Предизборните обещания на повечето партии звучат абсолютно идентично. Тогава в какво e разликата между тях? Цвета на вратовръзките, може би?

Цяла България се тресе от номинации за кметски и президентски постове. Борбата за кокали започна.

Прави ми впечатление, че тази кампания вече е на ниво „Аз пия кафе на тази улица, а не на отсрещната.” Сякаш са се изчерпили идеите за развитие. Вече дори стандартното „скара на корем” звучи скучно и непривлекателно. Още повече и фактът, че предизборните обещания на повечето партии звучат абсолютно идентично. Тогава в какво e разликата между тях? Цвета на вратовръзките, може би?

Аз, обаче, не искам да анализирам кой е потенциалният бъдещ президент на България, нито пък дали кандидатските двойки са достойни за постовете, към които се стремят. По-скоро искам да отправя поглед към местните избори и регионалното развитие, което зависи от тях.

В ситуация на предизборна кампания има два основни субекта: кандидати за управленски постове и техните потенциални работодатели, т.е. – Ние избирателите. В случая и двете страни си имат основни задължения. Изборите не трябва да бъдат едностранен процес!

Кандидатите за управленски постове трябва да имат аргументирана и прогресивна програма, с която не само да решават сегашните проблеми, а и да докажат, че имат представа какво значи „приемственост” в цивилизациония смисъл на думата.

От 20 години страдаме от един голям проблем – новите лица разрушават всичко постигнато от старите лица и тръгват в точно обратната посока. Рядко се осъзнава, че това е абсолютно грешно. Управленците са длъжни да гарантират приемственост на добрите идеи и да засвидетелстват уважение на постигнатото от техните предшественици. Защото всяка власт постига нещо без значение дали го прави съзнателно или несъзнателно.

Това се дължи на принадлежността на България към дадени международни общности и невъзможността за застой. Т.е. един вид продължаваме напред автоматизирано. Но това е абсолютният минимум. И все пак приемствеността е основно качество на интелигентните управленци. Ако някой Ви каже, че иска да разруши съществуващата „система” и да я изгради наново – бягайте от него! Нужно е не натискане на бутон „delete”, а коригиране на грешките. Затова и бъдещите управленци са длъжни да представят силна програма, която гарантира запазване на силните страни на дадената общност и справяне със слабите.

Звучи логично, нали?

Също така е нужно кандидатите за обществени длъжности да изкажат точна позиция по наболелите и актуални проблеми, които съществуват в общността, където се кандидатират. Не да продължават да говорят за това колко са грешни последните 20 години. Това го слушаме навсякъде, по всяко време и на всяко място. Тази тема, заедно с темата за икономическата криза са най-любимите оправдания и „позиции” на мнозинство от обществениците. Разбира се, тези теми са обвързани с обещания от сорта на: „Ще се постараем да направим живота на хората по-добър.” Този тип приказки винаги са били изключително абсурдни и клиширани. Защо абсурдни? Защото тези задължения се подразбират, когато даден гражданин се кандидатира за кмет, общински съветник или народен представител.

Всъщност това изречение често го чуваме и от манекенки, които се изживяват като кандидат-мис-нещо-си-там. Ако търся месар няма да ме впечатли, ако той ми каже: „Ще се постарая да разфасовам месото добре.” Защото това е основното му задължение и ако още преди да бъде назначен използва думи, изпълнени с несигурност „Ще се опитам/Ще се постарая/Ще направя, каквото зависи от мен”, то на мен такъв служител не ми е нужен. Извинете ме за съпоставката, ако Ви обижда по някакъв начин (визирам месарите).

И след като споделих визията си за това какво не е нужно да виждаме в една предизборна кампания е редно да дам пример и за обратното. Правилният подход и важните неща, които далеч не са просто детайли. В момента в България тече дебат „За” и „Против” добива на шистов газ в България. Повечето медии го неглижират и създават идеята, че едва ли не е „ей така, между другото...”, а това е един сериозен въпрос. За мен е изключително важно да знам какви са намеренията на кандидат-кметове и кандидатите за общински съветници спрямо бъдещето на този ресурс в района и България, като цяло. От Научния съвет на Геологическия институт на БАН излязоха със становище, че проучването не води до риск за околната среда и живущите в близост. Проблемът всъщност идва от добиването му. И по тази причина ми се иска всяка партия или обществена организация да излезе със становище по въпроса. Искам да видя, че в позицията са включени изводи направени от експерти. Желанията ми са да има обосновани позиции, които показват липса на страх и желание за справяне с проблемите.

Звучи логично, нали?

