Оказа се, че Български Държавни Железници са изпаднали в огромни дългове и не могат да продължат по същия начин. Нищо ново под слънцето. Това вече сте го чували, тъй като се представя от всички медии. Но има още една гледна точка, която не бива разкрита.

БДЖ е пред фалит.

Ножът е опрял до кокъла. Работниците протестират. Държавата е на път да реже здраво. Доста икономисти и политици прегръщат толкова любимата им идея, наречена „приватизация”. Аз пък искам да Ви представя една различна гледна точка. Не съм икономист, а гражданин. Мен ме интересуват принципите, а не цифрите.

Оказа се, че Български Държавни Железници са изпаднали в огромни дългове и не могат да продължат по същия начин. Нищо ново под слънцето. Това вече сте го чували, тъй като се представя от всички медии. Но има още една гледна точка, която не бива разкрита. Защото за да взимаме решения на чия страна сме, ние трябва да вземем предвид всички доводи. Струва ми се, че една голяма група хора за жалост не го правят. Медиите масово се обръщат към една определена прослойка, която лансира едни определени идеи. Вярвам, че всеки интелигентен читател знае за кого става въпрос. На нас ни се обяснява, че печалбата е основен фактор при функционирането на дадена структура. Парите пък са мерилото за „успех/провал”. И всичко това в името на всемогъщия г-н Пазар.

Според мен нещата стоят по малко по-различен начин. Разбира се, че парите и финансовите изгоди са замесени във всяка част от нашето всекидневие, но тяхното значение бива изкуствено мултиплицирано. В казусът „БДЖ” има още една гледна точка, която рядко бива изказана. Това е визията на хората, чийто единствен транспорт до останалата част от цивилизацията са влаковете. Какво ще се случи с тях, ако държавата абдикира от  „тяхната нерентабилна линия”? Много от ерудираните експерти, сочещи статистики и цифри явно не се интересуват от тези човешки животи. За тях не е и нужно. Защо?

Защото всички гледни точки, които се показват по телевизията, както и статистическите данни са изцяло „столични”. Позволявам си да ги нарека така, защото хора, които живеят в голям град нямат погледа на друга група граждани от малките населени места, чиито единствен превоз са влаковете.

Т.е. като „столични” наблюдатели ние не осъзнаваме социалната функция на БДЖ. А тя е изключително важна. Как може един експерт, за когото са важни единствено цифрите (зад които сякаш не стоят човешки животи) да погледне през очите на човек, който няма алтернатива. Аз самият живея в столицата. Не ми пречи да спрат линията от  село А до село Б... НО за няколко хиляди граждани на Република България това би било пагубно.  

И сега е времето управляващите да си отговорят на въпроса: Каква роля иска да играе Българската държава? На Едноличен Търговец или на Морален Стожер?

За мен това е по-скоро реторичен въпрос. Няма място за крайности в случая. Малките линии са нерентабилни, но трябва да бъдат запазени при всички положения. Защото те играят голяма роля в поминъка на населението, живеещо в по-далечните от „цивилизацията” села и градчета. Подлежи ли на пазарна логика отрязването им от света? Не. Ние оставяме десетки,стотици, хиляди хора без алтернатива.

Веднъж вече беше направен подобен опит. В началото на нашия Преход редица населени места останаха без транспорт, защото е нерентабилен. Какво последва? Обезлюдяването на десетки села. Сякаш изпълняваме мечтата на комунизма – тотална урбанизация.

Искаме ли този сценарий да се повтори?

Нека всеки си отговори на този въпрос и заеме позиция.

И в търсене на решението, моят добър приятел Даниел Павлов ми даде пример с Великобритания. Там ЖП линията по Западното крайбрежие е отдадена на концесия на Virgin trains. Поддръжката на цялата инфраструктура се осъществява от държавата. Самото движение на влаковете по линията се осъществява от Virgin trains. В тяхната юрисдикция е и продаването на билети, формирането на тарифи за билети, часовото разписание и назначаването на обслужващ персонал.

Това би могло да бъде алтернатива за печелившите линии в България. Но съм сигурен, че инвеститори и концесионери няма да се интересуват от малките родопски села. Т.е. това не е алтернатива за малките населени райони, които аз визирам. Там трябва да се намеси държавата в интерес на своите граждани.

Разбира се, че БДЖ не може да продължи да съществува в този си вид. Също така „приватизация” и „концесия” не са мръсни думи. Но на моменти трябва да разграничим къде става въпрос за печалба и къде става въпрос за обществен интерес. Големите линии могат да бъдат отдадени на инвеститори. В тези случаи пазарната икономика ще приложи своите инструменти. Това звучи съвсем логично. Но малките линии, които са нерентабилни трябва да бъдат (дори) изкуствено поддържани. Защото човешкият живот не се измерва в парична стойност. А държавата трябва да бъде гарант точно за това.