Георги Михалков се завръща с "Дон Жуан или Любовта към геометрията"

Варна Лайф

10-04-2012, 22:28

Снимка:

Симеон Лютаков

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Премиерата на спектакъла е в сряда, 11 април, в 19 ч на Сцена Филиал.

Режисьорът Георги Михалков се завръща във Варна след 14 години, за да постави на родната сцена пиесата „Дон Жуан или Любовта към геометрията”.

Премиерата на спектакъла е в сряда, 11 април, в 19 ч на Сцена Филиал.

Пиесата е по текстове на Макс Фриш, Жан-Батист Молиер, Салвадор Дали, Луиджи Пирандело, Жорж Юлгар. В главната роля ще видим изгряващата звезда Владислав Виолинов. В спектакъла участват още 25 деца и младежи от театралните школи на Варна. За работата си с тях режисьорът казва: "На сцената присъстват много млади хора и това ме радва, защото театърът е жив, когато в него има приемственост. Младежките театрални школи във Варна са едно уникално явление. В сравнение с други български градове Варна притежава истинско богатство с театралните школи на Стоян Радев, Христо Христов, Валентин Митев, Свилен Стоянов, „Златното ключе”, „Театър Щурче”. Работя с подбрани деца от тези формации още от края на ноември м.г. Те минаха през много интензивен курс на обучение, занимаваха се с пластика, фехтовка и сценичен бой и какъвто и да бъде професионалният им избор след време този опит със сигурност ще им бъде полезен. Общо около 25 деца подготвих, от тях 14 излизат на сцената, но във всеки един момент могат да бъдат заменени от останалите. Техните функции са универсални, те играят всички роли – музиканти, охранители, прислужници, проститутки, старогръцки хор и т.н., като на всеки се падат по 5-6 роли средно."

Основен компонент в постановката е музиката и сценичното присъствие на музикантите.

"Предложих това заглавие на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” още преди 12 г., с идеята още тогава да събера драматичния и оперен театър в едно", споделя Михалков. "По автор трябва да има оркестър на сцената, но ангажирането на хора от операта за тази цел се оказа трудно, въпреки че директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова ми оказа съдействие. В крайна сметка двама музиканти от Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна ще участват в записите на музиката. Имам и обещанието за подкрепа от такива известни имена като Стунджи, Венци Благоев, Петър Момчев, така че убеден съм, ще се случи най-доброто. Музиката, която в творбата и в моята постановка е много важна, специално написа Веселина Драголова-Данаилова, основателка на Квинтет Еуфония и композитора, с който работим в тандем от години Иван Драголов."

Според Георги Михалков текстът на Макс Фриш е дълбоко интелектуален и в този смисъл безжалостен към зрителя. "От друга страна той предлага и ярка класическа театралност, обединявайки фарсовото и комедийното с трагичното. Постановката също търси своята опция между интелигентния текст и ярката атрактивност."

Кой е Дон Жуан или по-точно що за персонаж би се превърнал в Дон Жуан. В сряда вечер публиката ще проследи как един млад човек се превръща в легенда. 

"Това е пиеса за индивидуализма", казва режисьорът. "За цената на индивидуализма. Цената да не лъжеш, да не живееш като другите. Дон Жуан, въпреки легендарния си живот, плаща за това висока цена. За главната роля се спрях на Владислав Виолинов, който играе от доста години във Варненския драматичен театър, но едва сега публиката ще оцени неговия талант по достойнство и дори бих казал – за първи път ще го види истински! Лекотата, с която Владислав Виолинов изнася спектакъла, е измамна, защото това, което се случва на сцената, изисква висока интелигентност и голяма физическа култура и Влади го поднася – бих казал - виртуозно. Той е първият солист в един великолепен ансамбъл от първи цигулки." 

Заедно с Владислав Виолинов на сцената ще се появят Свилен Стоянов, Гергана Плетньова, Пламен Георгиев, Даниела Викторова, Мариела Станчева, Стоян Радев, Пламен Петков, Валентина Козарева, Веселина Михалкова, Валентин Митев и Георги Йовчев.

