Седмицата: Дим над държавата и гласове от отвъдното

Без цензура

08-10-2011, 10:16

Снимка:

© ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА

Всичко от Автора

Осем килограма тротил пред депутатски блок в София вдигнаха на крак всички спецслужби. Количеството е рекорд за България.

Името Реджеп Мехмед говори ли ви нещо?

Дори и да сте го мернали в новините тази седмица, едва ли сте го запомнили. Запомнете го. Тази седмица бившият миньор, болен от рак, захапа капсул-детонаторите и се взриви сам. Защото държавата му смени морфина с нещо по-евтиничко и го остави да умира в болки. Този взрив обаче не получи кой знае колко внимание. Както и онези 8 хиляди онкологично болни българи, които всяка година не получават навреме лечение – защото

няма пари, няма техника, няма...

Далеч повече коментари предизвикаха две димки и една неизбухнала чанта. Защото бяха близо до депутатите. Осем килограма тротил пред депутатски блок в София вдигнаха на крак всички спецслужби. Количеството е рекорд за България. Дали спецслужбите се престараха при нагнетяването на страх преди изборите или на човека наистина му е писнало колкото за осем килограма тротил? Малко по-късно друго недоволство запуши направо пред вратите на Парламента – мъж хвърли димките на стълбите, а когато го хванаха, дори отказа да си каже името. Дали това е съвременният Мунчо, или просто е бил пиян, както обявиха? Първият сигнал след димките е, че вероятно ще ограничат движението около Парламента. А могат да свикат и съвет по сигурността. Вероятно конкретните резултати от неговата работа ще са сравними с това, което Консултативният съвет за национална сигурност постигна след заседанието за Катуница. Държавните мъже заседаваха почти под обсада, като си говориха за етнически мир, надвиквайки Марша на нибелунгите под прозорците и настояванията да дадат вътрешното министрество на „Атака”, за да видим всички какво значи ред. Една от идеите, например, е

да се стреля на месо при масови вълнения

Потърпевшите – хората от Катуница, напразно настояваха с плакат, че и те са там. Техният глас си остава нечут не само от съвета. Иначе решенията му звучат прекрасно. Ще има „по-нататъшно категорично и безкомпромисно санкциониране на изразителите на етническа и религиозна нетърпимост”. Ще има „нова мащабна проверка на незаконно забогателите лица”. Пак. И това „със сигурност ще се случи в близките седмици и месеци”. Президентът вече може да си позволи да е щедър на подобни обещания, както и на предложения да обсъдим ромската тема „след няколко месеца”, защото си отива. А това, че подобни обещания сме чували неведнъж и през последните пет години, и преди това, просто потъва в маршовете. Там някъде потъна и промълвеното, че след няколко месеца ще е готова „актуализацията на рамковата програма за интегриране на ромите”. Поредната касичка ще глътне 40 милиона евро кредит, договорен от предишното правителство, и 70 милиона от европейски програми. А сигурното е едно – и след тяхното потъване в правилните джобове ще имаме поредната Мечка, Видин или Катуница. Премиерът пък продължи да дърпа политическата струна и направо призова: „Затворете я тази страница, Бог да ги прости момчетата.”

До следващия път. И следващите момчета

Много повече време отдели Бойко Борисов да се чуди защо все още има масови недоволства и протести, след като той непрекъснато реже ленти и открива инфраструктурни обекти. До края на седмицата недоволството му се изостри дотолкова, че след официално питане от парламентарната трибуна той прати народна представителка от опозицията да се кара „на мъжа си, на любовника си”, а на него „да не му говори така”. Според премиера, "това, което говорят хората в Брюксел, вие не ги разбирате и няма как да ги разбирате, защото по ваше време бяха спрени европроектите". При кого ли ще бъде пратен следващия питащ, когато зададе въпрос за спрените сега пари за магистрала „Тракия” или за искането на германската банка – кредитор по сделката с мотрисите „Сименс”, на които сегашното правителство спря да плаща вноските, а после смени застрахователя в нарушение на договора? Колкото до клана Рашкови, дотук са ясни задълженията им от 1998 до 2007 - 93 хиляди лева само от неплатени данъци плюс 18 хиляди лихви. Дълговете им след 2007 били фирмена тайна, но за пет години сигурно има още почти толкова. Затова и не е чудно, че шествия, митинги и протести организират не само националистически формации, но и граждански сдружения и студентски съвети, а искането се свежда до едно –

