Вятър, студ и... онова, което липсва на Варна

Без цензура

09-02-2012, 09:32

Снимка:

© ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

МАРИАН ЖЕЛЕВ

Всичко от Автора

В най-студеното време във Варна се е увеличила консумацията на алкохол. В центровете за спешна медицинска помощ са постъпили много пациенти с натравяния. Повечето от тях са сметнали за необходимо хубаво да се насмучат, мислейки си, че по този начин ще се предпазят от студа. Донякъде са успели. Временно. Информацията е отпреди два дена.

Явно така ще бъде повечето зими.

Метеорологичните прогнози ще са с най-висок рейтинг. Носът си няма да искаме да покажем навън и едва-едва ще стъпваме на улицата. Какво остава за разходка в Морската градина, която към този момент е като изоставено дете и по нея се разхождат само птиците.

А дали не може настроението малко да се повиши?

Може. Но преди това ми се иска да отправя апел към колегите, които изготвят въпросите за намиране на град на еди-коя си година. Включете, моля ви, въпроса „Място, където да се стоплиш през зимата”!

Какво точно имам предвид ли? – четете и ще разберете.

В най-студеното време във Варна се е увеличила консумацията на алкохол. В центровете за спешна медицинска помощ са постъпили много пациенти с натравяния. Повечето от тях са сметнали за необходимо хубаво да се насмучат, мислейки си, че по този начин ще се предпазят от студа. Донякъде са успели.

Временно. Информацията е отпреди два дена.

Докато се разхождах по центъра на Варна и се чудех как да се скрия от вятъра, изведнъж ми се прииска, някъде до Валентината или до Фестивалния, да открия малка дървена барачка, където се продава вино. Нищо повече – само по чаша вино и толкоз. Може и греяно, но и да не е – пак ще свърши работа. Представяте ли си? Това вино мога да си го пия и вкъщи, докато цъкам на прогнозите на времето. Но как ще ви се отрази на тоноса, ако откриете една съвсем малка барачка, която продава винце за премръзналите варненци? По два лева чашката, примерно. Лично аз, без дори да го кусвам това винце, бих се стоплил от мисълта, че има такива местенца, където можеш да зачервиш бузките и хубаво да си изпънеш гласните струни. Едно местенце, където ще ми бъде прелята смелост, с която да се опълча срещу студа. Макар и временно. Но кое не е временно на този свят. И защо това малко и толкова топло удоволствие ни е спестено?

Не става въпрос за алкохолизъм – бързам да го кажа, докато в представите ви не е изникнала онази картина на ухилени до уши брадати и беззъби типове, които изкарват за по чашка на ден от предаване на хартия, а край тях редовно се въртят поне по три кучета различна порода. Не. Нямам намерение да давам за пример Германия, където на много места можеш да се сгрееш именно по този начин. Че и да замезеш със цвъртящо вурстче. Няма, защото още повече ме е яд.

Едно време по пазарите имаше такива гаражчета, които, вярно, миришеха на джибри отдалеч. Но там, докато на човек му точат купешко винце в тубичка, току удари една чашка и погледът му светва – нещо така нужна в тъмните студени зимни нощи. И тези помещения изчезнаха. Къде от предразсъдъци, къде от усилията на разни власти, които нарекоха всичко менте, боклук, контрабанда и прочее. После същото това винце-менте се наля в пласмасови бутилки, тетрапак и друг евтин амбалаж и започна да се продава по големите хипермаркети, под диктовката на носовие глас от микрофона: „Промоциите днес са...”

Много е важно да се чистят пътищата, да се помага на бедстващите, да се осигурява хляб на населението... Но няма ли да е плюс за Общината, ако лично се заеме с аранжирането на няколко барачки за винце, покрай които човек може да се стопли докато се прибира/отива на работа, взема децата или пък си върши друга работа? Казах, че освен малки, тези барачки могат да имат още и две масички отпред, без столове, защото кой ще се застоява в такова време. Но да има къде да си оставиш чашката и после да потропваш с крак, докато винцето победоносно слиза и до малкото ти пръстче, за да го стопли.
Ще бъда и по-смел: Ако има такава барачка, честно, бих излязал от къщи специално, за да я посетя. С приятели. След втората чашка дори и студът ти става приятел. После бих отишъл пред Общината, пред Областната, че и пред Руското консулство – не да протестирам, а обратното – да ръкопляскам на всяка институция, сетила се за подобен род уличен нагревател.

Наистина, много хора ще бъдат спасени. Нямам предвид в буквалния смисъл на думата. Сега като ги гледам повечето, вървят превити на две. Нямат търпение да се скрият в офиса или у дома. Това, повярвайте ми, действа много негативно от психологическа гледна точка. Поради прекомерно и продължително избягване на контакт с природата и околния свят, човек започва да страда от липса на пречупени мисли, които в повечето случаи се наричат добро настроение. А при употребата и на една чашка вино за тонус, индивидът бързо променя представите си за околния свят и скоро можете да го видите как сам тропа хоро в преспите.

Шегата настрана. И все пак, не ви ли омръзна да умираме от страх при всеки студ, виелица и пет метрови вълни. А после да се затваряме по домовете си и да се чудим как още повече да се отчуждим от другите. Виното може да се превърне в проводник за добро настроение. А на едно местенце някъде из Варна, ако има барачка с две масички отпред, където да прогониш студа... Колко малко му трябва на човек.

Онова, което имам предвид, е повече от ясно: По чаша винце на поне дузина места в централните части на Варна. Хайде, при това говорим за месеца на виното и любовта. Нима не заслужаваме подобна екстра? Съгласен съм да бъдат удовлетворени всякакви алкохолни комисии и в барачките да се продава вино от тетрапак, ако трябва. Само и само. Дори собствениците да са с връзки в общината и поради тази причина бързо да си издадат разрешително за такова място-оазис.

А на всички, които ще сметнат, че подобна идея клони към уличен алкохолизъм, бих искал да кажа, че със сигурност в домашни условия се изпива повече вино, отколкото това би могло да бъде направено на улицата. Не ми ли вярвате? Следете статистиката.