Стойчо Младенов е единствения светъл лъч на "Армията"

ЦСКА победи Берое с 1:0 и поведе с 6 точки в класирането!

И нищо чудно да увеличи преднината си в задаващите се 2-3 кръга, защото играе с туристи, докато конкуренцията се изтребва. Това е фатално за българския футбол. Защото начело на класирането е един страшно селски тим. С Адемар, който никой не искаше през зимата, с Дюлгеров, изгонен от Лудогорец още през есента, с нещото Паун, дето в Румъния даже не искат да оскубят, с Грънчов, който още се играе с подаръци от Зрънчо(в). И ей тези водят в класирането. А, да и с гения Мораеш, принуден от обстоятелствата 70 минути да пази топката, да си залага задника за тъч, за фаулче на 30 метра. Да не забравяме и донаборника Карачанаков, който има повече букви във фамилията си, отколкото мачове в елита.

Та ето този сбирщайн е водач в "А" група. Едноличен, убедителен. Това няма обяснение. Пардон, има и то е в четирите букви. Изпразнени от съдържание, унижени от злоупотреби, свещени и днес, и завинаги. Защото това е ЦСКА! Този отбор винаги ще плаши всички и всичко. Дори да играе с на Карачанаков дядо му, и на Паун паунката. ЦСКА е нещо ужасно велико. Днес и завинаги. И дори протоколни мачове като този с Берое показват това. Ако 11-те на Стойчо бяха с екипите на Славия, днес те щяха да паднат с разлика. Вместо това биха с разлика. С най-голямата разлика на света. Това не беше обикновено 1:0. Това е едно на мъка. На мъката на Иво Тонев, на Тодор Батков, на всички, които си мислят, че ЦСКА е мъртъв. Не, дори Гърнетата не могат да унищожат нещо, което кара целия свят или поне българския свят да го е страх. Защото щом държавния Берое на бъдещия треньор на Левски го е страх от ЦСКА, значи всички ги е страх от ЦСКА.

И вината за всичко това е на Стойчо Младенов. Признавам, подцених го. Мислех, че е онзи Тройчо на лозунгите. Но той е станал просто треньор. Вече жертва себе си в името на успеха. Така както всички в ЦСКА се жертваха, за да стане Стойчо велик срещу Ливърпул. Това е карма. Това е кармата да носиш ЦСКА в сърцето си. Защото когато си отстранил най-страшния Ливърпул от страшните, не може да те е страх от Берое. И Младенов предаде всичко това на ЦСКА. Направи го по начин, който доказва, че не е онзи Младенов от предишите си престои в Борисовата градина. Това е един друг треньор. Той може да върне целия си отбор отзад, за да брани 1:0. Защото 1:0 е победа. Може да играе и без нападател в името на това 1:0, без да робува на единстваната понятна му схема 4-3-3. Въобще в името на ЦСКА, в името на победата Стойчо Младенов зачеркна себе си.

От тук нататък е ясно. Ако през май ЦСКА не е шампион, единствените виновници са онези, които и днес не бяха на стадиона. И сигурно ги беше яд в ресторнта, че трябва да измислят нова схема, по която да абдикират от титлата. Простено да им е. Техният пъп е хвърлен в Перник. Хвърлен е в някоя яма за скрап. И там ще си и останат. Докато ЦСКА е велик. Завинаги!