– започва да се хвали наляво и надясно какво знае, а и да злоупотребява. Никой от нас – хората от кариерата не би го направил. Това коментира Павлин Павлов на днешното представяне на книгата си „Шпионски игри“ (Български вариант). Тя е написана, след като Павлов бе осветен от комисията по досиетата, че е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на бившата ДС. Тоест, нещо като разузнавач и шпионин от кариерата с офицерски чин, минал през всички нива на обучението.

Според Павлов още преди две години са се появили информации в пресата – от немски журналисти, че в столичния спортен комплекс „Спартак“ има секция с досиета на Първанов, на Станишев и много други от този ранг. Става въпрос не за популярните стари досиета, а за нова специализирана информация, която за въпросните личности не е изгодно да излиза наяве. Явно обаче немските журналисти са се добрали до детайли, тъй като на пресконференция в Бразилия президента Първанов е бил питан вярно ли е че има любовници и то се детайли - тази къде живее, онази от къде била, коментира още Павлов.

Най-голямата ми реализация, която е актуална и днес – все още лежат хора в затвора, е направена стъпка по стъпка с прокурор и следовател. Защо сега се правят полицейски акции, след като се вижда, че не са събрани доказателства. Не може да тръгнеш на реализация без да си сигурен, че тя ще доведе до съд“, заяви Павлов по повод настоящите операции на МВР.
Според него дори и операция „Наглите“ излъчва негативен сигнал, тъй като членовете на бандата са на свобода. „МВР се гордее най-много с тази реализация, тъй като тя прекратила отвличанията за откуп, но няма присъди. За хората това излъчва сигнал за безнаказаност“, категоричен е Павлов.

Той изрази и съжаление, че след идването на демокрацията разузнаването е било разбито, кадрите осветени и т.н. По думите му това не е било сторено дори и след 9 септември 1944 г. За книгата си той казва, че е бил провокиран да я напише, след като е бил осветен от комисията по досиетата. „На мен тази провокация ми донесе радост. Позволи ми да не мънкам, когато близки и роднини ме питат какво съм правил в чужбина. В историята се преплитат измислен сюжет, в който са вмъкнати реални факти. Ето какво казва и самият автор за своята творба:

„Всичко това са разни истории. Някои са станали в моя живот, други – с други хора, трети – биха могли да се случат, а четвърти – толкова ми се искаше да се получат. Тия истории всъщност са една единствена история – моята история, която сега след толкова години ми изглежда измислена... Една измислена от мен измислица... Но каква прекрасна измислица! Скъпа за мен! На която посветих младостта си! И за която бях готов да отдам и живота си...