е стара и трябва да се подмени. Водното дружество не се управлява съвестно, а персоналът се оправдава с ниска заплата. Потреблението е нараснало и т.н. и т.н. Всеки ден едно и също. Факт е, че нищо не се променя. Идва един шеф, после го сменя друг, след това връщат стария началник, а авариите следват една след друга.

По този повод се сещам за един концерт на Иги Поп в Германия. Чакаше го тълпа от 40 000 хиляди души. В това число и аз. Той пристигна с хеликоптер. Направи две кръгчета с машината над откритата сцена, кацна, излезе, изпя няколко парчета, счупи с микрофона си две камери, напсува една дузина хора, прибра си хонорара и отлетя. Все за Иги Поп става въпрос.

Десетки хиляди варненци чакат водата. Те се надяват, че „В и К” се управлява разумно и отговорно. Отнякъде спускат шеф. Той оглежда положението. Излиза на преден план, сяда на директорското кресло, изпращява главен водопровод, хората се подуват от гняв, а той става, взема си заплатата и отива на следващото шефско място. Не, за съжаление тук не става въпрос за Иги Поп.

Ако продължа да пиша в същия дух, най-много след един абзац да си захапя опашката. Защото и на мен ми е дошло до гуша да дъвча този проблем – също като евтино и много жилаво мезе. Вместо това ще сменя рязко посоката, оставяйки и Иги Поп, и всички Топ началници на мира.

Преди няколко дни внимателно изчетох цялата налична информация в сайта на „В и К”. Оказва се, че Варна е един от първите градове, в който са изградени помпени станции. Става въпрос за Батовския водопровод, който е пуснат през 1934-36 година. Дебитът на каптирана вода е 70-90 л. сек. Градът се разраства и консумацията на питейна вода се увеличава. През 50-те години на миналия век започва изграждането на водопровода Девня-Варна. То става на три етапа като в края – по последни данни – дебитът му достига до 2500-3000 л. сек Вълшебен извор – така се казва един от изворите, който захранва този водопровод. Третият водопровод, Китка-Варна, е започнат през 1969 година и по него текат 1800 л. сек. Част от водата е предназначена за Варна.

Така. Споменахме три водопровода. По тръбопроводната система на символиката ще се пуснем по мрежата, за да стигнем и до три големи аварии, които ни сполетяха последните месеци.

Да тръгнем от края на миналата година, когато крадци на скрап едва не изтръгнаха магистралния водопровод край Девня. Копали с багери за старо желязо и за малко не оставиха няколко хиляди варненци с неизмити зъби и лош дъх. Причината в случая е алчност, безскрупулност и наглост. Всъщност това се случва много често и в ежедневието – някой директно си загребва от общата каса, взема си каквото и колкото му трябва, а след това става ясно, че няма пари за заплати, пенсии и ето ти нова авария – кранчетата секват и банкоматът мига на червено. И в двата случая сме чувствителни при аварии и на двете нива.

Втората авария е съвсем прясна – тя „цъфна” на централно място – пред Катедралата. На самия площад, където се раздават награди, играят се хора по празниците и от там започват манифестациите. И изведнъж водата взе, че изби. Истинска, класическа, централна авария. Като голяма част от проблемите, които си ги имаме заради нарушени връзки между вяра, ценности, добродетели – от една страна и начин на живот, глобализация, потребление, от друга. Връзка между двете може и да има, ако става въпрос за изграждане на едно общество, но тръбопроводът, който ги свързва, отдавна се е спукал и водата му вече шурти в произволни посоки.

„Спукан тръбопровод потопи автобус” – спомняте ли си това заглавие отпреди месец? Едва не загинаха хора заради аварията. Всъщност може да се каже, че всички бяхме в този автобус. Всички се возим на него и днес. Той е символ на колективния начин на живот.

Ползваме обществен транспорт, пием вода от обществен тръбопровод и ходим масово да пазаруваме. Защото ние сме Общество и живеем масово, под един знаменател и когато се спука някъде системата, страдаме всички.

По пътя на логиката излиза, че ако станем по-честни, по-малко крадем и открием, че смесителната батерия на нашето битие има и топла, и студена вода, т.е. можем да се научим да живеем балансирано между духовното и материалното, то тогава авариите ще секнат. Звучи простичко и леко наивно. Поне на мен. При това не защото съм нагазил дълбоко в словореда, а заради факта, че ценностите взеха да се превръщат в отживелица. Но я се замислете, че и водата е една такава ценност. Баба Ванга ни предупреди, че ще дойде ден, когато тя ще е по-скъпа и от златото и в буркани ще я затваряме. А колко важно е разумното управление на благата. Обществената съвест – това би трябвало да е централния тръбопровод, по който се движат всички елементи на нашето съществуване. Познайте в какво състояние се намира той в момента?
А тепърва има да леем сълзи по онези „кадърни инженери”, които избягаха да печелят в чужбина. Или по честните наивни хора, които и една стотинка не са откраднали в живота си. А какво ще кажете за съвестните данъкоплатци? Изобщо все неща от една стара система, която ние отхвърляме с добре изпъчени напред гърди. И уж се правим на съвременно общество, а ни е страх да си налеем чаша вода от чешмата.

И за да не звуча толкова песимистично, ще завърша с един любопитен факт. Първата домашна тоалетна, снабдена с вода, се появява в Русе. Това се случва в средата на 19-ти век. Човекът, изградил това сложно съоръжение, бил подложен на подигравки от съгражданите си, защото се обръщали към него с: „онзи, който ака в къщата си”. Век и половина по-късно на нас ни е смешно, ако заварим човек да ака в храстите. Дори това да е Иги Поп.