Дали е за доброто на България да се търси гражданска война на етническа или верска основа? Дали е в полза на България въвличането на родината ни в международен конфликт? Дали е за доброто на България неспазването на законите й и потъпкването на гражданите й? Вярвам, че всеки интелигентен и мислещ читател знае отговора.

XXI век, 2011 година, Май, Европа, България.

Предизборната кампания вече е започнала. Ще ви разкажа за историята на една държава, в която хората от дълго време живеят заедно, без да си пречат. Аз съм млад, нямам поглед върху социалистическите времена и няма да коментирам как е било тогава и защо. Царското време пък познавам от учебниците по история, защото съм студент в Исторически факултет на Софийски Университет. Лично съм запознат единствено с времето на т.н. „Преход”, който България продължава да осъществява.

По времето на тази междинна фаза в българската история, нашето общество имаше и продължава да има за задача да изгради социум, в който правата на човека да бъдат спазвани, свободата да бъде на пиедестал и всеки да има правото на живот и развитие, което заслужава изначално.

Преди броени дни, обаче, ние станахме свидетели на грозни сцени, които уронват точно тези идеали на цивилизованата част от човечеството.

„Националисти” нападнаха хора, които имат различна от тяхната вяра, пред собствения им храм и то в европейската столица на България – София. Аз лично никога не съм вярвал, че подобно нещо може да се случи. Когато това е станало пътувах и един мой приятел позвъни, за да ми го съобщи. Онемях за няколко секунди.  Веднага се сетих, че преди известно време се беше случило нещо подобно: футболни фенове и партийни функционери атакуваха храм на „Свидетели на Йехова”. Тогава отново бях озадачен от омразата, която е израстнала в обществото ни и от начина, по който тя се проявява. Е, този път наистина не повярвах, докато не видях снимки как окървавен човек лежи на земята. Яйца хвърчат, криминални типове с кубинки и ненавист в очите „щурмуват”, обикновени български граждани, които са отишли да се МОЛЯТ са принудени да се бият. Дали това е нормално? Всеки един от вас знае, че правилният отговор е „НЕ!”.

Не просто „НЕ!”, а онова „НЕ!”, което осъжда този акт и не иска да чуе за подобни случаи никога повече. Но това е емоционалната страна на случилото се. Сега ми се иска да ви представя една малко по-различна и аналитична гледна точка. Вие сами ще прецените дали тя отговаря на истината или не.

Още от освобождението си България не е държава с един етнос и една религия. В границите й освен българи има също гърци, арменци, турци, евреи и др. Като вероизповедание цветовата гама също е изключително пъстра. Имаме си православни, католици, евреи, шиити, сунити и още други. Важното в случая е, че тогава се изгражда една изключително толератна държава, в която хората приемат другите и живеят заедно с тях. Навярно е следствие от живота в Османската Империя, която смесва много култури и етноси в своите граници. В случая това няма значение.

