Седмицата: Време за хигиена

Без цензура

05-11-2011, 08:57

Снимка:

© ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

Светлана Ганчева

Всичко от Автора

Загрижените за природата напомниха, че не можем вечно да вземаме от Земята и да не връщаме

За последните седем дни хората на Земята станахме повече от седем милиарда.

Раждането породи неизбежните спорове къде точно се е появило бебето. Вестниците дадоха още 15 минути слава на родителите 6-милиардното бебе, колкото да се оплачат, че никой не им помага. Загрижените за природата напомниха, че не можем вечно да вземаме от Земята и да не връщаме, но всеки нещо имаше по-важно за чуване и обмисляне. А разликата между между седмия и осмия милиард вече се топи. В същата седмица във Варна в небитието отплава българската слава на

нация с 95-годишен подводен флот.

Флагът на „Слава” отиде в музея, моряците скришом обърсаха по някоя сълза, а за лаиците остана министерското утешение, че си имаме водолази. Пак през седмицата отчетоха кой получава пари по програма "Регионално развитие" за исторически туризъм. В списъка са 46 общини, Бургас, например, вече ще прави многожанров фестивал в Морската градина. Защо Варна я няма в списъка с парите, няма кой да отговори. Но новият ни стар кмет продължава да вярва, че „Бургас никога не е успявал да избяга”, защото едва от четири години там правели това, което ние правим от дванайсет.

През тази седмица излязоха и поредните данни колко точно сме обеднели. Държавната комисия по стоковите борси и тържищата обяви, че за една година повечето хранителни стоки стабилно са поскъпнали – от над 70 процента като захарта, до 14 на сто като олиото, брашното, ориза, млякото и месото. Олиото, между другото, може да бъде източник на поне пет докторски дисертации и една професура по икономика – независимо от реколтите, независимо от цените на международните пазари, независимо от конкуренцията и пазарната логика, в България

цената му има само една посока – нагоре.

И никакви комисии за защита на потребителя и конкуренцията не могат да го спрат. Според други изчисления – на КНСБ, повече от половината домакинства у нас вече нямат спестявания. За да се издържа един българин, през септември в джобовете му е трябвало да има поне 531 лева. Което автоматично праща почти 28 процента от домакинствата у нас под чертата на бедността. Защото заплатата и пенсията си остават основен източник на доходи, повече от 670 хиляди души у нас работят и в същото време са бедни, а Бюджет 2012 разчита на увеличаване на вътрешното потребление, за да излязат сметките на правителството. Засега подкрепата за въпросното потребление е повече символична. От първи май се очаква минималната заплата да се увеличи с 20 лева, което

няма да вдигне нищо друго,

освен таксата при лекаря и данъците на тези, които са на държавна работа и няма как да ги скрият. Осигуряването върху по-висока сума, поне когато се отнася до депутатите, беше отхвърлено от тях – те отказаха предложението да внасят осигуровки, по-адекватни на заплащането им. Набързо беше трудоустроен обаче уволненият заместник министър на културата Тодор Чобанов. Той вече замества икономическия министър Трайков в ресора „културно-исторически туризъм”.

Колкото до тържествено прокламираното повишение на пенсиите преди изборите, в момента новината се е свила до обещанието догодина да се вдигнат „при възможност” минималните, а останалите - през 2013 и 2014. В същото време държавата запази правото си да плаща със закъснение на фирмите и без да им начислява лихва. Само до средата на годината фирмите имат да вземат от държавата по вече сключени и изпълнени договори 206 милиона лева, а от невъзстановено ДДС – 290 милиона. Почти

наполовина са останали земеделските субсидии

и плащания – в бюджета за следващата година те са намалени от 570 на 340 милиона лева. Земеделският министър призова към спокойствие и липса на стачки, като обеща дори да продава активи, но да плати каквото трябва. Макар че ако под „активи” се разбира „земя”, законността на подобни сделки може да се оспорва. И още любопитни неща научихме тази седмица. Върховният административен съд, например, отмени назначението на Владимира Янева като председател на Софийския градски съд, защото процедурата била незаконосъобразна. Още същия ден вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че никога не е защитавал Янева.

ЮНЕСКО е изправен пред фалит заради палестинското членство в организацията. Докато генералният директор Ирина Бокова твърдеше, че то няма да наруши финансирането, Съединените щати вече обявиха, че нямя да внесат дължимите към ноември 60 милиона долара. От което

не само Ирина Бокова може да остане безработна –

заплашени са парите за културни паметници, включително и български, както и програми за подпомагане на най-бедните. Вълнения заради бюджет имаше и в София – учени от БАН, като видяха, че догодина ще получат пари колкото за пет месеца, излязоха на протест. В отговор образователният министър Сергей Игнатов им препоръча да уволнят помощния персонал и да дадат тази работа на докторантите – да се учели. Очевидно за секретари, счетоводители, техници и чистачи. В същото време в Неапол дребният бизнес намери ясен начин да каже на политиците си какво мисли за действията им по време на кризата. Във всички магазини, ресторанти и кафенета

цените за депутати и сенатори са петзвездни.

За българските политици цените остават „преференциални”, а темата за тях бяха изборите. След президентския вот БСП заяви, че партията е в подем, а ГЕРБ бяха най-горди, че „за първи път се избира президент без брокера ДПС". Така поне мисли  председателят на предизборния щаб Цветан Цветанов. Всъщност след 2009 година Ахмед Доган за втори път реши изхода от изборите у нас, като мобилизира избирателите - отново в подкрепа на ГЕРБ. А премиерът Борисов стигна дотам, че нарече Георги Първанов и Ахмед Доган „единствените двама играчи от класа”. Но на Цветанов не му е за пръв път да греши.

