Седмицата: Раки/н/я от Бикасо и малко барут

Без цензура

15-10-2011, 13:02

Автор:

СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА

Всичко от Автора

Тази седмица бившият министър без портфейл Божидар Димитров направи поредното епохално откритие – парче керамика с надпис "Аз пих на празника ракиня". Според Димитров това доказва, че у нас ракия се пие два века по-рано от предполаганото досега, следователно можем да поискаме регистрирането й като национална напитка, защото, най-важното – така ще свалим акциза й наполовина.

Два взрива бележат изминалите седем дни.

Започна се с бомбата, хвърлена на вдовицата на бай Миле и се свърши с джипа на Сашо Диков, който отиде курбан за поредната евровизита у нас. Иначе казано, започна се с напомняне да не се ровят стари и неудобни истории и се свърши с поредния довод, който улеснява властта в порива й

да ни натика в рая с желязна ръка

Макар че същата ръка цяла седмица не успя да хване поредния дребен бандит - 25-годишният Александър Стоянов, който миналата седмица избяга с полицейска патрулка, сам се предаде, иначе сигурно още щяха да го търсят. Колата на Сашо Диков гръмна, натъпкана с килограм тротил. Самият той няма предоположения кой го е направил, но от първите си изявления повтаря, че със сигурност са противниците на властта. Самата власт в лицето на Бойко Борисов коментира, че на някои хора, които ние всички сме знаели кои са, „просто не им издържат нервите», когато еврокимисарите дойдат да хвалят правителството. Шефът на предизборния му щаб Цветанов, в типичния си стил «поразяващата уста», сътвори поредната двусмислица, че „взривът може да се окаже полезен инструментариум в предизборната кампания”. Ако съдим по политкриминалната хроника – прав е. Освен взривовете, тази седмица добавихме бой, палеж и изборна търговия, която буквално стигна до кокошкарско ниво. Във Варна пребиха кандидат за съветник на зелените, самият пострадал - Александър Сурталов, разпознава в биячите си кварталните активисти на ГЕРБ и го е заявил официално. А питането му е само едно – това ли е имал предвид премиерът Борисов, като се хвалеше, че

"в Банкя си решавали споровете с бой"

Пак във Варна запалиха клуб – собственост на кандидат за съветник от коалицията „ДА за Варна”. А кандидати за съветници от ВМРО в Суворово се сдобиха с обвинения в изборна търговия заради намерени в заложната им къща банкови карти и пинкодове. Кирил Йорданов пък не се посвени да нарече администрацията си «тъпани» заради поредното наводнение след дъжда – ситуация, с която варненци отдавна свикнаха по време на кметуването му. Но всъщност репликата май беше за най-недосетливите сред подчинените му, които още не са разбрали, че щом шефът си сменя партията, те ще си сменят работните места. Кокошкарската същност на предизборната кампания, предпочитана от някои кандидати, изби в буквализъм в плодивското село Ветрен – там от името на Димитър Джамов и българските лейбъристи /?/ на площада

предизборно раздавали живи кокошки

Безумието на седмицата обаче беше пак варненско – едни от многото радетели за социалдемокрация не се посвениха да поставят на плаката си образа на Петър Дертлиев. От друга страна – така имаме нагледно признание с кого свърши почтеността в българската политика. През седмицата парламентът не работи, с изключение на извънредния петъчен контрол, който бързо се изроди в махленска препирня между Волен Сидеров и Цецка Цачева. В другите държави по това време съответните органи също са потънали в спорове и обсъждания - на бюджета си за следващата година. Не може да се похвали с много свършена работа и кабинетът. От стенограмата на заседанието му тази седмица става ясно, че министрите продължават да се съпротивляват на идеята да развалят заменките, които Европа тълкува като държавна помощ и

заради които ще ни глобят

Може би защото изглеждат като удобен повод за атаки срещу червения кандидат за президент Калфин, а може би защото в списъка на заменялите са енергийният бос Христо Ковачки, адвокат Тодор Батков, Николай и Евгения Баневи, депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, Кирил Асенов, който работи за "Супер Перелик". Не успяха да отбележат точки и отделно взети министри, въпреки голямото си желание. Симеон Дянков, например, без малко да се прочуе като балкански Шерлок Холмс с откритието, че изчезналите ни жп-вагони са намерени в Сърбия. Оттам обаче бързо установиха, че българската страна не знае колко вагона й липсват, откога й липсват и дали все пак не са отдавна нарязани на скрап. Външният министър Младенов пък тази седмица е любимец на всички дребни апаши, които по най-официален път – от интернет страницата на Външното министерство, научиха точните адреси на постоянно живеещите зад граница българи. От министерството се оправдаха с техническа грешка за грандиозния гаф с изтичане на личните данни, а