След повече от сто години се намираме в „третата” България от Освобождението до ден днешен. След царска и социалистическа, за които преди всичко сме чели, идва ред на новата история на нашата страна – история, която познаваме от личен опит. В днешно време ние се борим за евроинтеграция и по-добър живот, срещу „тъмното минало”, което искаме да забравим и какво ли още не. Но зад тези красиви идеи за светло бъдеще и основни човешки права се крие един проблем: свободията, в която живеят българите. Тя е провокирана и насочвана от дадени кръгове. С каква цел? Разделение. Разделение между хората с различен начин на живот, разделение между хората по цветове, по футболни отбори, по музикални предпочитания и разбира се – по религиозни възгледи. Тъжното е, че българите преди не са били толкова силно разделяни от подобен тип вражди. Имам чувството, че хората са готови да спорят и за марката хляб, която си купуват от супермаркета. Естествено това разделение ги озлобява и хвърля по-младите и нахъсани в големи крайности. Един вид те стават радикални в действията и желанията си. За това са виновни медиите, политиците и „интелигенцията”, която не прави нищо смислено, за да промени посоката на развитие. Така малко по малко изникват проблеми, които преди не са съществували. Защо ли? Защото в смесените села хората винаги са живели заедно без агресия, а ако е имало проблеми те са били индивидуални, не колективни. Българи, турци и цигани са съжителствали безпроблемно. Аз го виждам с очите си, когато обикалям различните села. Бабите и дядовците също го казват. Уви, проблемът идва, когато го създадат отгоре. Той не идва от обикновените хора. И така някакви грозни провокации разделят обществото ни и облага от тях получават определени кръгове. А хората, които лековерно участват в провокациите, без да са достатъчно запознати с реалните проблеми, натрупват омраза, която не би могла да доведе до друго, освен до ответна омраза. И ето как в рамките на 2-3 години в една държава може да се създаде генерален проблем, ако някой не спре тези процеси. По това се вижда дали дадено управление е силно или не – възможността му да се справя с всякакви ситуации – от икономически до междуетнически.

И тъй като сред читателите навярно има хора, които вярват, че в България има истински проблем с малцинствата и че всичко, което се случва е правилно, аз съм длъжен да цитирам едно скорошно проучване на Нов Български Университет, до което имах възможността да се докосна лично. Според него българските турци се считат за част от българската нация. Те намират Васил Левски за истински герой и го тачат не като чужд, а като свой. Причината за това е достатъчно сложна и дълга - достойна за нов коментар, но трябва да отбележа основното: голяма част от днешните турци в България не се отъждествяват с Османската Империя. Както и да е, почитането на Левски само по себе си е фактор, който няма нужда от повече пояснения.

Друга група хора са тези, които твърдят, че в България има религиозен проблем. Храмовете на дадени вероизповедания се множали, а православните тънели в мизерия. Приятели, за това никой вярващ човек не е виновен. Виновни са тези, които трябва да се грижат и да дават средства за тях. Истината е, че българското общество през тези години далеч не е християнско и вярващо. Дори бих искал да цитирам един мой преподавател: „Ние по-скоро сме нео-паганисти. Нямаме ценностите на християните, отдаваме всичко на тялото и църковните представители вместо да демонстрират смирение, биват дундуркани с мерцедеси.” Та, когато дадена общност не цени своята религия и религиозна система, това не прави чуждата религия виновна. Не съм забелязал юдеите и мюсюлманите да ви спират да ходите в храмовете.

Преди да завърша ще се спра на още нещо, което ме ужаси. Сред снимките видях много тийнейджъри. Истината е, че съм ги виждал и на живо – я по протести, я из университета, я по улиците. Те се познават от далеч. Дали с конските опашки (имитирайки прабългари) или с бръснати глави. Дали с кубинки и камуфлажи или просто с тениски, на които пише „България на три морета” или „Не на Турция в ЕС”. Няма как да ги сбъркате. Тези социални дегенерати много често са следствие от точно това изкуствено разделение между хората или са имали проблемно детство. На тях не им харесва средата, в която живеем и за това изливат болката си под формата на агресия срещу „другите” и то под предтекст, че се борят за доброто на България. Логично е, обаче, мислещият човек да се пита: Дали е за доброто на България да се търси гражданска война на етническа или верска основа? Дали е в полза на България въвличането на родината ни в международен конфликт? Дали е за доброто на България неспазването на законите й и потъпкването на гражданите й? Вярвам, че всеки интелигентен и мислещ читател знае отговора. Би ми се искало в един момент всички да осъзнаят, че социалното напрежение, което се създава не е реално. То е изкуствено и гони дадени цели. Негов инструмент за жалост са зле информираните, лесно манипулируеми вярващи хора и младежите, които по-лесно приемат крайни идеи. В името на борба, която не съществува те рискуват не само своето бъдеще, а и бъдещето на България.