30-40% от спектакъла е хореография, сценичното движение е неделима част от цялото. "Да постигна точно такава партитура за движенчески театър е моя амбиция от години и се радвам, че до мен така плътно и докрай застава Ива Караманчева", казва Михалков

За сценографията и костюмите са се погрижили Петър Митев и актьорът Стоян Радев.

Ден преди премиерата актьорът Владислав Виолинов и режисьорът Георги Михалков говорят в студиото на Дарик Варна за общото си приключение и стигат до извода, че всъщност любовта е по-трудна от геометрията. 

„Любовта в пиесата е сведена до простотата на геометричните фигури, както и до тази простота, в която геометрията, успешно или не, се опитва да набута мирозданието", казва Михалков. "В това представление се поставя под съмнение еднозначността на думата „любов”. Тя до голяма степен губи своите очертания – нещо, което за мен е голям проблем, защото, когато се каже „любов”, всеки очаква, че изрича нещо разбираемо и просто. А това всъщност е едно от най-субективните понятия в историята на цивилизацията, на историята и на хомосапиенса. Когато се каже любов, аз леко настръхвам, защото трябва да се уточни каква е, а когато тръгнеш да уточняваш едно понятие, то се превръща в много неточно.”

„Интересното е, че Макс Фриш не е тръгнал към историческия образ на Дон Педро, който, според историята, е в основата на прелъстителя", разказва режисьорът. "Дон Педро е бил обикновен хулиган, бил е приятел на краля и е можел да си позволи всичко. Бил е сериен изнасилвач. Не точно прелъстител, а човек, който е можел безнаказано да вършее. В момента, в който е изгубил покровителството на краля, много бързо са го елиминирали. В основата на легендата за Дон Жуан стои един такъв човек – безобразник, без нищо романтично в него, без нищо богоборческо и без никаква философия. Макс Фриш тръгва към съвсем друг тип човек, който да е на висотата на тази огромна Донжуаниада, която е започнала от късното Средновековието и не е спряла и до днес. Макар че е странно, че все още продължава, при положение, че една редова порно звезда има повече екранни партньори, отколкото смайващата бройка на Дон Жуан от 2053. Макс Фриш си измисля един герой, за когото е странно да се случи точно от него човек като великия прелъстител. Измисля си човек, който е до голяма степен срещу всички конвенции в обществото. И когато в един момент под натиска на обстоятелствата му се налага да се превърне в един от другите, в него избухва един личен бунт, който се превръща в нещо грандиозно.”

Режисьорът на спектакъла не пести похвали за изпълнителя на главната роля: „Влизането във форма и излизането от нея са много съдбоносни за нашата професия. За мен Влади стана очевиден избор за ролята в момента, в който аз видях, макар че вече подозирах, че е много умен. А за тази роля това е задължително условие. Изглеждането добре е най-малкото, макар че, в интерес на истината, нито един от великите прелъстители не е бил красавец. Дон Жуан е отношение към жената, към това, което се случва с нея. Макс Фриш придърпва образа на Дон Жуан към Казанова – един от великите просветители, който за първи път говори за жената като за партньор, а не като за обект на мъжката страст, амбиции или комплекси. Влади умее едни неща, които аз отдавна съм отвикнал български актьор да притежава като екстра.”

"Не е задължително да си Дон Жуан в живота, за да го играеш на сцената", категоричен е Владислав Виолинов. "Нашият Дон Жуан прелъстява, изследвайки геометрията на човешките взаимоотношения."

„Винаги съм се разкъсвал между математиката и изкуството", споделя актьорът. "Дори съм имал лични борби със себе си когато в различни моменти е надделявало едното или другото, докато не разбрах всъщност, че е едно и също - математиката е изкуство и в голяма степен изкуството е математика. Докато не прозрях, че това се крие всъщност в корените ми – майка ми се казва Елка, а баща ми Виолин.”

"Бройката на завоеванията днес няма никакво значение", смятат и двамата, а Георги Михалков уточнява, че най-важното за съвременния Дон Жуан е да бъде потентен.

 Автор на плаката (както обикновено) е Симеон Лютаков, негови са и снимките от спектакъла по време на репетициите. Вижте ги