Президентът Георги Първанов представи нова статия, в която предлага 17 алтернативни политики,

за да може България да бъде активен фактор в европейската енергийна политика, съобщава "24 часа".

Материалът е в съавторство с Антонина Хабова, главен експерт в президентската администрация, и част от стратегията на АБВ да предлага идеи за по-добро управление на държавата.

Авторите специално уточняват, че споделят вижданията си за енергетиката, тъй като тя е ключов приоритет за България. А при обсъждането й на последното заседание на Европейския съвет не разбрали каква е била българската позиция.
Според Първанов България не трябва да изчаква, а да бъде активният фактор, доверителен партньор в преговорите със страните от Черноморието и Каспийския регион, от Близкия изток. "В предишните години с някои от страните в тези региони договорихме още над 4 млрд. куб. м природен газ за България. На тази основа ние можем да реализираме изпреварващо своите национални цели преди старта на "Набуко". Това налага бързи действия на изпълнителната власт в няколко посоки", посочва президенът.
Ето част от идеите му:
1. Активно участие на "Булгартрансгаз" в реализацията на проектите "Южен поток" и "Набуко". За ЕС "Набуко" се откроява като проект с особен приоритет. Смятам обаче, че и "Южен поток" трябва да заеме подобаващо място в дневния ред на ЕС.
2. Ускорена реализация на постигнатата договореност с Азербайджан за доставки на 1 млрд. куб. м газ. С Турция има принципна договореност да използваме газопреносната й мрежа на реципрочни начала.Това би било един малък, но истински, важен пробив в посока към разнообразяване на източниците и трасетата за доставка на природен газ. Необяснимо е защо след постигнатата на президентско ниво договореност и при наличието на съответния меморандум вече година и половина няма реално движение по въпроса. Пропускането на тази възможност (от некомпетентност, политическа недалновидност и/или конюнктурно мислене) би било изцяло в ущърб на националния интерес.
3. Възможно най-бързо изграждане на междусистемните връзки с гръцката и турската газова система. Този въпрос декларативно присъства в документите на последните две правителства, но липсата на движение и реален резултат "връзва ръцете" ни за реализация на другите договорености. В контекста на обявената от председателя на ЕК инициатива за коридор "Север-Юг" е важно изграждането на междусистемни връзки и с останалите съседи.
4. Ускоряване и задълбочаване на работата по стратегическия проект за пренос на компресиран газ през Черно море. Ние започнахме разговори с Азербайджан и Туркменистан преди Румъния, но те ни изпревариха, подписвайки споразумение по проекта АГРИ (за доставка на азербайджански втечнен газ през Грузия за Румъния и Унгария).
5. Енергийната ни дипломация да развие темата за терминал за втечнен газ, която да бъде разработена заедно с южните ни съседи. Тази идея получи реален шанс в разговорите ми в Катар, където беше заявена готовност за участие в подобен проект.
6.България може да предложи обединяване на възможностите за доставки на компресиран и втечнен газ като решение за европейската енергийна сигурност в случай на затруднения за "Набуко".
7. Разширяване на капацитета на Чиренското газохранилище и решаване на ново край Галата.
8. Развитие на собствения добив от находището Девенци; привличане на инвеститори за проучвания на нови находища.
9. Идеята за добив на шистов газ трябва да бъде внимателно проучена и дискутирана от екологична гледна точка.
10. Създаване на възможности за участие на български компании в разработката на нови находища в Русия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка.
11. Финализиране на преговорите с "Газпром" за нов дългосрочен договор за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставки на газ до 2030 г. (включително и отпадане на посредниците, за което апелирам отдавна и беше поето като идея от сегашното правителство).
12. В случай на позитивна екологична оценка, която позволява изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис, българският интерес трябва да бъде защитен чрез изграждане на съвместна компания за обслужване на превоза на нефт през Черно море и участие в монтажни и проектантски работи. Реализацията на Бургас-Александруполис, както и на нефтопровода Бургас-Вльора позиционира
България като важен и надежден център на руски и каспийски нефт към европейските пазари.
13. Да продължат и дори да се ускорят дейностите по изграждането на новата ни атомна централа "Белене" като стратегически проект за енергийната и националната ни сигурност. Ядрената енергетика има значимо място в европейската енергийна система. Не приемам за сериозно вкарването в дебата на темата за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй" като алтернатива на централата в Белене. Всяко по-нататъшно, необосновано забавяне в реализацията на проекта ще има своето отражение върху позициите на страната ни при износа на електроенергия. Забавянето води и до оскъпяване на проекта.
14. Държавна подкрепа за съхраняването и развитието на топлоелектрическите централи, използващи местни въглища. С водещи чужди инвеститори съм коментирал възможността за разработка на солните находища у нас по технология, която позволява използването на каверните като хранилища на природен газ.
15. Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници.
16. Насърчаване на изследванията в областта на енергетиката, както и целенасочена политика по въвеждането на иновативни нисковъглеродни технологии и продукти.
17. Значителното повишаване на енергийната ефективност. България разполага със значителен потенциал за това. Нужна е цялостна система от стандарти, критерии във всички сектори.
Президентът отправя и политически послания. "Не знам дали от Европа трябва да ни го кажат да разберем, че енергийната сигурност не може да бъде срещу Русия; че руската страна не може да бъде пренебрегната, да бъде заобиколена. На дежурните реплики, които могат да последват, ще кажа, че България беше и трябва да бъде активният фактор в отношенията със страните от Черноморския и Каспийския регион с Близкия изток. И да отстояваме пред ЕС нова, още по-активна политика към новите съседи. Да гледаме на тях не само като на източници на енергийни ресурси, но и като реални, перспективни партньори", пише Първанов. Според него реализацията на мащабна енергийна политика е тест за лидерство.