Седмицата: Сivitas nefas?*

Без цензура

28-01-2012, 10:16

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Здравият разум очевидно има все по-малко значение. И не си мислете, че явлението е само местно - Нют Гингрич, който се бори за републиканската номинация за президентските избори в Съединените щати, тази седмица обеща, че ако спечели, ще построи постоянна база на Луната. 

Тази седмица направихме още една крачка към отговора на въпроса в каква държава живеем.

И към резюмето в някой дебел юридически справочник, където след името ни ще пише „сivitas nefas” – незаконна държава. Държава, в която

бият заради пет „неправилни” думи

и маскират причината с пет безбандеролни кутии цигари. Държава, в която вицпрезидентът пет години раздава милост и паспорти без президентът да е издал указ за това.

Тази седмица приключи стачката в "Мини Марица-изток". На финала работниците получават по триста лева допълнително, ръководството отчита шест милиона лева загуби, а за нас са новите сметки за ток. Макар че щетите едва ли са толково сериозни, че да оправдаят с икономическа логика както апокалиптичните авансови прогнози за скок от „поне 10 процента”, така и до болка познатите опити да изтръгнат от нас въздишка на облекчение, че токът ще поскъпне „с не повече от 7-8 процента от първи юли”. Покрай електроновината шефът на регулатора Ангел Семерджиев хлъзна и обобщението, че и „цената на водата трябва да бъде коригирана нагоре поне с ръста на инфлацията”. А може би трябва да се коригират и заплатите ни с ръста на инфлацията? Или цените да се съобразят и с нашите потребителски инфлационни проблеми, а не само с тези на производителя? Или пък да се обясни икономическата логика на непрестанните поскъпвания, докато

заплатите ни вече са по-ниски и от албанските

Превозвачите дори няма да изчакат до лятото – билетите за междуградски автобуси ще поскъпнат още от началото на февруари. Така, както местните търговци не изчакаха поскъпването на петрола и дори вече не повтарят заклинанието за световните борси. Може би защото преди четири години, когато у нас дизелът струваше 2.62, на световните борси барел петрол беше 150 долара. Сега барелът е 110 долара, а у нас дизелът е 2.65. Съчетаването на подобни сметки със студа, който ни скова, накара мнозина да подхвърлят ехидно, че шистовият газ ще започне да ни изглежда все по-привлекателен. Икономическият министър Трайчо Трайков продължи да настоява, че трябва да знаем с какво разполагаме, обвини гласувалите „за” забраната, че са се поддали на страха „без да има желание да ти бъде обяснено, за да стане известно”. Не беше ли обаче точно той, който трябваше са обясни? Преди, а не след като подпише първите договори? Разбира се, още тази седмица заместникът му Делян Добрев вече лансира тезата, че най-вероятно

забраната за добив на шистов газ ще бъде променена,

като се преразгледат и мотивите за налагането й. А може би докато дойде време за прегласуване, ще се разлистят и дърветата в поразените от добив зони, които така добре се виждат и на сателитните снимки, не само на „платените” филми.

През седмицата понесохме и поредните два удара по държавното самочувствие. Дипломатически източници от Копенхаген пуснаха предварителна информация, че и на нас, и на румънците Шенген отново ще ни се размине, а в годишния доклад на „Репортери без граници” България записа най-лоша позиция от създаването на класацията – 80-та, като изпадна с девет места назад спрямо миналата година.

През същата седмица една от важните теми за българските народни представители беше възможността да си напечатат специални стикерчета и да паркират без пари на всички общински паркинги навсякъде в страната. Идеята срещна /не/изненадващо пъстра партийна подкрепа. Все пак по-малко се оказаха феновете на идеята депутатските коли да бъдат снабдени със сини буркани. Седмицата мина и под знака на църковните досиета. С папки и картончета се оказаха 73 процента от висшия клир. Трима от владиците намериха сили да поискат прошка от миряните. Други дори