равни права и равни задължения

за всички в държавата. За което държавата говори много, но очевидно прави малко. Не на последно място, защото горещи теми като Катуница добре отвличат вниманието от анализите за икономиката и последиците от състоянието й. Тази седмица, например, изследване на КНСБ показа, че 1 /един/ процент от българите оценяват живота си като комфортен. Според 66 на сто от работещите, с доходите, които имат, те живеят „със затруднения” или „със сериозни проблеми”. Работещите преценяват като най-голям проблем бедността, за икономиката най-сериозни пречки  са безработицата, ниските доходи, високите лихви по кредитите и инфлацията. Верен на себе си, тази седмица премиерът Борисов предложи изход и от тези проблеми. Не само на нас, но и на цяла Европа. При посещението си в Прага българският министър-председател лансира идеята всички европейски държави с бюджетен дефицит от 3 на сто да намалят пенсиите и заплатите до размера на българските. Не е ясен само сценарият, по който това се случва без намесата на шпицкоманди и разкриването на концлагери, и без да предизвика нова икономическа криза поради драстично намаление на потреблението. Стари идеи в тази посока разви многостранно ангажираният Цветан Цветанов. В предизборната си обиколка той не пропусна родното място на приятеля Веселин Маринов и тъкмо в Полски Тръмбеш призова

младите да си стоят на село,

защото в момента „300 хиляди българи живеят и работят в Испания и вместо да генерират брутен вътрешен продукт за собствената си страна, работейки за чужда». А тъкмо бяхме забравили, че компютърджиите трябва да садят картофи, за студентите трябва да има трансферен пазар, а за останалите – изходни визи. Борбата с икономическите проблеми се пренесе и в Народното събрание. Там мнозинството не разреши на финансовия министър Дянков да излезе и да обясни как се изпълнява бюджета за текущата година. След повече от час препирни по темата Цецка Цачева обяви неочаквана, а и непозволена от правилника, ваканция до края на кампанията. Дотогава Дянков може да проучи в детайли финансовите обяснения на Рамзан Кадиров. Държавният глава на Чеченската република тези дни каза, че не знае откъде се вземат парите в бюджета му, като

допусна, че ги «дава Аллах»

Подобни обяснения вероятно ще получим и по доста от предзиборните казуси в страната. В Аврен, например, кандидатът на управляващите поиска изхвърляне на фаворита от кампанията, като цитира в жалбата си документи, които би трябвало да са достояние само на общинската избирателна комисия. А на ЦИК бяха необходими седмици, за да напише решение по казуса, макар че законовият срок е 24 часа. Как точно се е случвало всичко няма да разберем. ЦИК отказват да публикуват стенограмите си, а дори да бъде подадена жалба до Върховния административен съд, решението ще излезе доста след изборите. Може би защото и там можем да се натъкнем на административни шедьоври като при заседанието на Министерския съвет от тази седмица. В дневния му ред има 27 точки. След всяка една има само един единствен ред – реплика на премиера Борисов: «Приема се». Във Варна кандидатът на управляващите тази седмица обеща нови автобуси и тролеи, платформи за хора с увреждания, велоалеи и нов стадион на мястото на «Юрий Гагарин».

Преведено на варненски,

това означава, че бившият кмет, в ролята на кандидат за кмет, разказва какво ще прави новият кмет. И то е същото, което разказваше преди четири години същият човек в същото положение. Пак ли ще даваме кредит на доверие и ще чакаме да видим дали пък четвъртия път няма да е като предишните три? Почти криминален скандал избухна и със Синята зона за паркиране. Хиляди листчета с обяснения колко ще струва паркирането в центъра веднага след изборите изправиха на нокти варненци. От общината побързаха да обяснят, че нямат нищо общо. Обаче или Търговският регистър лъже, или в дружеството, което ще събира парите, е един от кандидатите за общински съветници на ГЕРБ, а съдружник му е общинската фирма „Паркинги и гаражи”. В крачка бяха хванати и ВиК дружествата у нас. Оказа се, че 35 от тях, което е повече от половината, през последните десет години старателно са събирали от клиентите си държавна такса от стотинка и половина на кубик, но са забравили да я превеждат на държавата и така са натрупали над 30 милиона в собствените си сметки. Варненското не е сред тях, но пък добре се е отчело като дарител на полицията, докато ние ден през ден сме газили течаща вода и сме слушали колко е стара мрежата и няма пари за ремонт. Полицията пък е открила

нов начин за пълнене на касичката –

от следващата година всички фирми със собствена охрана трябва да платят лицензионна такса на МВР. Пак през седмицата стана ясно, че министърът на културата ще има нов, трети заместник, а детският хор „Бодра смяна” спира, защото няма пари. На медийната сергия гвоздеят на седмицата безспорно беше интервюто в един жълтакав вестник, който с помощта на врачка е накарал духа на Борис Трети да призове за подкрепа. На Бойко Борисов, естествено.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"