Седмицата: Mатей 7,20-21* и Кеплер 22

Без цензура

10-12-2011, 09:16

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

През седмицата продължиха протестите и недоволствата.

Малките зелени човечета не кацнаха на Земята и тази седмица, но астрономите ни зарадваха с друго - планетата Кеплер-22b.

Най-новото откритие на НАСА вече е официално признато за планетата, най-сходна на нашата. Кандидати да я населят веднага едва ли липсват, особено у нас.

През седмицата продължиха протестите и недоволствата. Недоволни от проучванията за шистов газ пак искаха гаранции, че няма да отровим водата и земята си, а получиха нова порция геополически брътвежи. Макар и само десет, варненски майки пак настояваха за майчински поне колкото минималната заплата. И държавата, като говори, че е загрижена за децата, да започне да  облича думите си в дела. В Перник Кирил Гумнеров, гладуващ железничар, влезе в болницата. Като отговор на протестите през същата седмица транспортното министерство заяви решимостта си да продаде "Товарни превози”. Печелившата част от железниците се вади на тезгяха в момент на световна криза, при това на цена около себестойността на активите. Или, както заяви премиерът: „С цялото ми уважение към протестиращите,

реформите продължават.”

На второ четене беше реформирано държавното обществено осигуряване, след десет часа дебати най-важната промяна са новите правила за пенсионирането ни. След 18 часа обсъждане, в което не участва финансовият министър, мнозинството в парламента прие и държавния бюджет за следващата година. Преди цифрите да заминат за гласуване, премиерът Борисов още веднъж поиска неплащането на здравни осигуровки да стане криминално деяние. Дали този път някой ще се сети да извади извън скоби българите, които не живеят и не работят у нас, или изведнъж ще се окажем държавата с най-много криминални емигранти?

Осигурените пък още се чудим как ще ни лекуват, ако не от следващата година, както беше обещано, то някога в светлото бъдеще. Защото австралийските диагностично свързани групи, които трябва да заменят клиничните пътеки, и тази седмица останаха дълбока тайна. Официалното обяснение продължава да е, че австралийската страна настоява за това. Наяве излезе кой ще продава военните излишъци, изкарани наскоро от военните складове. Човекът е Валентин Симеонов и е същият бивш митничар от Кулата,

уличен в покровителство на контрабанда

в доклад на финансовия инспекторат. Преди време лично Дянков разсекрети доклада и имената в него. Ясно стана също, че “Лукойл Нефтохим Бургас” ще започне да информира митниците в реално време за влизащите горива, но от изхода данни ще има само за вътрешния пазар. Износът ще започне да се отчита в края на следващата година, макар че според закона закъснението и в момента е повече от година. През седмицата продължиха и протестите на зърнопроизводителите. Те настояваха да се видят с премиера, защото „му вярвали”, Борисов обаче не пожела да се срещне с тях. Ресорният министър Найденов пък призова да не се чудим на тежката техника в центъра на София „като че ли са дошли марсианци или някакви хуни”. Той имаше време да разяснява гледната си точка по медиите, защото въпреки неговата готовност, протестиращите не искаха да разговарят с него.

А титанът на българската журналистика Николай Бареков, недоволен, че тракторите му пречат да мине с джипа си, призова "този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, да се омита още днес от столицата", като при неизпълнение заплаши да оглави „едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията”, както и за рязане на тракторовите гуми. Вопълът срещу „селяните” на гражданина Бареков завърши с кресчедо заради обидата на

недооценения строител на нова България:

„За какво се борихме ние да влизаме в Европейския съюз? Ами аз съм бил на първите митинги още през 1990 година, когато тия селяндури не знам с какво са се занимавали. Сега в момента те взимат един милиард от Европейския съюз, аз не взимам нищо!” Защото нали помните – за каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари. За разлика от нервните крясъци на „столичанина”, „селяните” запазиха самообладание, а един от тях в писмо напомни, че „няма значение откъде идваш, а какъв си и какво възпитание имаш». Дори СЕМ реши да провери медийните изблици, макар че те са напълно достойни и за прокурорско самосезиране – не липсват и обиди, и дискриминиращи забележки, и призиви за насилие, и подстрекателство, и език на омразата. На тема журналистика тази седмица имаше още един малък шедьовър.

Ценни съвети даде премиерът Борисов, хванат за интервю от Илияна Беновска, която се опитваше да си реши личните финансови проблеми. Според него свободата на словото си е проблем за правещите „словото” и ако някой иска нещо нередно от тях, няма никакъв проблем недоволните журналисти да напуснат, да си заложат апартаментите, да си направят вестник и, ако казват в него само истината, за пет месеца да станат истински медийни магнати. Едно време и той, Борисов, така си бил направил фирмата. А също и Рокфелер със своята ябълка,

без да броим чичото-милионер.

