Историята на универсалния футболист, изкарал 12 сезона в Черно море

Футболът е може би най-популярният спорт в света. Динамичен, непредвидим, обединяващ милиони по цял свят, независимо от политическите им възгледи, раса, пол, етнос и т.н.

Любовта към любимия отбор, без значение кой е той и от коя страна, е съразмерима само с тази към най-близките хора в живота. Макар че футболът се променя с всяка година (правила, практикуван стил, нови звезди и т.н), едно нещо винаги остава константно - това е клубната легенда. Всеки уважаващ себе си тим би следвало да има такава, пише sportline.bg.

Въпреки че в днешно време най-популярната игра, както почти всички сфери на живота, се е превърнала в машина за пари, реклама и печалба, все още се раждат имена, които остават завинаги в историята на дадения клуб. Някои дори надминават пределите на любимия отбор. Да, все по-малко са тези, които са готови до последно да се отдадат на каузата, въпреки предлаганите им оферти през годините. Но ги има и заслужават да им се отдаде нужното, особено когато се отказват от активната си кариера
В световен и европейски план в момента такива са Раул, който прекара 15 години в родния Реал Мадрид, преди да премине в Шалке 04, Касияс и Гути отново за "белия балет". Алесандро Дел Пиеро, който от 19 години е живата легенда на Ювентус, Франческо Тоти за Рома, Райън Гигс в Манчестър Юнайтед, Джон Тери за Челси, Пуйол за Барселона и т.н. В миналото примерите са още повече, неслучайно дори на повечето големи отбори стадионите са кръстени именно на клубни легенди.

В България колкото и това, което играят тимовете в "А" група да не прилича много на футбол, също не правим изключение. Най-пресният пример беше бенефиса на Георги Марков, миналата година, който беше между двата отбора, в които е оставил най-голяма следа- Локомотив (София) и Левски. Преди това пък подобаващо бяха изпратени Йордан Лечков, Вальо Станчев, Бончо Генчев и редица други. В чужбина пък отдадоха чест на Стоичков, Красимир Балъков, Ивайло Йорданов.

Такава ще бъде отдадена и този уикенд на един заслужил играч, за когото не се шуми много и сякаш е пред огрозата да мине под знака на медийното затъмнение. А той определено заслужава да се пише и да се говори за него. Това е превърналият се в легенда за Черно море Станислав Стоянов. Универсалният футболист, както е по-известен сред феновете и журналистите в града, тъй като през годините е играл на какви ли не постове, ще бъде награден от феновете на „моряците”и зоналния съвет на БФС преди сблъсъка на варненци с Локомотив (Пловдив). Какъв по-удачен момент от срещата със смърфовете", след като именно в двубой с тях Стоянов дебютира за Черно море.

Все още не е ясна точната дата, на която ще се състои и бенефисният мач на легендата, но най-вероятно това ще се случи след края на сезона. В него ще вземат участие приятели на състезателя и негови бивши съотборници, които ще се изправят срещу настоящия тим на „моряците”.

Иначе още в края на миналата година Станислав обяви, че прекратява кариерата си, след като отдаде 12 години от своя живот на зелената идея. Стънката стана любимец на всички привърженици на варненци, след като дори в най-трудните моменти за клуба, когато не се знаеше дали той ще продължи да съществува, му остана верен, превръщайки се в емблемата на 21 век за Черно море. Голям като човек и като играч. Кой всъщност е Станислав Стоянов:

Роден на 10 септември 1976 година във Варна. Живее във Вълчи дол до седми клас, тъй като родителите му са от там. На 14 години прави първите си стъпки във футбола, като се мести в Добрич и започва да тренира с юношите на Добруджа. Прави впечатление на треньорите на националния отбор до 17 години и те го викат на лагер.

По-късно е забелязан от съгледвачи на ЦСКА, които го харесват и привличат в школата на „армейците” през 1991 година. Треньор му е легендата на „червените” Борис Гаганелов. Изкарва на „Червено знаме” до 18-годишнината си, след което по свое желание се връща в родния град. Преминава в Добруджа и подписва първия си професионален договор.

ПЕРИОД В ДОБРУДЖА:

По това време добричлии се състезават в "А" група, но не се намират в никак добро състояние, като едва успяват да се спасят в последните кръгове за сметка на Черноморец (Бургас). Дебютира за отбора през сезон 1994/95 при успех с 2:0 над Берое (Стара Загора), когато дори бележи един от головете. По този начин постепенно натрупва увереност и печели доверието на тогавашния старши треньор Илия Илиев, който започва да го налага в състава. Добруджа си осигурява оставането в елита и през следващия сезон 1995/1996.

Той се оказва най-успешният въобще в историята на този отбор. Ръководството стяга корав състав от опитни състезатели, които заедно с младите надежди Светослав Петров и Станислав Стоянов, под ръководството на новия наставник Янко Димитров, успяват да направят клуба седми в крайното класиране, на две точки от шестия Спартак (Варна). Последват още три години с жълтия екип и през лятото на 1999 година Стоянов преминава във варненския Черно море, който по това време се намира в "Б" група и стяга гради колектив, който да гони промоция за висшия ешалон.

