Международният ден за защита на озоновия слой се отбелязва от 1995 г. по решение на Общото събрание на ООН от 19 декември 1994 г. в деня на подписването на Монреалския протокол за защита на озоновия слой през 1987 г.

Разрушаването на озоновия слой не е нов проблем, но остава все така актуален.

Драстичното му намаляване над Антарктида е известно още от 1970 г. Малко по-късно хората вече са запознати и с наличието на озоновата дупка и възможните последици от нея.

Като основен виновник за изтъняването на озоновия слой и появата на озоновата дупка се сочат фреоните и халоните, които са изкуствени източници на хлор и бром. Фреоните и халоните са изкуствени вещества, които започват да се произвеждат през 30-те години. Използват се в дезодоранти, при хладилници, климатици, почистващи препарати. Още тогава става ясно, че единственото спасание е да се намали производството и употребата на тези вещества.

Така идва моментът за предприемане на международни мерки. Една от най-големите такива е Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, към подписаната две години преди това Виенска конвенция за защита на озоновия слой.

Намаляването на изхвърлянето на най-разпространения клас от тези химически вещества – хлорвъглеводороди – започва с приемането на Монреалския Протокол за защита на озоновия слой на 16 септември 1987.

Монреалският протокол определя основните вещества, които разрушават озоновия слой и дава ограничения за бъдещото им производство. Той позволява на развиващите се страни да постигнат поетапно спиране на производството и употребата на вещества, разрушаващи озоновия слой.

Преди обаче да започне разграждането на вредните вещества, трябва да мине определен период от време за да се забележат резултатите.

Майкъл Нючърч, специалист по химическия състав на атмосферата в Алабамския университет в Хантсвол, коментира обаче, че положителният резултат е наблюдаван само в горните слоеве на атмосферата, където са съсредоточени по-малко от 20 % от озона. Той подчертава, че има забавяне на разрушаването на озоновия слой, но не е забелязан какъвто и да било процес на възстановяване, и ще изминат 40-50 години, преди той да се възстанови до нивото, когато започна неговото разрушаване.

Въпреки това Нючърч и редица независими инспектори отбелязват, че това откритие е повратен момент по пътя на възстановяването на вредите, нанесени от човека на атмосферата.

Появата на убедителни доказателства за ползата на наложената забрана говори, че е важно да се наложат мерки за дълготрайната защита на околната среда, заявява Марио Молина, експерт по озона в Масачузетския технически университет.

През 1995 г. Молина получава Нобелова награда за това, че 29 години по-рано е предвидил опасността, която представляват хлорвъглеводородите за атмосферата. Резултатите са потвърдени и от два независими прибори, монтирани на орбитални спътници на НАСА.

Анализирайки данните от спътника, получени през последните 20 години, учените достигнали до извода, че в най-високата част на атмосферата, през 1997 г. е започнало забавяне на процеса на разрушаване на озона и едновременно с това се е забавило и образуването на вредния хлорин.

През 1989 г. България ратифицира Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол. По-късно ратифицира и измененията към Монреалския протокол.