„За" и "против” романтичната текстуалност

Когато става въпрос за писане на съобщения, винаги се чудим кое е правилно, кое не е и кое ни кара да изглеждаме като идиоти. Правилата за това са доста несигурни, особено в контекста на създаване на романтична връзка. Дали е твърде рано? Колко съобщения са твърде много? И кога просто трябва да вдигнете проклетия телефон?

Съобщенията са за удобство и забавление. Но когато наистина копнеете за някого, просто вдигнете телефона и му се обадете     

Това, за което всички експерти са съгласни, е, че много хора предпочитат да напишат съобщение, вместо да се обадят по телефона, особено в романтични ситуации. Група блогъри се обединиха, за да създадат „За и против” при текстуалността, провокирани от новата комедия “Текстуалност”. Ето някои от препоръките, публикувани в torontosun.com:

Правила за необвързани

За: намерете подходящия, който ще разбере нуждата ви да пишете, преди да се почувствате готови да излезете открито.

Против: никога не пишете нещо, което не бихте казали очи в очи.

Правила на етикета:

За: използвайте „ha-ha”, топло и забавно е.

Против: не използвайте „LOL” (Lough Out Loud - американският израз за смях), звучи като от 2009 г.

„SMS-ът ви позволява да кажете неща, които не бихте казали по телефона, или лице в лице, защото съществува бариера между вас и другия човек”, казва Симоне - една от създателките на правилата „За и против”. „Не се налага да се притеснявате дали гласът ви звучи дрезгаво или нервно”.

Но, така, както съобщенията могат да ни сближат, така могат и да попарят всякакви романтични надежди, преди още да са имали шанс да разцъфнат.

„Едно съобщение изисква много по-малко кураж, отколкото телефонното обаждане”, споделя Бреана Хюз, друг автор на правилата „За и против” при SMS-ите и блогър в Unbelievable.com.

“Бях поканена на среща със съобщение. Това явно е станало доста разпространено. Веднага искам да посоча нещо: най-добрият начин да впечатлите момиче е да се обадите да уговорите деня, след което да изпратите съобщение за мястото и времето”.

Лиам Кард, сценарист и изпълнител на една от главните роли в „Текстуалност”, се вдъхновява за този филм, изумен от това колко сложни са станали пост-модернистичните взаимоотношения и как вниманието ни непрекъснато е разделено между срещите и смартфоните ни.

„Как може да си отдаден изцяло, при положение, че всяка минута имаш поне 5-6 причини да се занимаваш с телефона си? Съобщения, мейли, някой те добавя във Фейсбук...”, казва Кард.

„Текстуалност” засяга темата за това как технологиите могат да ни сближат и същевременно да ни отдалечат.

„Когато бях на 10-11 години и бях лудо влюбен в едно момиче, аз трябваше да вдигна телефона и да й се обадя, а сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите. Не съм сигурен дали днешните тийнейджъри познават това чувство. То е важно, защото така разбираш колко значи някой за теб. Сърцето ти никога няма да се разтупти по този начин, докато пишеш съобщение”, споделя Кард.

„Съобщенията са за удобство и за забавление”, казва той в заключение. „Но когато наистина искате да се свържете с някой, вдигнете телефона и му се обадете”.