Или как не се прави акция за безопасност по пътищата?

Акция „Пешеходец“  на национално движение Червена пътека се провежда днес пред Катедралата във Варна.

Едва ли обаче ще разберете, ако минете оттам. В интерес на истината аз самият първо се насочих към група туристи, преди случайно да забележа камерите на колегите. 

Какво видях – на първо място група журналисти. Някъде между тях самите организатори на събитието – две жени, които не се отличават по нищо от околните минувачи.

Акцията – раздаване на листовки на хората, пресичащи светофара и жалване от  това колко незаинтересовани са българите, колко ни е скапана държавата и прочие.  Листовките – Ферман текст, събран на лист с размер на малка тетрадка. Целта – ъ-ъ-ъ... да се наберат членове на клуб „безопасни улици“? Да се промени поведението на пешеходците? Да наберем още хора към нашата секта? Флаери за заведение? Картички от онея по два лева, дето са уж за благотворителност? Изберете две.

Не се прави така. Листовки? Сериозно? Не виждам как може човек да се опитва да раздава листовки при условие, че на всеки 50 метра някой се опитва да ти пробута флаер в ръцете. Просто поредната хартийка, която ще бъде забравена почти веднага и ще отиде в кошчето.  А самите листовки – ситен текст  с огромно количество информация.  Затормозяващо много. Доколко ще помогне за постигането на целите на акцията, може да послужи коментарът на един от минувачите, който не скри, че ще ползва флаера, за да си свие цигара. 

Човек, който е хванат на средата на пътя, бързащ за работа или ангажимент, никога няма да го прочете.  А дори и да започне, бързо ще се откаже.

„Нарушихте правилата за движение“ – започва флаерът.  Ето тук вече почти всеки  ще мине в защита, ще си пусне капаците и нищо от съдържанието няма да достигне до него. Хората просто не обичат да им се казва, че са сгафили по толкова директен начин. Приемат го като нападение и се затварят в себе си, глухи за всякакво убеждаване. Другата страна на флаера – снимки на загинали по пътищата деца. Уви, изглежда като предизборна кампания. 

Самите участниците в акцията – не се отличават по абсолютно нищо от минувачите, случаен човек изобщо не може да разбере, че се случва нещо.  За сравнение – доброволците на Червения кръст винаги имат престилки, плакати или някаква друга шумотевица, която привлича вниманието, нещо което показва, че има събитие.

Дори мормоните си личат от далеч със спретнатите им сини костюми. Всъщност, докато сме на мормоните, те имат и още едно предимство – положителният подход. Идват с усмивка, приветливи са и на не особено добър български се опитват да те заговорят – има позитивизъм. 

Докато при акция „Пешеходец“  начумерена дама ти казва „Може ли да ви дам една листовка?“ и ако откажете (не забравяйте, че се намираме на натоварено кръстовище и най-вероятно бързаме по работа), чувате зад гърба си неща по адрес на тъпата Варна и незаинтересованите хора. Ами предпочитам да чуя за Исус. 

Всъщност изглеждаше сякаш организаторите очакват и едва ли не се надяват да не постигнат успех.  За да е пълна картинката, добавете и пет-шест камери и народ с фотоапарати  и журналисти с микрофони - можете да се досетите за ентусиазма на минувачите към цялата работа.

А противно на разпространеното мнение, българите и варненците в частност, се интересуват, когато информацията им бъде поднесена както трябва. Присъствал съм на адски много акции, организирал съм немалко също и съм виждал със собствените си очи, че с правилен и позитивен подход може да се постигне много.

В крайна сметка едва ли са много хората, които искат да нарушават правилата по пътя. Няма такива, които искат детето им да бъде блъснато от кола и т.н. Но за да има успех една акция, тя трябва да има подход, за да може да открадне от ценното време на варненеца. Трябва да покаже нещо хващащо вниманието, да поднесе информацията лесно, бързо и запомнящо се, с повече визуални елементи и по-малко труден за четене текст.  Не трябва да се атакува целевата ни аудитория.  Ако искаме човек да накараме човек да промени възгледите си за нещо, трябва да покажем, че сме на негова страна. Да го запознаем с последствията, но и да предложим лесни, прости и ясни решения.