Дали има нещо общо есента, или пък факта, че всичко се случваше на най-източната точка на България, нос Шабла - така или иначе природата сякаш си бе запазила във вътрешния джоб един прекрасен слънчев ден

Всъщност никой не обърна внимание на есенното равноденствие, което настъпи броени минути след дванайсет.

А и не е задължително да мислиш за есента, когато си на брега на морето, а слънцето е в пряк контакт с настроението.

Фестивалът на хвърчилата – това мото сякаш най-добре олицетворяваше събитието край фара на Шабла. Не че червеногушата гъска и търсенето на нейната безопасност не бе отбелязана в картините на младите художници. Коли от всякъде, хора всякакви, а имаше и от онова настроение, което се подклажда от цвърчящи кебапчета и потокът от наливна бира. Силна музика, любопитни очи, емоции – всичко бе налице. И това на фона на един от най-красивите брегове на българското Черноморие.

5 лева обикновеното хвърчило. 8 – малко по-засукано. Имаше и обаче хвърчила, на чийто етикет едва ли пише Made in Chaina – големи, внушителни, изящни като мечтите за летене из облаците... и куп деца, които тичат с макара в ръка или зад родителите си, които все още не са им купили пеперудка, орел или цвете хвърчило.

Дали има нещо общо есента, или пък факта, че всичко се случваше на най-източната точка на България, нос Шабла - така или иначе природата сякаш си бе запазила във вътрешния джоб един прекрасен слънчев ден. Е, вярно, вятърът не бе в сънения си период, но къде без него, когато става въпрос за хвърчила.

През това време загиналите визуално цистерни постепенно започнаха да се превръщат в платна за вдъхновените художници. Друга група опъваше сцената за музикалната вечер, която щеше да започне по залез слънце.

Децата не се интересуваха нито от бирата и кебапчетата, нито от музиката и песните – те гонеха своите хвърчила и едва когато техните летящи орли или пеперуди се оплетяха в други, се сещаха, че имат и родители.

Да не забравяме морето, което все още може да ни предостави гостоприемност – с леки вълни, но топло и носещо в същото време една тъга. Типична есенна, за която ще се замислим утре, когато свалим поглед от небето, където доскоро сме следили хвърчилата.