ПЕРИОД В ЧЕРНО МОРЕ:

Дебютът му със зеления екип е на 7 август 1999 година при победата с 1:0 над Локомотив (Пловдив) във Варна. 23-годишният дефанзивен полузащитник бързо успява да се утвърди в състава на варненци и започва все по-често като титуляр. До голяма степен благодарение и на него Черно море се връща в елита след шестгодишна пауза.

Оттук насетне приказката за Стънката започва. Сезон 2001/2002 е доста труден за "моряците" и Стоянов. Глупостта с въвеждането на плейофна фаза докарва до там варненци, че те се борят два кръга преди края да не изпаднат. Победата над прекия конкурент Спартак (Плевен) осигурява оставането в елита, но напрежението в клуба е сериозно. След като Черно море оцелява, собственик на клуба става бизнесменът милиардер Илия Павлов. Той има големи планове за развитието на тима и влага страшно много инвестиции, за да може "моряците" да се борят за челната тройка. Купуват се редица популярни футболисти и така конкуренцията за поста на Стоянов става все по-голяма. Отборът потръгва и бележи видим прогрес. Всичко прекрасно обаче свършва на 7 март 2003 година, след като Павлов е разстрелян и убит.

Варненци все пак успяват да приключат сезона и то доста успешно, завършвайки на пето място- на три точки от четвъртия Славия. И тук идва най-трудният период за Черно море в близо 100 годишната история на клуба. На практика целият тим, начело със старши треньора Велислав Вуцов разтрогва договорите си. "Моряците" са пред фалит.

Стоянов си спомня за тези моменти: „ Тогава всички бяхме принудени да разтрогнем, тъй като трябваше по някакъв начин да изкарваме прехраната си. Само Косьо Мирчев не го стори, защото беше получил някакви забавени плащания и юридически нямаше как да го направи. Нямаше спонсор и положението беше критично”.

Междувременно се търсят нови бизнесмени, които да съживят отбора, който е пред огрозата да спре да съществува. Създава се инициативен комитет, издръжката временно е поета от Красен Кралев и Христо Вълков. Все пак варненци успяват да закърпят положението, сформира се състав от 9 човека, които заминават на лагер в Трявна. По-късно към тях се присъединяват още футболисти и така се оформя група от 18 играчи. „Имаше голямо текучество, идваха и си тръгваха нови състезатели”, спомня си универсалният футболист. По-късно пък групировката ТИМ помага с финансирането, а след това на практика купува клуба.

Стоянов вече се е доказал като лоялен към зелената идея и следващите години са най-успешни за него. Той достига до два финала за Купата на България с екипа на Черно море през 2006 и 2008 година. В същото време участва в европейски клубни турнири през 2007, 2008 и 2009 година. Съответно в турнира Интертото, Купата на УЕФА и Лига Европа. Бележи първия си и единствен гол в турнирите при победата с 4:0 над Македония Гьорче Петров през 2007 година. Следващата година започва като капитан в срещата-реванш с немския гранд Щутгарт, на стадион Готлиб-Даймлер Щадион, завършила 2:2. Става част от най-успешния тим на "моряците" за последните 50 години, след като през 2009 година варненци завършват на трето място в крайното класиране.

„Това бяха най-хубавите моменти в моята кариера. Чувството е неописуемо. Спомням си много неща от мачовете със Спартак, но може би най-интересното, което ми идва на прима виста е, че откакто съм в Черно море, те нямат победа на „Тича”, спомни си пред нашата медия Стънката.

След като се отказа от активна състезателна кариера на 35 години, Стоянов сподели, че иска да продължи работа в тима на сърцето си - Черно море. В момента той тренира децата родени през 1995 година, съвместно с Радослав Боянов.

„По-различно е чувството да тренираш. Изпитвам удоволствие от това, което правя. Радо много ми помага и ми вдъхва увереност. От това, което виждам в детско юношеските формации, съм зареден с оптимизъм за бъдещето”, коментира настоящата си работа халфа.

Последния си официален двубой с екипа на "моряците" той изигра срещу Литекс (Ловеч), при загубата с 0:1. Стоянов влезе като резерва на Самуел Камазола и обра аплодисментите на феновете дошли от Варна.
<img width="350" src="http://img.sportline.bg/public/images/tinybrowser/upload/litex%20stankata.jpg" alt="">
Това заслужава той и в събота, когато ще бъде почетен от привържениците и футболния съюз, а и след това- когато се обяви официално датата на бенефиса. Футболист с голямо сърце, заслужаващ само респект и почит не само във Варна, но и в цялата страна. Мъж на терена и извън него- това е Станислав Стоянов.

ВИЗИТКА: 

Роден на 10 септември 1976 г във Варна

Ръст: 1,78

Пост: Дефанзивен полузащитник

Мачове:

Добруджа: 97- 7 гола 1994- 1999 година

Черно море 269 – 12 гола 1999- 2011 година