Прекрасен летен ден! Средата на лятото е. Толкова много важни събития са се случили точно на 14 юли.

Честит 14 юли!

Прекрасен летен ден! Средата на лятото е. Толкова много важни събития са се случили точно на 14 юли. За ценителите на изкуството – раждането на Густав Климт, за французите – това е денят на френската революция, за хората, които ме познават – това е моят рожден ден. Знаете ли какво е общото между тези три събития? И трите са от особена важност за развитието на човечеството! Ха!

И тъй като Френската Революция наистина е празник - не само за Франция, а за цялото човечество, няма как да отрека, че е по-важна от рождения ми ден (с ирония, разбира се). На 14 юли 1789 година французите осъзнават, че не е правилно 2% от населението да тънат в лукс и разкош, докато останалите умират от глад. Така на 14 юли 1789 г. една тълпа от неколкостотин занаятчии, дребни търговци и работници атакува старинната кралска крепост-затвор Бастилията и я превзема. Това събитие става символ на победата на народа над деспотизма и своеволията.

В същото време във Версай скучаещият Луи ХVІ, без да подозира какво става, записва в дневника си: “Вторник, 14 юли – нищо.” Когато му съобщават новината за превземането на Бастилията, той възкликва: “Но това е бунт!” Един от присъстващите - херцог Лианкур – му отвръща: “Не, Ваше Величество, това е революция!”. От следващата година 14 юли става национален празник на Франция.

След това събитие светът се променя. И така до днес – 14.07.2011 година. За жалост, обаче, промяната не достига и до днешна България. Постоянно си казваме „Ей, на Запад как е ... Англия, Франция, Германия... обратното на нашето е.” И сме прави. То наистина е точно обратното, защото тук и до днес 2%, които са „поставени от Бога” (по прототипа на византийските императори), а не от народа - управляват. И най-важното – никога не губят механизма за запазване на властта. А българите са сведени до една най-обикновена работна ръка. Истината е, че и когато сме били в границите на Османската Империя, не е било чак така. Българите са били занаятчии, търговци – образована част от Империята, която е осъществявала редовно връзката между Европа и Ориента. А в момента развиваме елитно сервитьорство и барманство. И не просто, че не развиваме друго, а и ни казват, че това е правилно. Обществото ни е грешно до такава степен, че майки казват на децата си да учат за юристи, а не да си следват интересите, за да имат сигурна заплата от 600-700 лева. Жалка работа. Направо ме е яд, че системата е превърнала хората в абсолютно лумпенизирано стадо, което, без да мисли, следва някакви заложени пътища. Всички избори, които са предоставени на българите се свеждат до избора на търговски посредници. Какво имам предвид? Когато гласувате, Вие, драги читатели, не избирате „управляващи”, както ги наричат някои. Вие си избирате търговски посредници. Те продават труда ви на различна цена и, в зависимост от корпорацията, която представляват, ви взимат малко повече или малко по-малко парички от джобовете. Нещата дори не са въпрос на избор между Русия, САЩ и ЕС, както много хора твърдят. За Вас не трябва да е тайна, че България за момента е поделена. Русия действа икономически в района, а САЩ създава военни бази (LLR – Local Loyal Regime). Т.е. предишните правителства, които сме избирали, и тези, които ще изберем, дори не взимат решения, свързани с мащабна политическа дейност, защото нямат право на „творчество”. Нещата са сведени до ниво „междукорпорационни отношения”, а не „международни дипломатически отношения”. За това, прекрасни читатели, не се палете на тема „За кого ще гласуваш на предстоящите избори?” – тя отдавна е загубила своето изначално значение. След като някакви кандидат-кметове Ви разказват къде и с кого си пият кафето, а други ръсят обещания, че ще премахват цигански махали, то работата е на умирачка. А във Варна дори няма обещания и битка. Вече си знаем кой е... От една страна това е хубаво, защото поне няма да ни пълнят медийното пространство с безсмислени и глуповати обещания, но от друга ... не се ли чувствате като във феодална собственост? Знае се кой, кога и какво. Само не се знае защо. Градът отдавна е спрял реалното си развитие от културна гледна точка. Идеалът за бизнесмен често се свежда до „оня със сергията, дето продава джапанки по курортните комплекси”. Изключения не липсват, но те само потвърждават правилото.

За жалост това не е само в нашия град. Навсякъде се явяват едни прекрасни хорица с едни големи парички, които стават нещо като „графове” на даденото място. След това започват да се разпореждат с всички институции и производителни мощности и „графството” окончателно пада под техен контрол. Хората зависят от тяхната милост. Ако графовете щракнат с пръст и се решат на по-малка печалба – народът има работа и шанс за нормален живот. Ако насочат показалеца си надолу – народът се чуди как да свързва двата края. Ако трябва да модернизираме понятията, аз лично бих заменил „граф” и „графство” с „едноличен търговец”. За това и предлагам да прекръстим Република България на Едноличен Търговец България (ЕТ „България”). „ЕТ” ще слагаме и пред всеки град, за да не се обидят и местните графове. ЕТ „Варна”, ЕТ „Пловдив”, ЕТ „Ловеч” и пр. Как ви звучи? Доста простовато, нали? Все пак трябва да сме „В КРАК С ВРЕМЕТО”. С профанизирането на нацията трябва да профанизираме и възприятията. Пък те французите нека са махнали преди повече от 200 години „ЕТ”-то от названието си. Ние сега го слагаме и сме горди с постъпката си! Очаквам скоро някой лидер на националистическа партия да каже нещо от сорта: „Може да не е правилно, ама си е чисто българско!” Нищо, че останалите народи, с които се мерим, са минали през този етап на развитието си преди две столетия. Въпреки това „ЕТ”-то си е наше и сме длъжни да го обичаме!

А ако вие самите искате да станете феодални собственици и да си имате собствено ЕТ населено място, то ще трябва да се насочите към безлюдните райони. Големите пари вече са заети. От кого? Ами от едни и същи хора с различни „цветове”. За това бягайте по селата из Странджа и в Трънско и бързо завземайте територия, ако имате някой лев. А ако нямате – бъдете готови да се превърнете в необразовани крепостни селяни, които работят на господарите си за без пари. Рано или късно всички ще се превърнем в такива.

За това обичам този ден! 14 юли ме изпълва с оптимизма, че рано или късно и аз ще си купя едно селце и ще бъда „шеф” там. Та нали това е обетованата земя за българина. А сега, като човек, който има рожден ден, съм длъжен да си сипя чаша вино и да разгледам каталога на свободните населени места. Пожелайте ми успех и до нови срещи!