Обобщението му за целия изборен хаос, например, той нарече „малки неудобства”. Партийните лидери, след като в кампанията употребиха доста време за изясняване кой с кого се целува, след вота пък спориха кой на кого трябва да подава ръка. А това, което трябваше да прозвучи като бомба – изявлението на Бойко Борисов, че след пет години няма да се кандидатира за президент, просто беше отчетено за протокола. Едва ли някой очаква премиерът

да запази мнението си едно и също

цели пет години. И в нощта на изборната победа Борисов не можа да се сдържи и избухна при политкоректната фраза на Росен Плевнелиев: „Голям плюс за нас е, че не сме представители на определена партия.” Макар че от речите на новия президент трябва да се запомни друго – „доверие се печели, когато си честен, откровен и изпълняваш обещанията си”. Което на фона на всичко, което ГЕРБ обеща и не изпълни за две години може да се тълкува или като ужасяващ политически наивитет, или като ирония, която още не е достигнала до политическия му патрон. Защото „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” беше най-точен в анализа, като нарече статията си за българските избори именно „Успехът на неизпълнените обещания”. А големият въпрос сега, когато ГЕРБ има властта в кабинета, президентството, столицата и големите градове, е:

„Какво ще пречи на премиера да изпълни обещанията си.”

Колкото до изборите, въпреки призива на вицето Цветанов да забравим по-бързо приказките и да вървим напред, има някои отговори, които трябва да настояваме да получим. Един от тях е как точно работи ЦИК и трябва ли точно този състав да продължи да отговаря за гласовете ни. Все пак това е комисията, която не успя да изкара резултати от балотажа на интернет страницата си 14 часа след края му. А при публикуването на книжата от първия тур допусна протоколи, в които отчетените за партиите гласове бяха три пъти повече, отколкото действителните бюлетини.

На ЦИК й бяха необходими четири дни, за да постанови, че никакви депутати нямат право да се разхождат между компютрите за обработка на данните. Народните представители от ГЕРБ Станислав Иванов и Иван Божилов обаче дори няма да бъдат наказани – ЦИК не успя да събере мнозинство от две трети, за да санкционира грубото погазване на собствените й правила. Затова няма нито изненадани, че

исковете за касиране започнаха от ранни зори,

нито оптимисти, че нещо в резултатите ще се промени. Макар че в Кърждали при частичното броене намериха три празни чувала, а в село Негушево – 120 бюлетини-невидимки, попълнени със симпатично мастило. За тях ЦИК и МВР още спорят кой трябва да издири „неизвестния извършител”. Сигналите за пъхане на допълнителни бюлетини в урните, забравени печати, объркани и незапечатани кутии, дори вече не ги броим. Във Варна пет партии оспорват изборите, първите вече получиха откази. Касиране поиска и неуспелият кандидат за кмет Веселин Марешки. Независимо от жалбите, тази седмица кметът Йорданов положи клетва и съветът започна работа. Кметът обеща структурни и лични промени в администрацията и изрази задоволство, че „в момента в Общинския съвет има ясно мнозинство и ясен носител на политическата отговорност.”

Точно обратното мисли лидерът на ГЕРБ

във Варна. „Няма стабилно мнозинство”, каза Павел Димитров. Първото гласуване – за председател на съвета, потвърждава по-скоро тезата за ново мнозинство. Но пък не е започнал изборът на районни кметове и председатели на комисии. Колкото до интервюто за Дарик радио на Павел Димитров, то вероятно дълго ще  предизвиква киселини у мнозина, защото Димитров заяви: „Ако управляващата партия  беше издигнала не Кирил Йорданов, а друг кандидат за кмет на Варна, победата щеше да дойде още на първия тур на изборите.” Това вероятно е просто напомняне на позициите в командната верига, но и на двете страни им предстоят
много изненади в съвместното съществуване.

Макар че в момента вероятно всички искат да забравят как Павел Димитров наричаше управлението на Кирил Йорданов мафиотско и корупционно преди две години и да си спомнят само изявлението му от тази седмица: „Гласувах за един високообразован и интелигентен кмет с голям опит.” На този фон неволите на Лютви Местан из парка „Бояна” са само шега към сутрешното кафе, макар и не това, което той пи поради грешката на охраната с премиера, а не с президента. Накрая всичко завърши с извинение "в изискуемата форма” и „в името на мъжката хигиена”, но въпросите за новия модел на управление, участниците в него и позициите им остават отворени. Още по-трогателен беше призивът за медийна хигиена, който Илияна Беновска отправи към премиера Борисов. След като се пребори за среща с него и извлече всичката възможна реклама от нея, тя сподели откритието си, че

„добрият цар” не бил наясно какви ги вършат

„лошите” по медиите, но сега вече научил и „се замисли”. Но дори напъните на самообявилата българска Джаки Кенеди избледняха пред наивната обида на един кандидат за дипломат, който си занесе фактурите от рушветите в една телевизия и публично се оплака колко много пари му взели, за да го направят посланик в Прага, а накрая нищо не станало. Витко Витков чистосърдечно допусна, че и той може да направил „някои грешки”, но бил готов да махне с ръка, ако „те бяха свършили поне някаква минимална работа”. Сега цялата комедия на абсурда отива в прокуратурата. И докато търпим това да са лицата, които напират и влизат в политиката, няма да мръднем от мястото си, дори и след като роди осеммилиардното бебе на Земята.






Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"