емигрантите заподозряха отмъщение

заради настойчивото им желание да гласуват. Други пък ще могат да го направят и по два пъти, стига да живеят в подходящата чужбина – според списъци от Турция там има над хиляда и петстотин дублажа на имена и адреси. Вътрешният потребител на тези гласове – Ахмед Доган, вече съобщи, че наближава времето, „когато пак ще управляваме страната”. Речта в Опака беше обилно гарнирана с фрази на турски, а засменият Доган заяви, че ще си плати глобата „с удоволствие”. Засега няма данни някой да се е осмелил. Но пък в Кърджали журналистите вече получиха забрана да доближават Доган и да му задават въпроси. Като преди избори, зачестиха министерските визити и във Варна. Премиерът Борисов дойде за получаването на първия хеликоптер „Пантер”. Като почука с пръст и с разбиране по корпуса на машината, той стигна до извода, че е добър. На пристанището, като чукали многократно по разни министерски врати, без да получат отговор,

портовите синдикати обявиха стачна подготовка

Те не са съгласни с идеята за концесиониране, защото единственият резултат ще бъде предимство за Бургас и още по-голямо затъване на Варна. Вместо да отговори на работещите в пристанището, властта замрази още една морска идея – корабостроителната програма. Военният министър при идването си в града, съобщи, че обещаният гаранционен фонд за обезпечаване на кредитите на корабостроителните компании ще се случи „друг път”. По-щедър беше образователният министър. Сергей Игнатов заяви, че България може да изпълни европейското искане 36 процента от българите да имат висше образование. Сега остава да се уточни и какво точно „вишо” ще им осигури и колко и къде ще е приложимо то. Кабинетът вече е готов и с груповия подарък за нова година – увеличен акциз за част от горивата, което автоматично ще вдигне и цените на повечето стоки и услуги. Оправданието е вече до болка познатото „европейски изисквания”, макар че производители на горива твърдят, че въпросните изисквания имат и условия, според които ние можем и да не вдигаме акциза. Ако правителството реши. То вече почти е решило

да не вдига – заплатите и пенсиите

Така твърди Симеон Дянков, като обещава, че при добро изпълнение на бюджета ще увеличи някои социални плащания. Не е ясно как това се връзва с декларираната любов на министъра към либералната икономика, но пък чудесно осигурява бедно и послушно население, което чака да му вдигнат помощите. Разбира се, при липсата на доходи и потребление рано или късно правителството ще изправи пред въпроса кой точно ще пълни хазната, за да има изпълнение и преизпълнение на бюджета, но може би Дянков смята, че този въпрос ще го решават други. За Дянков не е ясно, но шефът му вече си е намерил резервен вариант – поканиха го да се снима с „непобедимите”. Борисов отказа, защото като премиер не можел. Явно епизодичните явявания в български сапунки не се броят. Но не пропусна да натърти, че в бойните сцени би могъл

да надмине Сталоун, Чък Норис,

Ван Дам и Джейсън Стейтъм. Някои вече предложиха да сключим колективно холивудския договор на премиера без дори да си искаме законните 20 процента като посредник. Макар че тази седмица Борисов определено не беше благосклонен към изкуството. Отказа дори да го провъзгласят за почетен художник, въпреки че творческият съюз надълго и нашироко рекламира идеята си, а министърът на културата побърза да обогати митологията около Борисов с разкази за „хубавите скици” – почти като на Пикасо. Пак тази седмица бившият министър без портфейл Божидар Димитров направи поредното епохално откритие – парче керамика с надпис "Аз пих на празника ракиня". Според Димитров това доказва, че у нас ракия се пие два века по-рано от предполаганото досега, следователно можем да поискаме регистрирането й като национална напитка, защото, най-важното – така ще свалим акциза й наполовина. И тогава, предполага се, няма да искаме от живота нищо друго, освен Бикасо да ни сипе по една раки/н/я.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"