обвиниха паството, че руши авторитета на църквата

с приказките за досиета. Повечето владици обаче се възползваха от именния ден на патриарх Максим, за да му съобщят, че „Бог на Вас възлага ... да приемете нашите изповеди и смирени покаяния”. Както и „да ни дадете опрощения”. Патриархът пази мълчание, но през седмицата беше изваден документ, който не много косвено уличава и него, макар че от архивите на ДС не излезе нищо. Тежката си дума каза и премиерът, който щял да продължи да целува ръка на агентите, „щом Началникът ги е допуснал”. Всъщност, по-важна беше втората част от откровението му, според която „Началникът е казал да дойде такава власт, която да им извади досиетата”. И за да подпечата внушението за Божия промисъл и благоволение свише, не пропуска да добави, че лично последният шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов му признал, че него, Борисов, го „изпуснали” преди време и той останал без картонче. Изпускане имаше отново и на полицейския дух от бутилката. Този пък

горещата точка беше Мировяне

След като в началото на годината Ралица Начкова основа във Фейсбук групата „Аз няма да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ”, тази седмица в къщата й имаше неканени гости. Според официалната информация на директора на СДВР старши комисар Валери Йорданов в дома й е проведена „полицейска операция по сигнал за съхранение на акцизни стоки без бандерол”. Според споделените по различно време и от различни хора информации, сигналът е бил подаден преди няколко дни, преди няколко седмици или е от 2010-та. За намереното всички са единодушни – пет кутии цигари без бандерол. Имало също така „демонтирана” врата и „оказана физическа сила, за да се улесни поставянето на белезници”. За демонтажа с кубинки обикновено има друга терминология, а за физическата сила – медицинско, в което пише по-сериозни неща. Пострадалите поискаха справедливост и получиха май вече традиционното искане за извинение на полицията. Малко остана да ни напомнят и за

миньорите, които сами си удряха главите в асфалта

Не мина и без традиционното шефско лутане в търсене на правилната реакция. Министър Цветанов поднесе поредния словесен шедьовър – „колегите действително са превишили, по всяка вероятност, правата си”. Премиерът Борисов започна, като поиска от вътрешния си министър „няколко оставки”. Малко по-късно Цветанов подписа няколко... мъмрения и местения. Последвалите питания Борисов финтира в стил, който обезпокоително напомня ранния Филчев - "Ще коментирам, както завчера компромата, който пуснахте – за срещата с Циганов." След това вече научихме, че с местенията Цветанов „точно” е изпълнил неговите нареждания. После Цветанов нямаше притеснения директно да обвини всички народни представители, които се интересуваха от насилието в Мировяне, че упражняват политически натиск върху него. И, разбира се, никой по веригата
не беше чувал за никаква страница във Фейсбук...

А вие за всеки случай – проверете си статусите и после вижте дали всичките ви цигари имат бандерол. Спазена беше и обичайната последователност при полицейска издънка да се намира по някой лош прокурор или съдия. Този път на мушката на Цветанов застана председателят на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова. Министърът я обвини, че обслужва организираната престъпност, Тодорова обяви, че обмисля дали да не съди министъра. След което Цветанов отиде да обяснява на Европа как напредваме по пътя за Шенген, към реда и законността. Като добра акция за отвличане на вниманието мина и сценката, в която главният секретар на МВР Калин Георгиев първо беше нахокан, че не му се чува гласа, после беше призован да подаде оставка, а накрая – помилван и пратен да работи с ново вдъхновение. На финала остана усещането, че премиерът е искал да ни покаже, че каквото и да става, Цветанов ще е човекът, който

ще остане, за да загаси лампите

В тази суматоха се опитаха да замажат и случая с 18-годишния ученик, освидетелстван с изгаряния от електрошокова палка след престой в полицията. Оттам контрираха, че медицинското е от следващия ден, от което трябва да разбираме, че в полицията има хора, които сериозно вярват, че някои родители са в състояние да нажилят детето си с електрошок, за да влязат в новините или да злепоставят полицията. Без особени коментари пропусна полицията и обвиненията, че при обиските в така наречените „къщи на ужасите” като поемните лица са участвали курсанти и служители на органите на реда. Което пък може да прати „Наглите” по къщите им, а делото им – в европейския съд. В суматохата потъна и края на друг един скандал – с подслушването на генерал Танов, протекцията на вече покойния Михаил Михов и ролята на Бойко Борисов. Остава и едно многозначително изказване на министър Цветанов след скандала в Мировяне.