Друг пример за проблем, по който искам да знам конкретната стратегия за промяна е тясно свързан с Варна и района в случая. Трябва да се разбере каква е стратегията на кандидатите за културно развитие на обществото. И отново тази стратегия трябва да бъде изготвена от специалисти. Като цяло ми се иска да видя, че всяка партия и организация разчита на експерти в дадените сектори.

Изключително много държа да знам, че стратегията за развитие на пристанищата не е създадена от овцевъди (например).Трябва да се знае, че бъдещото развитие на различни сектори е свързано с хора, които имат опит и визия. Защото за мен е проблем това, че можещите млади хора си тръгват от Варна. Ако някой ви каже, че градът им предлага развитие и възможности – лъже ви много грозно. Градът в момента предлага възможности само и единствено на хора, които целят само парична печалба. Тези, които имат духовни ценности и културни интереси си стоят самотни в къщи или напускат града. А инициаторите на идеята за Гражданско Общество са точно хората с някакви интереси и ценности, които не включват единствено материална изгода. Разбира се, че парите са важни, но те не са всичко. Искам да знам как младите поети ще бъдат насърчавани да пишат.

Искам да знам как младите художници ще бъдат насърчавани да рисуват. Искам да знам как младите музиканти ще бъдат насърчавани да свирят. Как младите ще могат свободно да изберат интересите си и да се развиват? Това е важно за мен.

И тези въпроси не са важни само и единствено за Варна, те са важни за цяла България с изключение на София. Премахвам столицата от „черната листа”, поради един простичък факт. Всичко основополагащо за българското развитие е съсредоточено в София. Проблемите на столицата са малко по-различни.

Написаните до момента неща, се отнасят до кандидат-обществениците ни. При предизборната кампания обаче има още един субект, който далеч не е по-маловажен. Това сме Ние избирателите. Нашият глас се явява „работодател” на кандидатите. За това и Ние с Вас имаме основно морално задължение – да правим интервю с кандидатите за работа. Разбира се, неговият формат е малко по-различен от стандартните интервюта. Ние сме длъжни да се интересуваме за това, на кого предоставяме гласа си. Време е стандартната система, която важи все още да бъде променена. Не трябва хората да гласуват просто „за партия”. Те трябва да се интересуват от личностите в партията. Трябва да се интересуват от техните планове, да задават въпроси и да изискват конкретни отговори.

Обществото трябва да разчупи модела на партийност, обхванал България. Защото във всяка една партия има различни личности. Някои имат лидерски качества и положителни черти, експерти са в някаква област и са уважавани сред колегите си, но има и хора, които просто са „членове” и нямат професия, в която да са доказани. Вторият вид са „паразити” и вредят на обществото. Наскоро стана известно в медиите, че 14 депутати нямат професия. Повечето от тях влезли в Парламента директно, след като завършили университет. Това за мен е безобразно и непонятно. И виновни не са депутатите, а хората, които са ги вкарали в Народното Събрание. За това съм против принципа „Стискам си носа и гласувам за моите.” Хората трябва да се интересуват от това, кого са на път да вкарат в ръководните институции. Често партията не значи нищо и не е гаранция за „добри кадри”.

Затова апелирам към всички Вас, които ще отидете и ще пуснете бюлетината:

- Моля Ви, поинтересувайте се за кого гласувате. Не гласувайте „по цвят”. Бъдете мислещи човешки същества и поне прочетете имената, които фигурират в листата на „вашата” партия.

- Поинтересувайте се за това каква е визията на хората, които предлагат да Ви представляват.

- Дайте личната си оценка на професионалния опит и квалификация на кандидатите за вашето одобрение.

- Информирайте се за досегашната дейност на кандидат-обществениците и проучете дали действията им отговарят на вашата визия за света.

- Потърсете конкретни мнения по конкретни въпроси. Ако такива не съществуват, то Вие преосмислете това кой заслужава вашия глас.

- Бъдете активни

Това не са непосилни задачи. Нужно е елементарна заинтересованост от случващото се около нас за да бъдат изпълнени те. И като заключение искам отново да наблегна на това, на което държа най-много – експертите. В България има специалисти по много въпроси. Техният потенциал, обаче, не се използва. Нужно е хората да се обърнат към тях за да чуят мнението им по наболелите въпроси и да ги удостоят с уважението, което заслужават. Ако обществото ги приеме, като фактор, то и политическите формации ще го направят. Това е цел, която трябва да бъде постигната. Обективни анализи трябва да бъдат изготвени във всяка една сфера на държавата. От образованието – до спорта. За това ние трябва да се борим за изпълнение на следната схема : Експертите изготвят анализи и показват правилния път за развитие в различните области, управленците изготвят план, по който да реализират начертания вече път и накрая избирателите преценяват дали са доволни от крайния продукт.

Не е ли логично?