Тази седмица премиерът направи и тежка саможертва – отказа се, макар и половин уста, от наградата „Футболист на годината”. След като се наслади на една седмица на върха на класацията, играчът на „Тигрите” не точно се отказа от номинацията си, но призова организаторите да обявят годината за нулева или да дадат „неговата” награда на най-добрия млад футболист. Все пак фарсът приключи с изваждането на футболиста Борисов от класацията. Заминава си и един сериозен обществен дразнител – Е.ОН продадоха българската си компания на чехите от “Енерго-Про”, които се занимават само с водноелектрически централи. Не е ясно и какво ще стане, ако ДКЕВР откаже да даде лиценз на чешката фирма. След сделката пък министърът на икономиката се замисли дали да не въведе практиката на други европейски държави държавата да разрешава сделките и между частни фирми, когато става въпрос за важни държавни активи. Копчето off беше натиснато на друг енергиен проект.

Правителството реши, че България напуска петролопровода Бургас-Александруполис. Според Симеон Дянков причината е, че финансовите параметри от 2007 година са неизпълними, а страната ни няма да бъде глобявана. Трайчо Трайков обяви, че причините за излизането ни са други, но не посочи какви, докато според опозицията ни очакват солидни глоби. В Бургас обаче въздъхнаха с облекчение, че екобомбота им се размина. Друга идея беше реанимирана тази седмица – за електронното ни обслужване. Пет държавни администрации в транспортоно ведомство вече ще си обменят документи по електронен път. Първото натискане на копчето, разбира се, беше за премиера Борисов, който побърза да обясни, че

такива „хитринки” той обича главно заради контрола,

който дават. Икономическият министър побърза да лансира и идеята всеки българин да получи безплатен електронен подпис. Според ресорния зам-министър на транспорта и информационните технологии Валери Борисов това щяло да струва „между 60 и 100 лева на подпис”. Всъщност в момента, и то по цени „на дребно” електронен подпис може да се получи и за около 26 лева - или замът не е наясно, или подготвя шефа си за цифрите в „правилните” оферти. Макар че по-важният въпрос е какво ще правим ние с електронните си подписи, ако държавата ни ги подари. Защото въпреки обещанията, командировките и похарчените пари, е-управлението у нас се свежда до три услуги за десет години на централно ниво и около 400 на общинско, които обаче не са свързани в един портал. Но пък така ще ни накарат още веднъж да платим за смяна на личните си карти, което вероятно е целта на упражнението. Седмичната

награда за най-безсмислен скандал

най-заслужено трябва да се присъди на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Неговият „Линкълн”, нарочен за връх на разкоша, се оказа сравнително евтин, при това тестов автомобил, даден за каране. Вместо просто излагане на изгодните нему факти обаче, митрополитът затъна в хвалби, че колата му, като на американския президент, е богоугодна, защото пести гориво, премина през обвиненителни питания защо на архиереите трябва да се отказва това, което е позволено на миряните, и накрая се затвори в мълчание. И явно не си дава сметка как се приемат точно в момента защитните речи от типа „да не мерим с аршина на бездомници” и защо „за всеки друг, бил той какъвто и да е, но не духовник, е напълно естествено и не събуждащо интерес  притежаването на скъпи и луксозни возила, но на духовника не подхожда».

А варненци коментираха по улиците колата, макар че би трябвало да се вълнуват от други теми – за съдбата на църковните имоти и приоритетите на духовните си водачи, например. Или, ако предпочитат светските вълнения - че общинската собственост на града ни засега няма стратегия за управление. Че звеното за обществени поръчки по странна логика се мести извън правния отдел на администрацията. И дори че има настоявания Варна и София да се обединят в кандидатурата си за европейска столица на културата. На път сме

да загубим отново и класацията за най-добър град

за живеене, като администрацията в общината явно се е предала още на старта – организаторите се оплакаха, че не получават никаква информация, която би помогнала за класирането на Варна. Без особен интерес от българска страна минаха и изборите в Русия. Макар че международните наблюдатели ги признаха за «нечестни», а сигналите за нарушения идваха от първите минути. Блокирани бяха водещи сайтове и социални мрежи, познатата и у нас схема «въртележка» работеше с пълна пара, на митингите след това имаше масови арести.

Председателят на руската ЦИК Владимир Чуров побърза да обясни многото клипчета със заснети фалшификации за предварително подготвена провокация, изработена в Холивуд; главният санитарен лекар Онищенко най-сериозно предупреди, че ходенето на опозиционен митинг заплашва със зараза от грип; във времето за протести в събота на учениците им насрочват извънредни контролни, а на студентите – целодневни занятия. И докато мрежата ражда вицове от тази ситуация, у нас вероятно някои си водят записки. За следващите избори.

*...по делата им ще ги познаете.