“Отношенията ми с премиера Бойко Борисов са прекрасни 

Отношенията ни са работещи и напоследък са възможно най-добрите, откакто се познаваме. Разговаряме всеки ден по два–три пъти.” А човек неволно се сеща колко раздели на безупречни холивудски двойки напоследък започнаха именно с такива клетви из лъскавите списания за звездни клюки. От седмицата ни остава и една снимка за спомен – „Борисов пред библиотеката в кабинета си”. На лавиците са подредени много негови снимки от срещи с влиятелни личности от цял свят. И само няколко книги. Тази седмица настъпи и времето за интензивни общински сметки и последни дебати около бюджетите. Варна не само изостава в класацията за най-добро място за живеене, но и губи всякакви сравнения с общинските бюджети на съседи и конкуренти. Все по-неясно се очертава и бъдещето на голямата сделка около двете транспортни фирми, с която щяхме да вземем големи европейски пари. Все още няма банка, готова да поеме риска, а и Комисията за защита на конкуренцията също се заинтересува от идеята. Поне

снегът този път не ни направи напълно безпомощни

и Варна не замръзна под първите пет сантиметра. Бурята този път беше в областното пътно управление, където за точно една седмица се смениха трима началници – първият подаде оставка, а вторият беше изгонен от областния управител. Нов стопанин има и президенството. С лошо време и под безумно фалшивото свирене на националния химн Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков” 2. И докато в интернет на първата страница на институцията като президент фигурираше Първанов, новият човек започна да отчита изпълнението на обещанията си. С което сложи „изпълненено” срещу първото – да си публикува обещанията в президентската страница. Само дето по време на кампанията под номер едно беше друго – отзоваване на всички посланици – агенти на ДС. До дипломатическите назначения се стигна по-късно през седмицата и дипломатичността в избора беше доста по-голяма, отколкото гласяха кандидатпрезидентските обещания. Много повече коментари предизвика продължаващото нежелание на президентската съпруга да прояви уважение към успехите на законния си съпруг и да го придружи в един от важните дни в живота му. Обясненията, че

госпожа президентшата е модерна жена

може и да звучат добре, но всъщност доброто възпитание и уважението никога не излизат от мода, затова спешно трябва да се намери или друго поведение, или друго обяснение, защото обратното означава не само вътрешни сплетни, но и дипломатически гафове. Разбира се, това, както и широко рекламираните постове на първата дама в Туитър, чудесно отвлича вниманието от прозаичния конфлект на интереси и привилигированото положение, в които изпада президентската съпруга с новата си фирма. Другото камъче го изплю премиерът – щом той може да се справя без първа дама, и на президента не му трябва. А след семейния водевил от архивите на президенството изплува и фарс – бившият вицепрезидент Ангел Марин на практика не е имал право да помилва престъпници и да издава укази за българско гражданство. Такъв указ или не е бил подписан през втория мандат на двойката Първанов – Марин, или е изчезнал, но и в двата случая липсата му поставя

голяма юридическа въпросителна

над стотици документи и съдби. Руснаците също дадоха своя принос към президентските неволи – "Комсомолская правда" пусна новината за новия български президент, като придружи текста със снимка на Трайчо Трайков. От дългото си следизборно мълчание тази седмица излезе Ахмед Доган. Като коментира далечната вече 1992-ра и падането на кабинета на Филип Димитров, Доган декларира, че моралът не е водещ в политиката. Здравият разум очевидно също има все по-малко значение. И не си мислете, че явлението е само местно - Нют Гингрич, който се бори за републиканската номинация за президентските избори в Съединените щати, тази седмица обеща, че ако спечели, ще построи постоянна база на Луната.