На финала показа точни познания в още една област, която е доста далеч от професионалните й ангажименти. Установи се, че госпожа Кунева разбира от култура много повече от министъра на културата ни, наясно е с моделите на добрата културна стратегия и дори направи анализи за културната ситуация във Варна без да е живяла сред особената порода местни културтрегери. В 16.00 в Археологическия музей на Варна, госпожа Кунева проведе среща с интелигенцията на града, с артистичния му пейзаж. А сред този пейзаж имаше актьори, художници, бивши и настоящи директори на артистични институти, присъстваха и представители на общинската администрация, както и експерти по въпросите на местното културно менажиране.

Всъщност след Ренесанса, според госпожа Кунева, Европа отдавна диша общ културен кислород и не съществуват особени културни различия между държавите, макар че в икономически аспект да ни се струват многобройни и крайни. Културният местен елит обаче трябва да свикне да пише проекти, за да бъде конкурентен на европейския артистичен пазар, уви това все още не е научена практика, и ако някои от нас сме били обучавани в артистичните ни родни ВУЗ-ове, представителите на друга генерация не могат да свикнат с подобен род изисквания, за тях те са сложни - толкова сложни като използването на електронна поща, социална мрежа, създаването на уеб сайтове и пр. Две са добрите новини: тази година се очертава богат туристически сезон за града, и още: Варна вероятно ще се превърне в сцена ФЕСТИВАЛНА на фестивалите. Така госпожа Кунева обобщи добрата културна ситуация за града ни. Другата добра новина е, че през 2018 г., България заедно с Естония и Португалия ще бъде председател на  европейската общност, което пък е добър Пи ар за предсоящия хит –български град да бъде избран за културна столица на Европа през 2019 г.

Грациела Бъчварова, Сия Папазова, Димитър Трайчев, Илко Раев, Любомир Кутин, Жана Андреева бяха сред питащите представители на  местната култура, които споделиха своите настроения с оглед културната стратегия. Проблемът ТМПЦ,  проблемите с парното във ФКЦ, належащата нужда от нова, модерна техническа база на сцени, изграждането на  нова концертна зала за оперни изпълнения, механизмите за меценатство бяха малка част от загадките. Госпожа Кунева може би трябваше да ги разреши като Мери Попинс, без да е в контекст със ситуация, дейци, личности, пространства, но в крайна сметка разви своето отношение към всяка местна културна неволя. Гостенката  цитира Леон Даниел из „Пътешествие в театъра”, тогава осъзнах, че един външен за средата ни човек дава по-адекватна диагноза за статуса на културните реформи и някак си ми стана мъчно, че всички търсим подкрепа, съдействие от личност, която не е отговорна за липсата на политически зрял модел на поведение на управляващите ни. А последните повече са съпричастни с „хляба и зрелищата”, с „картофите”и чакат Годо, пардон Годю. Та питам се, кога от сбора на думите: култура, столица и Европа се получава Евопейска столица на културата?